BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
Январь 2018
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Вс
« Дек    
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  

60 години от Възстановяването на Българската патриаршия

На 10 май се навършват 60 години от Възстановяването на Българската патриаршия. Едно велико историческо събитие в живота на Българската православна църква, основана във втората половина на 9 век, станала патриаршия в началото на 10 век, славна и славена, но също гонена и закривана, дала толкова много на народа български, който днес се гордее с нея, както и тя с народа си; няколко пъти възстановявана: в 1185 г., 1872 г., в 1945 г., в 1953 г. Това е нашата Православна църква, част от Едната света, вселенска и апостолска Църква Христова.

Възстановяването на Българската патриаршия протича в епохата на Студената война и е част от политиката на комунистическото правителство в България за установяване на пълен контрол върху църквата. В ситуация на натиск и вмешателство от страна на Дирекция на изповеданията, Св. Синод изработва нов Устав на Българската православна църква, в чийто чл. 1 «самоуправляемата Българска православна църква» се назовава «Патриаршия», но от канонично правна гледна точка, обявяването й за патриаршия може да стане единствено посредством църковно-народен събор. Според чл. 17 на новия устав неговото провеждане трябва да стане в началото на м. май 1951 г. (най-късно до 4 месеца след избора на наместник-председател на Св. Синод), но съборът се бави цели 2 години. Според изследователката на този проблем д-р Даниела Калканджиева това закъснение се дължи на вътрешната съпротива в църковните среди срещу въведения устав и срещу промените в синодалното ръководство. Подновяването на репресиите срещу православни духовници през 1951 г. потвърждава тази теза. Две години по-късно, на заседанието си от 3 януари 1953 г. Св. Синод на Българската православна църква решава да свика на 8 май с. г. Църковно-народен събор, който да възстанови патриаршеското достойнство на БПЦ и да избере предстоятел-патриарх.

На 8 май 1953 г. тържествено се открива Третият църковно-народен събор. Той започва с отслужване на св. Литургия в храм „Св. София“. След това шествие с участниците на събора се отправя към сградата на Българската академия на науките, където се провеждат заседанията на събора. Главната задача на този форум е да се избере нов Български патриарх. На събора в София присъстват делегации на следните православни църкви: Руска, начело с Ленинградския (Санкт-Петербургски) и Новгородски митрополит Григорий; Румънска, начело с патриарх Юстиниан; Полска, начело с предстоятеля митрополит Макарий; Чехословашка, начело с предстоятеля митрополит Елефтерий. В тържеството участвали чрез свои представители или чрез телеграфски и писмени привествия още Александрийската, Антиохийската, Йерусалимската, Грузинската, Сръбската и Еладската църкви.

На 9 май съборът заседава като църковно-народен и приема някои малки промени в Устава. На 10 май съборът сменя своя характер и заседава като патриаршески-избирателен.

Съгласно чл. 20 от устава, Св. Синод представя на правителството за одобрение кандидатурите на трима митрополити, избрани от пълния му състав с тайно гласуване и пълно вишегласие. Това са Пловдивският митрополит Кирил, Старозагорският митрополит Климент и Видинският митрополит Неофит. И тримата са одобрени.

Според чл. 22 от устава, за да бъде избран някой архиерей за патриарх, той трябва да получи поне две трети от гласовете. В конкретния случай от 107 гласували (отсъстват само 4 от избирателите) най-много гласове – 104 получава Пловдивския митрополит Кирил. За Видинския митрополит Неофит има 1 глас и две невалидни бюлетини. Така с убедително мнозинство е избран първият Български патриарх след шествековно прекъсване на традицията.

Третият църковно-народен събор (8-10 май) възстановява патриаршеския статус на Българската Църква и на 10 май избира Пловдивския митрополит Кирил, наместник-председател на Св. Синод и председател на събора, за патриарх Български и митрополит Софийски.

Интронизацията станава непосредствено след избора в Патриаршеската катедрала храм-паметник «Св. Александър Невски» в присъствието на представители на правителството и културната общественост, чуждестранните делегации и многочислен вярващ народ.

Архивни снимки от онова време ни връщат към паметните събития.

Пловдивски митрополит Кирил, наместник-председател на Св. Синод, произнася слово в салона на Българската академия на науките на Третия църковнонароден събор (8-10 май 1953 г.):

Броенето на бюлетините от изборното бюро при избирането на български патриарх. На преден план е Пловдивски митрополит Кирил, избран за патриарх, на заден план — Ловчански митр. Филарет:

Членовете на събора начело с току-що избрания Български патриарх Кирил и останалите архиереи на БПЦ в шествие към катедралата «Св. Александър Невски» за интронизиране на патриарха:

Старшият член на Св. Синод на БПЦ Видински митрополит Неофит връчва на патриарх Кирил патриаршеска патерица:

Новоизбраният Български патриарх Кирил заедно с чуждестранните делегации на поклонение в Рилския манастир. Сред тях на първо място е румънският патриарх Юстиниан. От българските архиереи се виждат Агатоникийски епископ Йона, гл. секретар на Св. Синод (вляво пред колоната) и Старозагорски митрополит Климент, един от тримата кандидати за патриарх (високият архиерей на фона на вратата на храма вдясно):

Св. Синод на БПЦ в пълен състав; отляво надясно: (1 ред) Врачански Паисий, Видински Неофит, Н. Св. Българският патриарх Кирил (той и Пловдивски митрополит), Доростоло-Червенски Михаил, Търновски Софроний, (2 ред) Сливенски Никодим, Старозагорски Климент, Варненски и Преславски Йосиф, Ловчански Филарет, Неврокопски Пимен:

Българският патриарх Кирил по време на богослужение в патриаршеския храм «Св. Александър Невски»:

Българският патриарх Кирил на посещение в Зографския манастир (снимката е на входа на централния храм) по време на всеправославните тържества за 1000-годишнината на Света Гора (1963 г.), заедно с Цариградския патриарх Атинагор (вляво от патр. Кирил) и представители на други поместни православни църкви. От българската делегация се различават Ловчански митр. Максим (сетне Български патриарх, 1971-2012 г., вляво от патр. Атинагор), Старозагорски митр. Климент (зад митр. Максим и патр. Атинагор), дякон д-р Васил Велянов (горе вляво без шапка) и архим. доц. д-р Серафим (Алексиев, най-горе в центъра). На първата линия вляво е монах Натанаил Зографски:

Патриарх Кирил на един от любимите си излети в планината заедно с Великотърновски митр. д-р Стефан (вкрая вляво) и Сливенски митр. д-р Никодим (вкрая вдясно):

Архив на Борис Цацов.
http://dveri.bg/xdcdf