BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
ноември 2018
П В С Ч П С Н
« окт.    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  

За добро или за зло и г-н Гугъл е учител на децата ни

Маргарита Петкова

„Върви, народе възродени!” днес пак ще оглася националния ефир, площадите, училищните дворове и… фейсбук.

Отмина времето на пищните манифестации, за които учениците “трамбоваха” два месеца преди празника, перяха се и се колосваха казионни пъстроцветни униформи, разучаваха се хореографски композиции, препасваха се ленти с надпис “Отличник” и се раздаваха срещу подпис копринени знамена, за да се веят пред трибуната на мавзолея.
Казвам го с известна и неприкрита носталгия. Носталгия към отшумялата младост, към ентусиазма, с който след като минехме по жълтите павета, продължавахме към Борисовата градина и до късен следобед се чувствахме празнично. Наистина празнично. Защото празникът беше вътре в нас. И продължава да си стои там.

Просълзявам се, колкото и да се старая да се надмогна, когато чуя националния химн, Дунавското хоро на Дико Илиев и “Върви, народе възродени”. Сметнете ме за тъпа сантиментална откачалка. Това няма да стопи възторжената буца в гърлото ми точно днес. Напротив.

24 май е един от най-светлите ни празници, каквото и да казват, както и да се опитват да го омаловажат, колкото и да се стараят да го пренебрегнат. Нездравите ажиотажи около българската азбука и нейната значимост само доказват, че имаме нещо уникално, че делото на светите братя Кирил и Методий е неподвластно на времето и попълзновенията на отрицателите му в полза латинизирането на писмеността ни. Точно днес ще подмина ругатните и хулите гадни към свещения език на моите деди. Ако някой е забравил това стихотворение на народния поет Иван Вазов, да влезе в социалната мрежа и да си го припомни.

Дойдохме си на думата. Виртуалното пространство днес е като една шумна и пъстра
манифестация във възхвала на Деня на българската писменост, просвета и култура. Някои го правят от сърце и душа, други, повлечени от широката река на картичките и клиповете, просто се плъзгат по течението, трети използват намалението да коментират колко прост и загубен народ сме и как никога българските писатели няма да станат световно известни заради кирилицата, която не е кирилица даже. Тези коментари в по-голямата си част ще са написани на латиница. И авторите им ще са предимно неуспели труженици на литературната нива.

Виртуалното общество не се различава от реалното освен по това, че в него свободата и слободията са без ограничения. Можеш да се излагаш, както си искаш. Можеш да намериш съмишленици от другия край на страната или на света. Може да срещнеш яростни противници от съседния апартамент, без да знаеш кой се крие зад никнейм или фалшив профил. Може да събереш 240 “лайквания” под споделеното от теб и може 24 души да те докладват или отбележат като спам. Всичко може. И точно това всичкоможене е нож с две остриета. Децата ни активно участват в този виртуален живот. От личен опит знам, че повечето от тях пишат на фонетична азбука Достатъчно голяма част – на латиница.

А относно правописните грешки – там и деца, и възрастни са на едно доста трагично ниво. Много меко казано. Оставям настрана транскрибирането. Няма правила – дали ще напишеш Яна като Qna, Iana, Yana или Jana, э си е лично твой избор. 4естит празник и на6а работа са вече едва ли не със статут на правописен норматив. И подрастващите го приемат за нормално. Не тяхна е вината.

Ако мама и татко пишат на латиница или на каращисана с цифри “маймуница”, как да вменяваш на детето, че правописните норми трябва да се спазват и в социалната мрежа. Защото небрежността към правилата се пренася от клавиатурата в тетрадките. И защото освен мама и татко и в училище рядко се намира някой, който да заостря вниманието им в тази посока. Съжалявам, че трябва да го кажа точно днес, на празника на просветата и нейните стожери – учителите.

Учебните програми, учебниците, по които учат нашите деца, са на такова ниво, че и да ме изядете с парцалите, няма да престана да повтарям, дето рядко се среща такова скудоумие в изтрещялото ни от скудоумия общество. Кой ги прави тези програми, кой печели конкурсите за написване на учебници – темата е достатъчно болна и дъвкана и предъвквана с години. Учителите са поставени едва ли не в поза “партер” – длъжни са да преподават по начина, който им е наложен. Всеки си пази оскъдния залък на обидно ниското възнаграждение. Пък и защо да се морят, нали? Махнете общия знаменател, аз не го слагам. Писнало ми е от уравниловки!

А колко е лесно в интернета. Цъкваш и чичко Гугъл дава всякаква информация, добре смляна, та да няма нужда да четеш “Под игото” или да търсиш в речниците правописа и правоговора на дадена думичка.

Когато се появи всемогъщият Гугъл, децата ми се майтапеха, наричайки ме мама Гугъл. По-бързо им беше да ме попитат как е малкото име на Македонски от “Немили-недраги”, отколкото да цъкат в търсачката. Оказа се, че учителят им по български език и литература няма отговор на този въпрос. Казал, че няма значение. Сигурно няма. Но аз не съм съгласна. Щом едно нещо го има, значи и значението му е налице.

Интернет се оказва, за добро или за зло, учител на децата ни. Там са качени темите за матури, за кандидатстудентски изпити, решени са най-трудните задачи, можеш да се информираш на часа за модна икона или любим футболен отбор… Да не говорим как, когато електронните медии пускат забавна музика, чакайки официална и трижди проверена информация, докато земетресение те е изкарало посред нощ треперещ от ужас и неведение, едно цъкване в съответния сайт веднага те информира, че земята се е разлюляла край Перник, с точните координати, магнитуд и интензитет.

Това не е възхвала или отрицание на виртуалното пространство, което все повече навлиза в реалния ни и не така, както бихме искали да бъде красив, живот. Това е нещо, което не можем да отменим, да спрем или да подминем. Казах, че е нож с две остриета. Кое ще използваме и дали ще успеем да научим децата си да знаят правилната му страна… нямам унифициран отговор. Няма постулат. Има морал, ценностна система, национално достойнство. Виртуални ли ви се виждат тези категории? За да станат реални – ВЪРВИ, НАРОДЕ ВЪЗРОДЕНИ! КЪМ СВЕТЛИ БЪДНИНИ ВЪРВИ!
И Бог да те благослови.

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2007571