BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
ноември 2018
П В С Ч П С Н
« окт.    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  

В последния момент обадили в двореца, че „Света Неделя“ ще гръмне

Имало е опит в последния момент цар Борис да бъде предупреден за готвения атентат в черквата "Света Неделя".
Царят не обръща сериозно внимание на анонимното предупреждение и в крайна сметка само случайността го спасява да не загине в храма.
Тази версия разви източник на "168 часа" 88 години след най-големия терористичен акт у нас. Борис III има двоен късмет. Малко преди взрива в храма той се спасява по чудо и от покушение в прохода Арабаконак и така само за два дни два пъти се разминава на косъм със смъртта.
"В тази трагедия особено място заема въпросът: "Защо цар Борис III отсъства от траурната церемония?",
казва доц. д-р Георги Кокеров.
"Официалната версия е, че по това време той бил на погребението на проф. Делчо Илчев, убит на 14.IV.1925 г.

ЦЕРЕМОНИЯ: Министър-председателят Александър Цанков поздравява цар Борис III за избавлението му при Арабаконак. Зад царя е маршалът на двора Никола Куртоклиев (с фрака).

при опита за покушение срещу царя в Арабаконак. Но ген. Константин Георгиев заема по-високо обществено положение в държавата от проф. Илчев.
Особено интересен е и фактът, че от опелото в "Света Неделя" отсъства и запасният генерал Никола Жеков, главнокомандващ българската войска през Първата световна война. Не е присъствал и запасният генерал Рачо Петров, както и други български генерали, участници и герои от войните. Това е повод за размисли и ровене по документите за бъдещите изследователи на тези събития", разсъждава историкът.
"Известно е, че земеделецът Иван Перчемлиев е поддържал връзки с ген. Жеков и с Военната организация на БКП, по-точно с Коста Янков. От друга страна, покойният проф.

ВЪЗПОМИНАНИЕ: Цар Борис III и други официални лица на панихида за жертвите в „Света Неделя“.

Илчев е имал контакти с някои земеделски функционери, а чрез тях и с комунистическата партия, което по наше мнение трудно е можело да се скрие от августейшата особа. Последният факт е известен не само днес, но се е знаел и през пролетта на 1925 г. Знае се също, че на 15 април, т. е. след убийството на ген. Георгиев, Иван Перчемлиев се е срещал с ген. Жеков. Още същия ден генералът е съобщил на Султана Петрова причината за убийството и изказал мнение, че е по-добре, ако царят е "по-благоразумен да не отиде в черквата".

АТЕНТАТ: Пораженията от взрива в храма са ужасяващи.

Това донякъде внася определен ред и логика в събитията на Велики четвъртък, 16.IV.1925 г. Засега е ясно само едно – цар Борис III и запасният генерал Никола Жеков, не участват в траурната церемония и отсъстват от черквата "Света Неделя", казва ученият.
Преди опелото на генерала Коста Георгиев царят е на погребението на Делчо Илчев в село Бели Искър, а в момента на взрива вече е в София и се е движел с автомобила към храма и се е намирал някъде на бул. "Цар Освободител". Оказва се, че все още има хора, които пазят автентични сведения от първа ръка за събитията от 1925 г.
"Във вторник привечер е убит генерал Коста Георгиев. Насрочено е опелото, а атентаторите са пуснали фалшиви покани, за да се съберат повече хора. Познавах сина на генерал Георгиев, беше доста по-голям от мене и почина отдавна", спомня си Никола Куртоклиев.
"Доколкото съм запознат, царят не е имал никаква предварителна информация за атентата.
Само мога да кажа, че е имало известни указания, че
Коминтернът подготвя царят да бъде ликвидиран, за да се създаде хаос
в държавата. Затова и от началото на април в двореца се поставя дневна стража, а войнишките постове са удвоени", разказва пред "168 часа" Никола Куртоклиев, син на дворцовия маршал със същото име.
"Драмата се разиграва в последните 20 минути. Точно преди атентата в черквата "Света Неделя" баща ми е бил в двореца. Излизал е през тесния проход на северната врата на двореца. Сградата има още две врати, източна и западна, които са се пазели от войници и са били затворени. Северната се е охранявала от полицай и до нея е имало и по-голям отвор, през който могат да минават коли. Разбира се, по онова време всичко е било закрито, за да не се вижда какво става вътре.
Когато баща ми излиза, за да отиде на опелото на ген. Коста Георгиев в "Света Неделя", човекът, който е бил в телефонната централа, го видял през малък прозорец и го помолил да се върне, защото го търсят на телефона."
Генерал Куртоклиев искал, преди да поеме към катедралата, да се отбие в аптеката на Мутафчиев – дворцовата аптека, която е била на пасажа със стълбите, свързващ "Московска" с "Дондуков", обяснява синът му. Точно в този момент телефонистът го вика, защото на телефона го търси някакъв мъж. И той се връща.
"Гласът е казал: "В момента ще бъде извършен атентат в църквата!"
Бил е непознат, анонимен и баща ми много не повярвал. Сигналът не е бил взет много насериозно и дори са мислели, че е безвкусна шега. Но накрая все пак решил да вземе мерки, за да предупреди царя. За целта е поставил един полицейски служител, старши стражар, намясто да чака царя, за да му предаде, че има съобщение, че ще бъде извършен атентат", разкрива Куртоклиев.
"Баща ми малко изчаква, но все пак решава да отиде на церемонията, тъй като е било неудобно да отсъства. На мястото, до което е стигнал на ъгъла на ул. "Клементина" (днешната "Съборна") с ул. "Леге", е имало пряка видимост към черквата, когато става взривът. Било е ужасно! От силната експлозия пада голямото кубе, целият център на София се е разтресъл и всичко е обгърнато в черен дим. След това баща ми веднага се връща в двореца. Вижда западната врата отворена – сигурен знак, че царят е успял да избегне покушението и се е върнал. Там баща ми разбира, че стражарят е успял да предаде бележката, но Борис също много не повярвал на тази работа. Само за миг се поколебал и след това излиза по посока на "Света Неделя". Въпреки това не е минал директно през южната страна, а отстрани, през двора на двореца към източната страна и оттам тъкмо е тръгнал към черквата.
Малко забавяне, което с оглед на ситуацията може да се е оказало решаващо. Тези 6-7 минути, в които царят и баща ми са се забавят, се оказват решаващи, за да не бъдат убити и двамата. Според маршрута царят е трябвало да мине през площад "Княз Александър Батенберг", после по "Леге" и да завие на ъгъла, където тогава се е намирал хотел "Империал" по посока към "Света Неделя". Някъде на средата на пътя чува гърмежа и се прибира обратно", обяснява Никола Куртоклиев.
Същият ден цар Борис е бил на погребението на един от загиналите при Арабаконак. Атентатът срещу цар Борис III в прохода е извършен на 14 април 1925 г. от група анархисти – Васил Икономов, Васил Попов – Героя, Нешо Тумангелов, Антон Ганчев и Нешо Мандулов. Царят успява да се спаси, но загиват пътуващият в колата с него ентомолог проф. Делчо Илчев и шофьорът и главен ловджия Петър Котев.
"Прикриван от огъня, който е открил капитан Стаматов,
царят успява да се спусне около един километър по-надолу
и засича автобуса, който в този момент е пъплел нагоре. Спира автобуса, сваля пътниците и отива с него в Орхание, сега Ботевград. Натоварва 15-20 души войници, които се качват и подгонват четниците, но безуспешно", разказва Куртоклиев за Арабаконашкото приключение на Борис III.
Нападението предизвиква буря от възмущение в обществото. На другия ден министър-председателят Александър Цанков, министри, военни, политически лидери и много граждани дефилират пред двореца, за да поздравят царя за избавлението му.
В кореспонденция на английския вестник "Таймс" от София на 15 април пише:
"Неописуеми сцени на ентусиазъм се виждаха в София тази сутрин, когато бе отслужен благодарствен молебен в храма "Св. Александър Невски" за спасяването на царя."
"Баща ми разказваше често и за това как са се притеснявали от опасността от втора бомба, ако първата не сполучи. Той винаги цитираше подобен случай с атентата срещу император Александър ІІ в Русия. Руският цар е излязъл на разходка в зимен ден извън двореца. Първият атентатор хвърля пакет със взрива към каретата, убива единия от конете, предното колело се счупва и колата се наклонява, но до този момент царят е невредим. Дори излиза от купето, но тогава вторият атентатор, който подсигурявал първия, успява да го рани в крака смъртоносно. След два дни царят умира", завършва разказа си Куртоклиев.
Тезата за изтекла предварително информация за чудовищния атентат в София не е чужда и на историците, изследвали събитието преди 1989 г. Известен е случаят с така наречената афера "Дружеловски". Тя носи името на поляка, за когото се твърди, че е фалшифицирал документи на Коминтерна.
Няколко месеца преди атентата въз основа на заловен съмнителен документ правителството на Александър Цанков обявява в печата, че комунисти и леви земеделци готвят нови погроми през април. Учудващо е, че
в тази предварителна информация се споменава 16 април като дата за насроченото всеобщо въстание
Това фактическо съвпадение с датата на атентата е принудило дори и някои от изследователите на събитието от преди 10 ноември като проф. Георги Наумов да признаят, че декларацията на Коминтерна, макар и фалшива, вероятно се основава на истински податки.
"При запознаване с вестниците и други периодични издания от 1925 г. се стига до интересни изводи. Информацията в тях е много по-пълна и подробна, отколкото в научни изследвания на специалисти по т. нар. история на БКП.
Обяснението на този факт е просто. Авторите през 1925 г. са търсели истината и са се стараели да я представят на обществото, а комунистическите специалисти като лакеи на пропагандата я скриват от българския народ", коментира доц. Кокеров.
Действително българските и европейските вестници широко и с подробности информират за събитието.
В епилога на драмата с взрива в черквата на 11 май 1925 г. в 18 часа председателят на съда подполковник Иван Икономов произнася присъдите срещу атентаторите. Марко Фридман, Петър Задгорски и Георги Коев са осъдени на смърт "чрез обесване на публично място". Димитър Даскалов и Благой Камбуров като укриватели са осъдени съответно на 6 и 3 години строг тъмничен затвор. Отсъстващите от процеса подсъдими получават задочно смъртни присъди. На 18 май Военнокасационният съд потвърждава присъдите. Същото прави и цар Борис III.

http://www.168chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1968924