137 години от смъртта на Христо Ботев

BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
септември 2021
П В С Ч П С Н
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930  

137 години от смъртта на Христо Ботев

С церемонии в цялата страна отбелязваме Деня на Христо Ботев и загиналите за свободата на родината.

Всенародно поклонение се провежда на връх Околчица“. Честването започна в 11:00 часа с възстановка от Национално дружество „Традиция“ на последния бой на четата и гибелта на Христо Ботев.

След това Врачанският митрополит Калиник трябваше да отслужи молебен за България. Председателят на парламента Михаил Миков ще произнесе слово и ще поднесе цветя на паметника на връх „Околчица“.

С двуминутно пускане на сирени в цялата страна се отдаде всенародна почит към паметта на Христо Ботев и загиналите за свободата на България в 12:00 часа.

Христо Ботев започва организирането на чета в Румъния след новината за Априлското въстание. Четниците тръгват от Гюргево към България, качвайки се на кораба „Радецки“ на 16 май 1876 г. и заставяйки капитана да спре на българския бряг при Козлодуй.

Оттам се отправят към Балкана, за да влязат в последния си бой в подножието на връх Вола. На 2 юни 1876 г., в подножието на връх Вола, вражески куршум пронизва Ботев при последното сражение на неговите четници във Врачанския балкан.

Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 година (25 декември 1847 година по Ю.К.) в Калофер. Син е на Ботьо Петков и Иванка Ботева, и брат на Кирил Ботев.

След избухването на въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 година БРЦК под ръководството на Ботев започва подготовката на въстание и в България.

За тази цел Ботев е изпратен в Русия да събира средства и оръжие за въстанието и да доведе оттам войводата Филип Тотю. Преждевременното избухване на въстанието и неговият неуспех довеждат до сериозни разногласия в БРЦК.
В резултат на това в края на 1875 година Ботев подава оставка, но не се отказва от революционната си дейност. След създаването на Гюргевския революционен комитет Ботев установява контакт и с неговите членове. През май 1876 година той започва редактирането на последния свой вестник „Нова България“, от който успява да издаде само един брой.

След Освобождението Денят на Христо Ботев се отбелязва на годишнината от смъртта му -20 май. При въвеждането на Григорианския календар през 1916 година денят започва да се отбеляза на 2 юни, като тази традиция е запазена и до днес.

Като национален революционер Ботев се явява продължител на делото на Георги Раковски и Васил Левски. Единственото радикално средство за разрешаване на националния въпрос той вижда само в революцията.

Ботев ратува и за балканска федерация като средство, което би съдействало за разрешаване на националния въпрос на Балканите. Интернационалист по убеждения, Ботев защитава правото на българския народ за самоосъзнаване и самоуправление, обявява се за радикалната революционна борба за сметка на „просветителната“ идеология, против експлоатацията на по-слабите в социално отношение от страна на по-силните.

В международен план той защитава Парижката комуна, познава лично редица руски революционери от неговото време, чете Хърбърт Спенсър, Дарвин, Маркс, Бакунин и др.

Литературното и публицистично наследство на Ботев не е голямо по обем, но по своите художествени достойнства то бележи върха не само във възрожденската, но и изобщо в цялостното развитие на българската литература.