BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
ноември 2018
П В С Ч П С Н
« окт.    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  

Хлябът на Светлата седмица

На Светла събота в повечето православни църкви по света раздават на вярващите „артос“ – този църковен обичай заема от векове важно място в пасхалната празничност на Светлата седмица, но за съжаление у нас той рядко се съблюдава.

Думата „артос“ в превод от гръцки език означава „квасен хляб“ – общ за всички членове на Църквата осветен хляб. Артосът заема централно място в храма през цялата Светла седмица, заедно с иконата на Възкресение Христово и в края на Светлата седмица се раздава на вярващите. Неговата употреба възниква още в ранните векове на Църквата. Символиката му е следната: в 40-дневния период след Възкресение Христово до Възнесение неговите ученици се събирали за молитвено възпоменаване на Господа, припомняли си Неговите думи, действия, Тайната вечеря, причастявали се. Приготвяйки трапезата, те оставяли място и за невидимо присъстващия Господ и слагали на това място хляб. Така още в първите векове възникнал обичаят на Възкресение Христово да се поставя в храма хляб като видим израз на истината, че Спасителят е станал за нас истински хляб на живота.

Първото сведение за използването на артос се съдържа в Евергетидския типикон от първата половина на 12 век. Според него, след литургията на Светли понеделник: „след края казваме: „Благословен Бог, кото ни храни“ и веднага трапезарият издига хлябовете, казвайки „Христос воскресе“, а в събота на Светлата седмица „йереят раздробява хляба (άρτος), а трапезарият го раздава на всички братя“. Подобни указания съдържа и Йерусалимският типикон. В руската църковна практика артосът е висок, обемен хляб, а в атонските манастири – малко хлебче, подобно на това, което се благославя за всенощните бдения.

На артоса е изобразен кръст, на който се вижда трънен венец, но не и Разпнатият – като знак за Христовата победа над смъртта или изображение на Христовото Възкресение. С артоса се свързва и древното предание, че апостолите оставяли на масата и част от хляба като дял на Божията майка, за да си припомнят постоянното общуване с нея и след трапезата с благоговение си разделяли тази частица. В манастирите този обичай се наричал Чин на Панагията, тоест Възпоменание на Господнята Майка. В енорийските църкви този хляб на св. Богородица се споменавал един път годишно във връзка с раздробяването на артоса.

Артосът се освещава със специална молитва и св. вода и тамян през първия ден на Пасха по време на литургията. Той се слага на солея срещу Царските врати, на подготвена маса или аналой. След освещаването му се поставя пред образа на Спасителя и остава там цялата Светла седмица. Всеки ден от Светлата седмица след св. литургия с артоса се извършва тържествено кръстно шествие около храма. В събота на Светлата седмица по време на литургията се чете молитва за раздробяването на артоса и в края на службата се раздава на хората като светиня. Тази молитва гласи: «Господи, Иисусе Христе, Боже наш, ангелски Хляб, Хляб на вечния живот, слязъл от Небесата, нахрани ни през тези всесветли дни с духовната храна на Твоите Божествени благодеяния, заради Твоето тридневно и спасително Възкресение! Погледни и сега, смирено Те молиб, на нашите молби и благодарения и както си благословил петте хляба в пустинята и сега благослови този хляб, за да може всеки, който вкусва от него, да се сподоби с телесно и душевно благословение чрез благодатта и щедростите на Твоето човеколюбие. Защото Ти си нашето освещение и на Тебе слава въздаваме, с Безначалния Твой Отец и Всесвятия, и Благ, и Животворящ Твой Дух, сега и винаги и вовеки веков“.

Вярващите съхраняват осветената частица артос и го приемат като духовно лечение от болести и немощ. Употребява се в особени случаи на нужда, например болест, винаги с думите „Христос воскресе!“. (Източник: Правмир)

http://dveri.bg/x436u