BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
ноември 2018
П В С Ч П С Н
« окт.    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  

Докога ще си стоим вкъщи и ще чакаме някой друг да ни свърши работата

– Г-н Зарев, по TV 7 вече започна излъчването на историческия сериал „Дървото на живота”, който е по вашата трилогия „Битието”, „Изходът” и „Законът”, как възприемате екранизацията?

– Трябваше да изчакам десетина серии, но вече вярвам, че в момента по ТV 7 се излъчва най-хубавият български сериал за всички времена и това е „Дървото на живота”. Той реално пресъздава българската история, звездните мигове и позорните крушения в националното ни битие. Всяка серия дотук разказва някакъв вълнуващ и драматичен епизод от живота на главните герои, тя е почти болезнено сгъстена, разчита на интересния сюжет, но това, което ме радва най-много – на сложните и силни, изпълнени с могъщи чувства и сполетени от нетърпението, от колебанията, от пагубното си величие характери, които не просто извикват усещане за автентичност, за нещо реално протекло, но и създават предчувствието, че на екран ще бъде пресъздадена една автентична, запомняща се и съхранила националния ни живот семейна сага. Сериалът видимо е направен с малко, с направо оскъдни средства и понякога това се чувства, атмосферата я има и тя е вярна, но често липсва пълнотата и живописността на масовите сцени и детайлите. Липсва ми също присъствието, епичността на Дунав, изтичането на реката като могъща метафора на самия протичащ живот.

– Защо едва сега се филмират вашите романи?

– На този мъчителен за мен въпрос ми е трудно да отговоря. През 80-те години на миналия век интерес към „Битието” проявяваше големият български режисьор Христо Христов. Вярвам, че той щеше да направи значим, запомнящ се сериал, но за жалост остана в своята сложна, заплетена и непродуктивна колебливост. Петнадесет години по-късно сериозен интерес към трилогията „Битието”, „Изходът”, „Законът” имаха Влади Люцканов и съпругата му Тони Бачурова. Бях преизпълнен с доверие към тях, вярвах в художествения им инстинкт, в тяхната добронамереност и висок професионализъм, отново изпитах тръпните вълнения и кръстните мъки, ала проектът се провали. Тогава българските сериали не бяха на мода, трябваше телевизиите ни да бъдат заляти с няколко повърхностни сериали, за да се досетят нашите медии, че този тип зрелища привличат зрителя. За жалост тогава националната телевизия отказа да финансира един вероятно запомнящ се и епичен сериал по моята трилогия „Битието”, „Изходът”, „Законът”.

Преди няколко години заедно с Иванка Гръбчева написахме сценарий по романа ми „Разруха”, ала тя се захвана с някакъв детски сериал и това съсипа идеята. Все по същото време с режисьора Петър Попзлатев опитахме да реализираме филм по романа „Светове”, но отново липсата на пари провали начинанието.

Сега имам големи надежди, че най-сетне по „Разруха” ще се направи филм, и ако това се случи, ще бъда истински щастлив. Сценария го пише Станислав Семерджиев, а режисьор ще бъде Петър Попзлатев, който отдавна е пристрастен към този текст. И двамата са качествени хора и невероятни професионалисти, и двамата са ми приятели и аз се надявам, че този път проектът ще има бляскавото бъдеще не само да се осъществи, да се превърне в кино, но „Разруха” да стане филм с европейски смисъл и значение!

– Радвате ли се, че актьорът Йосиф Сърчаджиев изпълнява една от главните роли в сериала, как възприемате актьорския екип?

– С Йосиф Сърчаджиев никога не сме били приятели, но живеехме в една махала – между „Евлоги Георгиев”, „Любен Каравелов”, „Граф Игнатиев” и перловските складове. Участвахме в едни и същи игри, бяхме палави, непредвидими, изпълнени с едно и също усещане за свобода, горещите лета и ваканциите бяха истинската родина на нашето щастливо детство. Изпитвам преклонение пред таланта на Йосиф Сърчаджиев, винаги съм се надявал, че в някакъв щастлив миг той ще участва във филм по мой роман.

Ценя изключително високо одухотвореното и майсторско присъствие на Мария Каварджикова, Валентин Ганев и Васил Банов, на по-младите Койна Русева, Владимир Каразмазов, Моньо Монев, Башар Рахал и Луиза Григорова. Актьорският екип е невероятен, всеки от тях създава свой незабравим образ, вярвам, защото имат какво да играят, защото персонажите им имат плът, психологическа, национална и духовна дълбочина! В сериала прекрасна роля прави и моят преводач Томас Фрам, който по фантастичен начин преведе на немски трилогията ми „Битието”, „Изходът” „Законът”, а също и романа „Разруха”.

– Казвате, че сте едновременно и любопитен, и изпитвате безпокойство. Доволен ли сте от работата на сценаристите на „Дървото на живота”?

– Когато подписвах договора си с продуценската къща „Дрийм тим” на Евтим Милошев, аз вече си давах ясна сметка, че сериалът (по „Битието” ще бъдат заснети 25 серии) ще бъде изграден по други фабулни и естетически закони. Просто романовият текст и киносюжетът са призвани да задържат по различен начин вниманието на зрителя. Така се получава нещо изненадващо и необикновено – това е едно и също и в същото време са две различни произведения. Главен сценарист на сериала е Иван Спасов (син на големия български оператор и режисьор Радослав Спасов), изключително умно, подготвено и талантливо момче. При всичките си приумици и сюжетни волности той е съхранил драматургичната основа на повествованието и най-безценното – характерите, тяхната привидно овладяна неистовост, трагичността им, усещането за съдбовно неосъществяване и жертвеност. Не мога обаче да се съглася с някои сюжетни ходове. Например за да създадат бърз, лесен и неизличим конфликт между братята във фамилия Вълчеви, сценаристите произволно решават, че след смъртта си старият Асен Вълчев ще дари кръчмата и фабриката си на общината, училището и църквата. Това е исторически неправдоподобно, абсурдно, абсолютно недопустимо – колкото и значим патриот да е, той ще дари всичко друго, но не и фабриката си, защото в нея е вложил себе си, смисъла на своя живот!

– Как според вас различните поколения възприемат посланията на книгите ви?

– Напоследък усещам, че доста хора четат моите книги и ги харесват. Често непознати ме спират по улицата или в трамвая, понякога ми става неудобно от думите им. Хора от всички поколения сякаш преоткриват името и творчеството ми и това ме изпълва с духовна осъщественост и с неизпитвана радост. Ако те се доверят на въображението и на езика ми, на моето специфично, натоварено с енергия и с духовно познание слово, те наистина ще научат много за себе си и за обществото ни, ще изпитат удоволствие и дълбинна наслада от книгите ми.

– Какво мислите за времето, в което живеем – достойно ли е за един нов роман?

– Преходът в България трае вече 22 години, в неговото проточило се и мъчително несвършване загубихме два милиона души, нещо, което обезкърви България и не се е случвало дори в сложните времена на миналия век, когато участваме в няколко войни и преживяваме две национални катастрофи. В усилието си да превърне политическата си власт в икономическа бившата партийна номенклатура корумпира и срина имунната система на всяка държавност – съдебната система и полицията. Това даде възможност на мутрите и олигарсите да окрадат и съсипят националната ни промишленост, безмилостно да ограбят и обезсмислят труда на няколко поколения българи. В своя роман „Буденброкови” Томас Ман твърди, че първото поколение капиталисти безогледно трупа пари, второто се отдава на политиката, третото поколение излъчва високи интелектуалци, а четвъртото по правило деградира. В нашия див и разпасан преход, в който бяха погазени всички икономически, юридически и морални закони, голяма част от „назначените” капиталисти преживяха една уродлива симбиоза – трупаха грешни пари и мигновено деградираха. Форд или Рокфелер беше казал: „За първия милион не ме питайте.” Но после точно тези свръхбогаташи като Форд, Рокфелер, Дж. П. Морган, Карнеги построиха Америка, организираха нейния възход и жизненост. Те се превърнаха и в най-големите световни благотворители. Карнеги вложи богатството си в библиотеки в САЩ и по цял свят, Рокфелер дари над 500 милиона долара в различни начинания – сума, която е равна на днешни 100 милиарда долара. Жалките български олигарси не само ограбиха до голо българския народ, но и профукаха огромния ни икономически потенциал, който им беше подарен от политическата класа. Също като бездарните ни и корумпирани политици тези хора ще отговарят пред историята и най-вече пред Бога!

– Защо някак безславно завършиха протестите срещу монополистите в енергетиката?

– За огромно мое съжаление обговаряното от години и бленувано гражданско общество у нас отново не се състоя. Нямам друго обяснение освен че българският народ е изгубил инстинкта си за съхранение, усещането си за единство и солидарност и още по-страшно – чувството си за милосърдие. Спонтанно по улиците наизлязоха люде, доведени до невъзможността да съществуват – безработни или със заплати и пенсии, които не можеха да покрият сметките им за парно и ток. Тези наши сънародници с нищо не са облагодетелствани от демокрацията, от най-безценното й притежание – свободата на личността. Те са дълбоко несвободни, защото до оскотяване са набутани в първосигналността на бита, в безизходната мизерия и реално им е отнето дори свещеното право да оцеляват физически. При цялата привидност на благополучие у нас, половината български народ е жертва на брутална несвобода, на разраняващо насилие и геноцид. Спомням си, през 1968 година с навлизането на войските на СССР и Варшавския договор в Чехословакия, че се самозапали един студент – Ян Палах. Дълбоко у мен, в разума и сърцата на милиони хора този акт на сетна съпротива беше приет и признат като отклик на извършено поругание срещу човечеството, като престъпление срещу човечеството! В знак на сетен протест срещу нищетата, чудовищната несправедливост и унизяващата народа ни ненаказуемост у нас се самозапалиха и загинаха четири свещени човешки същества. Питам се къде са светлите умове на Западна Европа, традициите на хуманизма, заклинанията, с които ни заливаше западната демокрация, защото самозапалването на тези мои сънародници също трябваше да се възприеме и признае от света като нетърпимо престъпление на цялата ни политическа класа срещу човечеството!

Но да се върна на вашия въпрос – къде бяхме всички ние в дните на уж общонационалните протести? Защо солидарно не излязохме на улицата и заедно не пометохме цялата тази продажна и корумпирана пасмина от политици, олигарси, мутрафони, цялата възможна простащина, с която заливат нас и децата ни. Защо и докога ще си стоим вкъщи и ще чакаме някой друг да ни свърши работата?

– Има ли някаква неизползвана енергия в гражданското ни общество?

– Убеден съм, че истинското и въздействащото гражданско общество у нас тепърва ще се състои и то ще има съдбовно важен принос за поведението и морала на властимащите. Ако това не се случи, ако хората не извоюват възможността да контролират властта и да наказват корупцията и най-вече виновните олигарси и управляващи, моята прогноза е крайно отчайваща и песимистична – най-вероятно младите интелигентни българи ще продължат да емигрират, народът ще се стопи, ще замъждавее и България наистина ще се превърне в територия.

– Казвате, че свободата е възможност за избор?

– Да! И ще ви дам пример как на всички нас престъпно ни е отнето свещеното правото на избор, за да изразим себе си, собственото си различие. Хората останаха без реална алтернатива, т.е. те са принудително несвободни. Те просто няма кого да изберат, не могат да припознаят нито една от десетките нароили се като мухи партии, на които биха гласували своето доверие. Следователно българите пагубно са лишени от исконната свобода да избират, те са доведени до абсурда, когато съзнават, че всяко възможно политическо предпочитание е опорочено и погрешно, просто трябва да избират между някаква по-голяма или по-малка обществена злина!

– Над какво работите в момента?

– Имам идея за къс съвременен роман. Колебая се пред нея или пред стара моя мечта да напиша постмодерен текст, роман игра, подобен на „Поп Богомил и съвършенството на страха”, който привидно разказва за исихазма, но в който се разплита проблемът за човешката духовност!

Визитка
Роден е на 5 октомври 1947 г. в София

Завършил е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”

От 1973 г. работи в списание „Съвременник” като редактор, завеждащ отдел преводна литература, зам. главен и главен редактор

Автор е на 16 книги, десет от които са романи

Негови творби са превеждани в Германия, Чехия, Полша, Унгария, Румъния, Турция

Светла Каролева
13.05.2013
http://monitor.bg/article?id=384293