BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
Декабрь 2017
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Вс
« Ноя    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

Царят в Свищов

Лей се, Дунаве славянски,
в тия прелестни хълми,
лей се ти, поток гигантски,
лей се, радостно шуми!

Ти от векове тук стенеш,
с кръв и сълзи сe залян,
шумиш, пляскаш и се пениш
като свързан великан.

Колко скърби са мръщили
твойто къдраво чело;
колко жъртви са покрили
твойто, Дунаве, легло!

Но падна тиранът бесен…
Шуми, Дунаве, шуми
и подобно мойта песен
тон по-ясен приеми!

Лей се, влачи под небето
триумфални си вълни,
бързай, кажи на морето
що си видял в тия дни!

Въз бял Дунав се протака
нов и чуден мост
и Свищов омаян чака,
чака славен гост.

Александър самси иде,
наший татко драг,
да посети и да види
българския бряг,

дето паднаха със слава
руски синове,
дето робът волен става
след пет векове;

за да види как честито
народът живей
и над игото разбито
празнува и пей.

И в града е всичкоживо,
всичко е на крак,
всяко сърце е щастливо,
всеки поглед – драг.

От тирана, от злодеят
никой няма страх,
пряпорци се волно веят –
кръстове по тях.

Накрай града едвам сварят
с трепетна душа,
вик се чува: „Царят, царят!“
Ей го, прилетя!

Красен, горделив кат ляндър
в полски цветове,
появи се Александър
всред куп князове.

Гледат, гледат и не верват…
Млад, голям и стар
свалят шапки… потреперват
пред Северний цар.

Всички сърца затуптяха.
Царят приближи:
всички очи се наляха
с радостни сълзи.

Ала той умилно, даже
гледа ги засмен,
кат че иска да им каже:
Елате към мен!

И народът поздравлява
своя цар велик
и небето заехтява
от радостен вик.

Старците от умиленье
ронят сълзи там,
други падат ка колене
във възторг голям.

И девойките напети
дават му цветя,
и цалуват му ръцете
малките деца.

И майките там повдигат
рожбите си с жар,
и го сочат, и им викат:
вижте наший цар!

А пък царят, като гледа
как народ милей,
като баща между чеда
тихо сълзи лей.

_Иван Вазов. Август 1877, Свищов_