Григор Василев и творците на българската литература и журналистика

BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
септември 2021
П В С Ч П С Н
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930  

Григор Василев и творците на българската литература и журналистика

Григор Василев остава известен в българската културна история като безспорен меценат на българската култура и като инициатор за създаването на българска художествена галерия по примера на Третяковската галерия, за реализирането на която той жадува през целия си живот и от която инициатива остават стотици картини и творби на българските скулптори, красящи стените на родния му дом, а други стотици дарявани на Националната и Столичната галерия, както и на български музеи, читалища и училища.

Участието на Григор Василев (24 юни 1883 г., с. Радово, Трънско – 7 ноември 1942 г., София) в българския обществено-политически живот оставя трайни следи по страниците на родната ни история. Изявен политик и парламентарист, държавник, блестящ оратор и публицист, участник в национално–освободителните борби на македонските, тракийските, добруджанските и западнопокраинските българи, очакван гост сред разпръснатите български емигранти и гурбетчии из балканските и европейските страни, радетел на балканското, славянското и европейското сътрудничество, Гр. Василев заема високо място и в българската култура. Той освен, че сътрудничи на големите български вестници е и дългогодишен редактор и издател на редица вестници и списания. Тази му дейност го свързва както с утвърдилите се в национален и световен план български учени и изявените ни художници и скулптори, но и с голяма част от майсторите на перото в нашата литература за един период от близо 4 десетилетия. На ученическия си другар Йордан Йовков той ще посвети едни от най-добрите редове за живота и творчеството му. В продължение на десетилетия той ще дружи и кореспондира със Симеон Радев, Кирил Христов, Йордан Йовков, Александър Балабанов, Димчо Дебелянов, П. К. Яворов, Димитър Бояджиев, Христо Ясенов, Данаил Крапчев, Александър Паскалев, Димитър Подвързачов, П. Ю. Тодоров, Емануил Попдимитров, Николай Райнов, Андрей Протич, Христо Силянов, Теодор Траянов, Константин Константинов, Коста Кнауер, Йордан Чкатров и мн. други. Макар, че част от неговата кореспонденция с тях е публикувана, в големия му личен фонд, съхраняван в Централния държавен архив остават все още непубликувани и редица ценни документи от неговата дружба с първите майстори на перото в българската литература.
Сред тях е и един от шедьоврите на българското изящно рисуване и творчество – литературния албум на Гр. Василев от 12 февруари 1916 г. Целият албум е издържан в модерния за времето си стил сецесион. Макар, че художникът не е оставил в него никъде своя подпис, би могло да се предположи, че е дело на художника Харалампи Тачев, от познанството си с когото е запазена кореспонденция. Това мое предположение, както може да се потвърди, така и може да се отхвърли от българските изкуствоведи, което може да стане само в резултат на експертиза. В албума са оставили, под великолепно нарисуваните си портрети свои творби и автографи Кирил Христов, Дора Габе, Елин Пелин, Стилиян Чилингиров, Цанко Церковски, Димитър Подвързачов, Александър Божинов, Иван Вазов, Стоян Михайловски, Добри Немиров и Евгения Марс. В личен план 1916 г. е годината, през която Гр. Василев се сгодява за Мара Станишева, дъщеря на инж. Христо Станишев, бивш председател на Върховния македоно-одрински комитет, известен български строител и предприемач и изследовател на историята на бъгарските пътища. Този вид албуми са едно от модните увлечения на онова отминало време, но те все пак чрез тези литературни автографи и великолепни портрети остават на потомците едно наследство пропито с аромата на онзи културен възход на народа ни от началото на ХХ век.
Тук ще имате възможност да се срещнете с някои бисери от епистоларното наследство на нашите дейци на културното поприще, което не беше включено в предишни издания кореспонденция с Гр. Василев. Сред кореспондентите му изпъкват имената на едни от водещите ни представители както от българската литература, така и от нашата журналистика. Това са писма и пощенски картички от Константин Константинов, Коста Кнауер, проф. Михаил Арнаудов, Санда Йовчева, Иван Грозев, Димитър Бояджиев, Стефан Руневски, Христо Ясенов, Йосиф Хербст, Иван Карановски, Симеон Дановски, Борю Зевзека, както и от първите пера на нашата задгранична журналистика Йордан Чкатров (в. “Македонска трибуна”), Александър Димитров (в. “Македонска трибуна”), Илия Секулов (в. “Ла Маседоан”), Б. Мирчев (в. “Народна воля”) и др.
В тази си кореспонденция нашите дейци на перото споделят с приятеля Гр. Василев творчески планове, впечатления от пътувания от красивите кътове на България, Париж и Виена. Творците на българската литература са и по бойните полета на Балканските (1912-1913) и Първата световна война (1915-1918), от където изпращат своите кратки писъмца на Гр. Василев, за да знае, че все още са живи и жадуват за мирновременните срещи и разговори в техните шумни и бохемски сбирки. Не рядко младите литератори споделят и свои интимни преживявания и мисли, някои от които по-късно виждаме че са намерили място и в творчеството им.
За всичките кореспонденти на края са дадени кратки сведения за литературната и издателска им дейност.
В заключение искам да подчертая, че изследователите на българската култура имат едно неограничено поле за издирвания в богатия архив на Гр. Василев, съхраняван в Централния държавен архив (ЦДА, ф. 135 к.), представляващ една безценна съкровищница, съхранена от наследниците му и предадена в последствие от тях в архива.
Тук искам да спомена и един малко известен факт от живота и делото на Гр. Василев. Гр. Василев е свързан още най-ранните години на живота си с българската култура и просвета, когато започва да учителства в село Драганово, родното място на българските градинари, прославили страната ни с уменията и любовта си към земята, далеч зад граница, и като такъв той остава през целия си живот. Като министър на земеделието в правителството на Андрей Ляпчев той ще посети българските градинари в Западна Европа и ще държи пред тях една възторжена сказка за българското градинарство. Като министър той ще постави българското земеделие не само на високо професионално, но и на научно равнище, работейки тясно с академик Иван Странски и с Агрономическия факултет, и Експортния институт. Може би малко от нас, българите знаят, че Гр. Василев успява по най-аргументиран начин да наложи да се празнува всяка година празника на българската земя, която идея беше възприета по-късно и от ООН и днес цял свят отбелязва този ден. Ако инж. Никола Димков от с. Горно Броди, Демирхисарско беше инициатора и първия идеолог на създаването на международната организация – Обществото на народите (вж. неговата брошура с тази идея „Звезда на съгласието“), то Гр. Василев, роден в малкото село Радово, Трънско е инициатор на световния празник на земята. За тази дейност на Гр. Василев, прославила Родината далеч по света съм подготвил една книжка, съдържаща неговите възторжени писания и слова за родната земя. Книгата е подготвена, но все още не е отпечатана, тъй като няма средства за това, а неговите син и дъщеря Христо Василев и Ангелина Огнянова, които осигуриха помощта за посочените по-долу издания за баща им починаха. А за българските богаташи, които имат средства за нейното издаване е известно, че не четат книги. Меценатството за българската култура отдавна е мъртво и забравено.
Тук искам да Ви съобщя и един радостен факт, свързан с Гр. Василев. Напоследък Добричкият общински съвет и излъчена от него комисия взе решение една от залите в Къщата-музей „Йордан Йовков“ да носи името на Григор Василев. Така двамата приятели, свързани още от детските си години, ще продължат да напомнят и в бъдеще за тази дружба и на бъдните поколения. Това дължим на големия българин и добруджански деец, почитател на Й. Йовков, Гр. Василев и ген. Иван Колев, неуморимият Георги Чунчуков. Слава на такива българи!

Цочо В. Билярски

ЛИТЕРАТУРА ЗА ГРИГОР ВАСИЛЕВ:
Григор Василев, Бележки на деня. Съставител Ц. В. Билярски. С., 1991, 337 с.
Григор Василев, Един вдъхновен българин. Съставител Ц. В. Билярски. С., 1994, 334 с.
Григор Василев. Един живот в писма. Т. І. Писма от него (1904–1942 г.). Съставител Ц. В. Билярски. С., 1998, 304 с.
Григор Василев. Един живот в писма. Т. ІІ. Писма от него. Съставител Ц. В. Билярски. С., 2000, 477 с.

ПИСМА И ДОКУМЕНТИ:

№ 1.

Литературен албум на Гр. Василев

София, 12 февруари 1916 г.

1.
Жедуваш ли за щасте – знай: то мяза
На чудно хубава, но праздна ваза:
Ще пие онзи, кой умей
Самси напитък в нея да налей.
Кирил Христов.

2.
Аз имах роден край. Там бяха небесата
Дълбоко сини и безкрайни. Там в позлата
Морета от жита преливаха вълни,
И песен весела в далечината
Се носеше, и сякаш че из глъбини
На земна гръд възторг избликнал – чучулига
Невидима към Бога се издига.

Сега там песен се не чуе. Там приведен
Народ един мълчи безпомощен и бледен.
И само лъч залутан в погледа гори,
Като на заник слънце лъч последен.
Що чака устремен нататък?…От зори
Минуват облаци – редица безконечна…
Аз имах нявга родина далечна.
Дора Г. Из „Добруджански мотиви“.

3.
Елин – Пелин
Чуждият.
-. Стихотворение в проза .-
Сред нашето общество живее един странен човек. Самотен човек. Изолиран човек. Той е чужд на всички. Той има странната мания да пише книги, от които никой няма нужда и затова минава за чудак. Той има сърце, има душа, има добродетели и лични превъзходства. Той е беден, той е възвишен. Да, но хората се сърдят, дразнят се, почти се обиждат, когато някой случайно заговори за неговите добри качества. И затова никой ги не знае. Но неговите пороци, неговите недостатъци и човешки слабости знаят всички, и на всички е приятно да чуят и да говорят за тях.
Такъв чудовищен човек! Чужд човек!
Той не е потребен никому и никой не чувствува нужда от него. От него искат много, но никой нищо му не дава. А всички толко много му дължат. Ако случайно някъде обърнат внимание на него, то е сачмо защото го смятат за куриоз. Защото за всички ни тоя човек не е нищо друго освен един куриоз в нашия живот. Тоя чужд човек, тоя куриоз е българския писател.

4.
Велик си ти, велик си мой страдален край,
И в свойта тежка скръб и в своята сполука!
В теб няма мъдрост книжна, няма и наука,
Но все пак и последний колибарин знай,
Достойно как да мре в борбата за разплата,
Запазил светъл теб, запазил си душата.

И днес, и днес пред тебе коленича аз,
Очуден и блажен от синовете твои –
Всегда – и в мирен труд и в кървав бой герои:
На твоето величе веч удари час,
Предвестник на зори безоблачни и сяйни
Над твойте равнини и хълмове омайни!
С. Чилингиров

5.
На моя гроб…
На моя гроб ти сълзи няма да пролееш, –
Далек от теб ще бъде той о, Майко мила! –
Плаклива, знам, ти няма, няма да посмееш
Да идеш там да видиш кръстната могила…

Сиротен гроб сиротни кости ще да спазва,
И буряк гъст надгробна плоча ще прекрива, –
Сам кръст превит на пътника морен ще показва
Твой милий син че тук навеки тлей, почива…
Ц. Церковски

6.
По „Цар – Освободител“.
Студ… Щипе, хапе, сякаш реже те
Лют ветрец откъм снежна Люлина.
Вървя с тълпите на младежите…
Къде, момичке, тъй забулена?
От теб любов ми намирисува,
Но моя изглед малко жален е…
– Къмто градината Борисова
Отивам, чичо, за пързаляне…

Замръзна пламенно признание –
Висулка нова под мустака ми –
Зер, ледовитото дихание
Не спира откъм снежна Люлина…
На чий сърце пак да потракаме?
Уви! – Със таз яка ожулена,
С туй палто, жалко до умиране –
Успех не можеме да чакаме,
Ще бъдем се тъй афронтирани…

А как са хубави проклетите
Жени във тоя ден студения!
Как будят те у мен куплетите
На топлосладостни вълнения!…
Но – писка ледний дъх на Люлина:
Не е любов за сиромасите,
Закрий душата си обрулена,
Иди си, чичо, у дома си ти!
Д. Подвързачов

7.
1915 – 1916 год.
В отплата за нашите толкова терзания
Пропъдихме врага далече зад Албания;
И, за да не става пак случайно спор за зоните –
Крал Петра настанохме на гости при евзоните,
А дяда ви Никита, заради невърнатий ни милион,
На пост и на молитва във Лион.

Може би на Едуарда Грея на особата
Това не ще му бъде съвсем по угодата!
Но криви ли сме ний, че в тая скъпотия на подметките,
Пижо наш обърка дори и на Англия сметките!
Алекс. Божинов
11 февруарий 1916 год.

8.
В час велик живейме ние!
В час велик на мощ духовна,
На величествен подйем
Посред бурята световна
Ний живейме и растем.
И. Вазов

9.
Doloroso
Да, има радост на света. Но всяка радост
Пред моя взор забуля сякаш
Непостижими доброти и красоти.

Да, има дух и разум на света. Но всичко
От тях що иде ми напомня
Че нема свършванье за земните нощи.

Да, хубава поема е светът. Но всяка
Звезда ми казва: „- В окена
„От твари, сили и стихии що си ти? -„

Зад всяко тържество и обаянье – сякаш
На цял човешки род сърцето
В неизмерима меланхолия тупти!
Ст. Михайловски

10.
Генералът.
(откъслек)
Късна нощ. Срещу огнището на ниско триножниче седи едрата фигура на генерала. Наоколо е полутъмно. Малкото газениче на прозореца изпълва стаята със слаба светлинка, която боязливо играе по стените. На огнището тлеят последните главни: те ту възпламват, като озаряват сбърченото мургаво чело на генерала, ту се скрият в нечайно бликнало облаче от дим.
Пропяват първи петли, а ей че и втори скоро ще пропеят. А нощта е тъй тиха и нежна…
Из стаите спокойно спят офицерите. Морни от преживени тревоги, те сладко почиват за пръв път на меки постели. Само генералът не иска да спи. Не, онова, което преживява сега, не бива да бъде изхабено в сън, защото утре, може би още утре дългът ще го поведе към нови подвизи, още утре той ще тряба да отърси душата си от чувствата на спокойния гражданин.
Седнал на триножничето, той се взира в тлеющите въгленчета в огнището и слуша как бие старият часовник на стената. Някоги той с часове се е заглеждал в дебелите черни топузи, които висят от часовника и се е чудил на неприривното движение на махалото, – защо да не послуша и сега неговите хроми, немощни удари?
– „Тик – тррик, тик – тррик, – реди той своята стара приказка: – в хубави райски страни, робиня – земя пъшка от черно робство. Минуват век след век и с рани се покрива нейното страдно тяло…Но в дълбоки нощи, когато мъчителят спи, тя откърмя своите чада с неугасима жажда към мъст и свобода. И ей, отнасят се те през планини и долини и вик на тържество разтърся задремалия Балкан. И здрави ръце се протягат към робинята – майка и здрави ръце скъсват тежките вериги…“
Генералът подпира лакът на коляно и низко навежда глава. Раменете му леко потрепват.
Добри Немиров
София, февруари 1916 г.

11.
Пролетта не е дошла още, но в България бликнаха вече цветя и лаври за челата на героите, които я прославиха.
Евгения Марс.
ЦДА, ф. 135 к, оп. 4, а. е. 4, л. 1 – 11. Оригинали. Ръкопис.

№ 2.

Пощенска картичка от Димитър Бояджиев за получен подарък.

Марсилия, 2 януари 1909 г.

Благодаря за подаръка. Искрено ти стискам ръката.
Бояджиев(1)
ЦДА, ф. 135 к, оп. 1, а. е. 43, л. 24. Оригинал. Ръкопис.

№ 3.

Писмо от Евтим Спространов с предложение да сътрудничи на в. “Отечество”, като орган на Съюза на българските конституционни клубове.

Солун, 21 януари 1909 г.

Уважаеми Господине,
Вие, като журналист и писател, съзнавате по-добре от всекиго значението на пресата; особено пък до каква степен тя е нужна в Турция, гдето до вчера имаше абсолютна цензура, няма нужда да Ви се описва.
Нуждата от един печатен орган, който да пропагандира идеите на Съюза на Българските конституционни клубове и да се застъпва за правата и интересите на българите в Отоманската държава, се чувствуваше много отдавна, но не можеше да се удовлетвори главно по липса на средства. Улеснен сега морално от Централното бъро на Съюза и материално от страна на добри българи, живущи тук, пристъпвам към редактирането и издаването на в. „Отечество“, който ще излиза за сега три пъти седмично.
Имайки пред вид, че Вие, като родолюбив българин, ще имате присърце това културно и просветително дело и ще симпатизирате на туй литературно предприятие, надявам се, че не ще ми откажете Вашата писателска помощ и Вашето сътрудничество, когато намерите за нужно.
С отлично почитание,
Редактор: Е. Спространов(2)
[Печат: „Редакция и администрация. ОТЕЧЕСТВО. Гр. Солун]
ЦДА, ф. 135 к, оп. 1, а. е. 30, л. 1. Оригинал. Машинопис.

№ 4.

Пощенска картичка от Д. Бояджиев за изпратен му вестник на софийския му адрес.

Марсилия, 27 октомври 1909 г.

Любезний Григоре,
Преди 20-тина деня ти пратих един вестник и едно писмо. Получили ги? Пиша ти и тоя път в София, защото мисля, че там живееш. Много здраве!
Д. Бояджиев
ЦДА, ф. 135 к, оп. 1, а. е. 43, л. 7. Оригинал. Ръкопис.

№ 5.

Пощенска картичка от Стефан Руневски за новините около окървавената русенска сватба и за специализацията на Гр. Василев в Германия.

София, 5 март 1910 г.

Драгий Гриша,
Какво те отнесе към Елзас. Да не почнеш там някоя борба за връщане тия земи на Франция? Иди още по-нататък, още по-далеч от България. Тук всеки ден ни носи мъчителни изненади. Чел си вече може би за кървавата случка в Русе.(3) Цяла България е в тревога и много хулители ловят риба в тази мътна вода.
Пиши ми нещо, ако имаш време; отдавна не съм получавал нищо от Германия, а много бих искал ти да ми поприказваш нещо за нея. Хайде, усъвършенствувай правните науки, че ще дойда при тебе да стажувам. Прати ми мемоарите на Бебел.(4) Вярвам тая услуга няма да ти коства много.
Поздрав Ст. Руневски(5)
Адрес – чрез сладкарница „Охрид“.
ЦДА, ф. 135 к, оп. 1, а. е. 37, л. 89. Оригинал. Ръкопис.

№ 6.

Писмо от Иван Карановски за екскурзията с учениците му до Кадийн мост и за предстоящата им среща.

Кюстендил, 5 май 1910 г.

Драги Григоре,
Радва ме много, че бихме могли да се видим тук. С удоволствие ще Ви имам за гости. За жалост този същи ден (9) отивам с мои ученици на легендарния Кадиин мост, 14 клм. от града, в посока към Рила планина. Екскурзия, която не би могла да се отложи, защото бе отлагана по-рано. В случай на лошо време само би се отложила.
Но ето що. Ако дойдете, останете да нощувате в К[юстенди]л. Ний ще се върнем вечерта, и аз ще ви намеря.
Тук е сега чудесно и вярвам не ще се откажете да поскитате из прелестните околности на града.
Ако бъда тук, ще изляза на гарата, ако не, – търсете „Цар Освободител“ – единствената сносна гостилница в града.
Най-сърдечни поздрави
Твой Ив. Карановски(6)
ЦДА, ф. 135 к, оп. 1, а. е. 32, л. 129. Оригинал. Ръкопис.

№ 7.

Пощенска картичка от Ив. Карановски с покана да му гостува и за впечатленията му от негова статия за Македония.

Ямбол, 4 декември 1910 г.

Драгий Григоре,
Отдавна се каня да ти се обадя, но все не ми се удаваше това да сторя. На връщане от София ме очакваше много работа тук.
Ти нямали да излезеш малко из провинцията? Ще ни бъде много приятно да те имам гост.
Статията за Македония преди няколко дни в „Камбана“ твоя ли е? Тя беше колкото смела, толкова и навременна.
Тук можем да се похвалим с големия успех на Народния университет.
Сърдечни поздрави от мен и жена ми твой
Ив. Карановски
ЦДА, ф. 135 к, оп. 1, а. е. 32, л. 124. Оригинал. Ръкопис.

№ 8.

Пощенска картичка от Константин Константинов за пътуването му до Варна, за впечатленията му от разказите на Максим Горки, за скучния живот в София.

София, 30 юни 1911 г.

Др[аги] Григоре,
Всичките картички (сега ще се помъча да приказвам и аз на „ти“) из Виена, вземах едва днес, защото снощи се върнах от Варна. Наистина съм трогнат от хубавото внимание към мен, – там далеч из шумната кокотка Виена. И все пак, малко странно ми е че в оня безумен водовъртеж не можеш за малко поне да откъснеш мисълта си от тукашните краища. Преди малко Начо бе при мене, и аз без той да усети, научих че е имал писмо вчера, с което пак го канят да отиде в Родопите. Дълго, затворено писмо. Смятай че това е било вчера, и че, може – би когато пиша това, друго писмо пък е на път за Виена. Но какво съдбоносно може – да има?…Може – би това че последните усилия на гордостта у един човек, ненаучен да се показва, – и вече почнал да отстъпва. То е жестоко наистина, но и своеобразно красиво. Аз пък из пътя четох „Les mille nouveles nouveles“, – и там „Макар Чудра“ от Горки (на френски) – и сега, пишейки за вас аз си мисля за тая хубава приказка на русина. Струва ми се че той много ви подхожда!…Аз ще чакам с интерес да науча всичко последующе, а и оттук ако узная нещо – ще ти пиша.
За себе си – бих могъл да поразправя, но не и да пиша. Пък и интересно ли е това за оня, който със своите работи не може да се справи?…Дните си вървят тук все така, както знаеш, и понякога даже се убоявам от това. Имах за 2 – 3 дни едно – единствено мимолетно и щастливо разнообразие – с това пътувание до Варна и прочия, – тъй много хубаво че сега ми изглежда непоносим предишния живот, към който се върнах от снощи.
Ний всички сме лоши хора, Григорий, затуй че знаем и искаме малко повече от другите, които могат да живеят с приспособяване на желания и сантименти. Помниш Бояджиев:
„…и виждам че всяка утеха е лишна
Защото обида ще бъде за нашата скръб,
Но как ще се върнем в оная пустиня предишна
Когато ридае в сърцата ни спомена скъп?“(7)
– А сега – прощавай. Пиша това набърже върху един стол, – пренасяме се в друга къща („Венелин“ 29). Ще чакам за всичко после надълго да ми разказваш. С Михалчева срещнахте ли се? Макар че не се познаваме – много здраве и нему.(8) От нашите също – благодарност и поздрави.
При първи по-удобен случай ще пиша повече. От утре почва смъртната скука на Софийските дни, с коли, дрязги и спомени. Много сърдечни поздрави и пожелания за хубаво по-нататъшно прекарване.
Твой Душечка(9)
ЦДА, ф. 135 к, оп. 1, а. е. 32, л. 128. Оригинал. Ръкопис.

№ 9.

Пощенска картичка от Коста Кнауер за пътуването си до Бачково.

Станимака, 3 юли 1911 г.

За Григор Василев, „Гладстон“ 23, София
За малко съм в Бачково.
Привет Коста(10)
ЦДА, ф. 135 к, оп. 1, а. е. 32, л. 111. Оригинал. Ръкопис.

№ 10.

Пощенска картичка от К. Кнауер, Франц Кнауер и др. с поздравления и пожелания за приятно прекарване на лятото.

Перущица, 9 юли 1911 г.

За Григор Василев, адвокат, ул. „Гладстон“ 23, София
Една чаша перущенско за твое здраве.
Коста.
Пожелавам Ви весело прекарване ваканцията и победа във войната Ви със скуката.
Франц(11).
Алф. Аустерберг, Siegfrid Feidenheiner.
ЦДА, ф. 135 к, оп. 1, а. е. 32, л. 102. Оригинал. Ръкопис.

№ 11.

Пощенска картичка от К. Кнауер за веселото прекарване на компанията в Бачково.

Бачково, 11 септември [1911 г.]

За Григор Василев, ул. „Солун“ 11, София.
И тука за беля има хубава бира. За твое здраве една голяма чаша.
Привет Коста.
В. Щефен, Елза, Шредер, […]
ЦДА, ф. 135 к, оп. 1, а. е. 32, л. 113. Оригинал. Ръкопис.

№ 12.

Пощенска картичка от К. Константинов за пребиваването си в родния Сливен, за разговорите за приятелството им и за предизборната агитация на тесните социалисти.

Сливен, 14 септември 1911 г.

Драги Григоре,
Както виждаш, аз намерих смелост в себе си, да тръгна. Бях и в Пловдив. А сега се мъдря в една стара родна къща, вън упорито и безнадеждно ръми, и аз почти не мога да си представя че някъде има по-други времена, по-други градове, и по-други хора. Иначе – хубаво е: тишина, мир, сън – даже повече отколкото е нужно. Ето вече два дена стават как няма никаква поща, никакви вестници – и никой нищо не знай защо.
Интересно нещо чух тука: приятелствувал съм много с Григ. Василев, и той ме учил на „любов“ (сир. коцкарствуване). Ну – что делать? Славата на Дон-Жуана и тук ме намери.
Как сте вий там? Тряба да сте се разчекнали от агитации? Тука всеки ден, разказват, посрещали – ту Киркова, ту Благоева, ту Г. Димитрова: бленуват за комуна.
А сега – чок селям на всички които искаш. След някой ден съм в София. Наляга ме вече тоска по паважа. Хайде, стискам ръката ти оттука.
Твой Душечка.
ЦДА, ф. 135 к, оп. 1, а. е. 32, л. 196. Оригинал. Ръкопис.

№ 13.

Пощенска картичка от К. Константинов, К. Кнауер, Фр. Кнауер и Стойчев с поздравления за избора му за общински съветник в Столичната община.

Пловдив, 18 септември 1911 г.

Hoch! на новия общински съветник.
Коста.
Сърдечен привет
Франц, Стойчев
Съвсем съжалявам, че не бях тия дни в София, стискам ти ръката от тука. Няколко часа в славна компания далеч от София – и ний спомняме нашите славни приятели.
Твой
Душечка
ЦДА, ф. 135 к, оп. 1, а. е. 32, л. 194. Оригинал. Ръкопис.

№ 14.

Пощенска картичка от К. Константинов за пристигането му в Париж и за първите му впечатления от него.

Париж, 15 – 28 ноември 1911 г.

Др[аги] Григоре,
Както видиш, дотътрихме се до тука. Твоите сведения и указания извънредно ни помогнаха, и още веднъж ти благодаря. Париж е чудо наистина, но все пак една тъга, далечна носталгия усещам че ще се обажда. Още не съм установен на квартира, нито съм записан, и тия грижи и дрязги ми тежат. Какво ли е сега в София? Бих искал да ми драсваш сегиз – тогиз някой ред – за света и себе си. Тук всичко е чуждо и неприятно в тия мъгливи ноемврийски дни, а пък и настроенията са тъй неприятни. По нататък ще ти пиша адреса – или пък питай нашите
Поздр[ави] сердечнейшей!
Душечка
Ако Начо, Балабанов и пр. те попитат за мен, кажи им че ще им пиша, но щом си взема квартира, за да имам точен адрес.(12)
Душ[ечка]
ЦДА, ф. 135 к, оп. 1, а. е. 32, л. 195. Оригинал. Ръкопис.

№ 15.

Пощенска картичка от К. Константинов за скучното му ежедневие в Париж.

Париж, 21 декември 1911 г.

Драги Григоре,
Писах ти една картичка още щом пристигнах, – но и до сега не си се обадил. Нейсе, – зает си, и ти се прощава. Как живееш сега? Какво стана сватлъка?…Не си ли наминавал към нас? – Ако имаш време, драсни ми няколко реда. Моят живот тук е съвсем безинтересен: Пансиона – библиотеката – “С[ен] Мишел”. – По-скучно от София, – защото сега няма вече за какво да се мечтае. Носталгия няма вече, – но една безпределна апатия. Какво става из София? Начо на работа ли е вече? Народът все тъй ли гуляе? Писах на всички, на всеки поотделно, – и ни един не се е обадил.
И пак много здраве на всичките – а на теб сърдечно стискам ръката.
Душечка.
Оля ти се, мини ако можеш, за няколко минути у нас. Само така, на гости.
Адрес: “Rue Monde”, 66.
ЦДА, ф. 135 к, оп. 1, а. е. 32, л. 197. Оригинал. Ръкопис.

№ 16.

Пощенска картичка от К. Кнауер с покана да ги посети в Калофер.

Калофер, 27 декември [1911] г.

Григоре – да си тука, чудо!
Es soll jemand hier sein – ich habe noch nicht gesehen.(13)
Поздрави Милев(14) и Михалчев.
Целува те
Коста
Привет Т. Н. Темков, Генко Митев, Лукови.
ЦДА, ф. 135 к, оп. 1, а. е. 32, л. 110. Оригинал. Ръкопис.

№ 17.

Пощенска картичка от К. Константинов за скучния живот в Париж, за интереса му към френската литература и др.

Париж, 9 януари 1912 г.

Драги Григоре,
За много години и весели празници! Ний тука ги изкарахме вече. Впрочем, – французите, – а не ний. – Аз живея както в София – сънно, глупаво и безплодно. Езика мъчно се удава, – правото съвсем зарязах – и съм се отрупал само с френски антологии, – и български списания. Вън постоянно е кишаво, – и само сегиз – тогиз сред мъглите прозира върхът на Айфелов[ата] кула. И – може би, това е всичко, което виждаме от мечтания Париж. – Какво правиш ти? – Аз се чакам обещаното дълго писмо, – и изглежда че не ще го дочакам. До тук често долитат слухове за общинарската ти дейност (из вестниц[ите]). Какво прави народа? – Не се ли влюби ти вече? – Или може би то е станало, и затова мълчиш?
Много – много сърдечни поздрави и рукопожатия – тебе – Гроздану(15), Начу – и прочия.
Твой Душечка.
Прощавай че ти напомням, – но това ме много безпокои: нали не ще забравиш на 3 февр[уари] за „Заложн[ата] банка“ – и нашата работа?
Още един сърдеч[ен] поздрав
Душечка
ЦДА, ф. 135 к, оп. 1, а. е. 32, л. 193. Оригинал. Ръкопис.

№ 18.

Пощенска картичка от К. Константинов за предстоящите му изпити, за интереса му към френската поезия, за възможността да гледа пиеси с участието на Сара Бернар и др.

Париж, 3 февруари 1912 г.
Драги Григоре,
Най-сетне получих известното отпреди два месеца „Генерално изложение“ – или нещо подобно. Бих искал и аз да ти напиша дълго и хубаво писмо – но кой знае защо, не мога да събера разпръснатите си мисли. Благодаря ти много че си си дал толкова труд да ми съобщаваш всевъзможни по разнообразието си събития. Но мене – не ми е тъй мъчно за България, както, може – би, ти мислиш. Даже съвсем не ми е мъчно. Но какво да правя като съм малко опак, и май че вред не ми е много добре. Сега, като помисля че след два месеца пак ще бъда в София, скъпя всеки ден прекаран тука, – и тъгувам, може – би, но – за Париж. – Би било много хубаво ако дойдеш насам макар и с всичките церемонии на един общ[ински] съветник. Но изглежда май че по-скоро аз ще се върна към вас, отколкото да те дочакам тук. – Ами защо тъй бе джанъм, никак не си напреднал с г-ца Горанова?…Или старата болка все още не дава други да ти вземе сърцето?…По – дяволите!…Махни с ръка на всичко, – ти можеш да се управляваш!…Втори път не ще се върнем на земята – тогаз, бива ли тъй много да се философствува?…А сърцето никога не се уморява, – и как много е издръжлив тоя мускул, Боже мой, – просто да не вярваш. Аз ще чакам по-хубаво писмо от тебе, – и по-скоро. Не ми пиши за всички ония, които не зная и не ме интересуват; – пиши ако искаш, повече за себе си, – и това ще стига. – Аз зубря наново законите, но тъй немощно, че се страхувам да не би и втори път да пропадна. Но тогава да му мисли дебелото брюхо на г-н Каблешков… – Парижанките, кой знае защо, никак не ме ме трогват. А пък аз бях уж тъй чувствителен към тия въпроси…Но тук има славен руски народ – и все пак аз не се познавам. – Моля ти се, прощавай че пак за това напомням, – но гледай да се уреди някак оня проклет 3 февруари и прочие! То ми е една голяма грижа от тука. Ще ти благодаря много за това. Научих че Михалчев бил вече в София? Истина ли е? Тогаз – поздрав нарочно от мене. И сега вече, може да се смята, че ти си донейде щастлив. – А propos – сестра ми има през февруари някакви универс[итетски] изпити по психология и пр. Ще ги изпитва Михалчев; – моля те, кажи му, ако е възможно да не е много взискателен. – Какво да ти пиша от тука друго?…По театри ходя рядко. Гледах Сара Бер[нар] – вече три пъти. Чета стихове, влюбвам се във френските поети, и намразвам французите. Към нас подухва вече мразът, и всеки търси за сърцето си малко повече топлинка. Аз – ну, это неважно. Много – много сърдечни поздрави. И на всички – на които искаш предай.
Стискам ръката ти.
Твой Душечка.
Поздр[ав] и от Милла.
По-нататък ще ти пиша по-дълго – и ако искаш, ще ти пратя и някои френски стих. На Паскалева може да пратя нещо.
К[оста].
C. Constantinoff, Paris, VI, Rue “Regnard” № 4.
ЦДА, ф. 135 к, оп. 1, а. е. 32, л. 192. Оригинал. Ръкопис.

№ 19.

Пощенска картичка от К. Константинов за посещението на софийските общинари в Париж, за разходките му с художника Константин Щъркелов из Париж и посещенията на парижките театри.

Париж, 29 февруари 1912 г.

Драги Григоре,
Много време вече стана откак не сме си подрънкали и тая вечер мен ми се ще да си спомня за дългите вечери когато се разхождахме из Софийските улици, и философствувахме – всеки по отделно „за любовта изобщо“, – и всеки по отделно – в частност мислеше само за своите болки. Хе, – мина се то. Ти стана общински съветник, мен вятъра ме довея тук – и вчерашния ден, като да не е бил. – Ну, по дяволите тия сантиментации. – Но аз те чаках, тъй уверен и зарадван че ще дойдеш, – и когато на гарата зърнах само тлъстите физиономии на г. Карастоянова, Р. Радева и Сие – напсувах на ума си. Бяхме отишли двамата с Щъркела(16), – и стърчахме там, не може да се каже с много голяма елеганция и умение, всред целия цилиндражийски антураж на г. Станчева. – Но да оставим съветниците да гуляят, макар и не съвсем фамилиарно, из висините на Монмартр, – и да си поприказваме за нашите дертове. – Чувам, че Михалчев е в София; – тогава ти вече си добре, нали? Аз бих искал много да чуя че е така, още повече сега когато Щъркела ми разказа за едно пътуване пешком от Казанлък до Габрово (ако не се лъжа) – и за разговорите, които са съкратили пътя. Та нали ти още в София когато бях ми казваше че, макар и с мъка, – но всичко е задушено? – Прощавай, че пак си позволявам да се докосвам, но това ме интересува, – и ти знаеш много добре, как. – А propos, – долитат слухове за големи успехи на г-ца Ир. Горанова. Ти как? – Още все тъй ли си по тоя въпрос?…Та хайде де!…Аз – и аз живея неважно сега. Знайш че след месец ще тряба да се връщам, и при досадата с която чета законите, се прибавя и тъгата за Париж. Че той е разкошен понявга, в хубавите слънчеви дни. Повече се влюбвам в театрите и артистите им, и ми е най-жално за тях, като ги напущам. Гледах „Bel Ami“ от Мопасан, драматизирано! Чудо! Също и друга една пиеса „Les petits“ – в театър “Антуан”. Щъркела е 10 – 15 дни тука, и често ходим с него из парковете: той рисува, а аз зяпам парижанките и уж чета. Привечер правим опашка пред някой театър и той плаши момите със своя ужасен бас. Една вечер през карнавала той има грамаден успех. – Пиши ми моля ти се ако имаш време. Как живееш? Какво има из София? Какво прави Начо, – Димчо(17)?…Много, много поздрави: тебе, Михалчеву и на Гроздана. Нарочно много здраве и от Мила. А на Надя Филипова – предай – въздушна (па ако щеш може и да не е въздушна) – целувка.
Твой Душечка.
ЦДА, ф. 135 к, оп. 1, а. е. 32, л. 199. Оригинал. Ръкопис.

№ 20.

Пощенска картичка от К. Кнауер за пътуването си до Австрия и Швейцария и за впечатленията си от виенчанките.

Виена, 11 април 1912 г.

Драги ми Григоре,
Седа тук в Пратера при хубава музика сред хубави и сочни виенчанки. След 3 – 4 дни продължавам за Швейцария. Приеми моя привет ако позволяваш и целувка.
Твоя Коста
ЦДА, ф. 135 к, оп. 1, а. е. 32, л. 89. Оригинал. Ръкопис.

№ 21.

Пощенска картичка от К. Кнауер и М. Каблешкова с поздравления от Цюрих.

Цюрих, 17 май 1912 г.

До г-н Григор Василев, ул. „Солун“ 11, Sofia, Bulgarie.
Драги Григоре! Като преровихме спомените не можахме да не се спрем на теб и да ти пратим сърдечните си привети. Поздрави Михалчев и Гроздан.
Твоя Коста.
Привет от М. Каблешкова.
ЦДА, ф. 135 к, оп. 1, а. е. 32, л. 114. Оригинал. Ръкопис.

№ 22.

Пощенска картичка от К. Кнауер за пребиваването си в Пловдив и за предстоящата екскурзия из Родопите.

Пловдив, 6 юли 1912 г.

Драги Григоре,
Както виждаш аз пак като гущер се препичам на тракийското слънце, което собствено при наличността на множеството „гратис“ разхладителни вещества е доста поносимо. Тези дни отивам на една по-дълга екскурзия из Родопите. Е, ти как си? Няма ли да ми дойдеш на гости? Па обади се с някой ред! Димитър предаде ли ти книгите? Поздрави Михалчев, Данаил(18) и Гроздан. Хиляди привети
Коста
Адрес: В. К. Леерс
ЦДА, ф. 135 к, оп. 1, а. е. 32, л. 90. Оригинал. Ръкопис.

№ 23.

Пощенска картичка от К. Кнауер за качеството на направени от Гр. Василев снимки.

Пловдив, 20 юли 1912 г.

Драги Григоре,
Днес ти пращам филмите. Фотографът каза, че ти наверно си държал апарата в ръка, затова някои картини не излезли хубави. Тук нищо особено – само една кучешка жега. Хайде, поздрави Букурещлиеви и приеми моите
Хиляди привети Коста
Чрез В. К. Леерс
ЦДА, ф. 135 к, оп. 1, а. е. 32, л. 92. Оригинал. Ръкопис.

№ 24.

Пощенска картичка от К. Кнауер за впечатленията от пътуването му.

Пловдив, 7 август 1912 г.

Драги Григоре,
Снощи се дотътрих благополучно и сега с Вилли говорим за всичко хубаво видяно и чуто през моето странствуване. А бре, 15 август не било понеделник, ами сряда, значи ще те чакам вторник. Auf frohliches Wiedersehen!
Сърдечни привети
Коста.
Крайно Ви благодаря за хубавата карта. Поздрав от майка ми и мене
Вилли.
ЦДА, ф. 135 к, оп. 1, а. е. 32, л. 91. Оригинал. Ръкопис.

№ 25.

Писмо от К. Кнауер за отпътуването на българските социалисти за конгреса на Втория интернационал в Базел, за молизирането му в артилерията през Балканската война и предстоящото заминаване на Гр. Василев за фронта.

Пловдив, 16 ноември 1912 г.

Милий ми Григоре,
Преди всичко – прощавай за дългото ми мълчание. Бях няколко дни в София, но не намерих никого у вас, за да му предам поръчката ти.
Навярно знаеш, че Асен, бай Янко и Пастухов(19) са делегати на Международния соц[иалистически] конгрес в Базел – дано кажат някой умен лаф!
Вторник отивам в казармата – взеха ме артилерист, а Стойчо пехота. Тук няма никакъв топ та не знам как ще ни посветят в тайната на артилер[ийското] изкуство – говори се, че щели да ни пращат в Лозенград, за да се учим на турски топове – дано…
Двамата братя Странски са в тукашните болници. На Кольо жена му също така е тука. Начо е в Кърджали. За Попов нищо не можах да науча. По този въпрос нищо друго не мога да ти пиша.
В София е доста глухо, само няколко безделници дремят из кафенетата и си местят яйцата.
От Франц(20) получихме хабер – той е в Кърджали.
Ти навярно живееш в голям кеф и чакаш всеки ден да се преселиш в Одрин – тая пущина мама й – няма ли да си ебе фарата?
Много би ме зарадвал някой твой ред, макар и да не бъда тука родителите ми ще ми го препращат.
Бай Милев(21) какво прави – поздрави го най-сърдечно, също и Василева и поруч[ик] Марков.
Хайде – привет от всички ни и целувки от
Коста
ЦДА, ф. 135 к, оп. 1, а. е. 32, л. 93 -94. Оригинал. Ръкопис.

№ 26.

Пощенска картичка от К. Кнауер с поздравления за Нова година.

Пловдив, 30 декември 1914 г.

Милий Григоре,
Хиляди благопожелания и без чет привети за 1915 г. Дано Господ ти даде всичко „що сръдце ти сака!“
Целува те
ЦДА, ф. 135 к, оп. 1, а. е. 32, л. 101. Оригинал. Ръкопис.

№ 27.

Писмо от Ив. Карановски за излезлия първи брой на сп. “Тракийска лира” и молба да бъде съобщено за него във в. “Пряпорец”, за преживяното през войната при Беласица.

Ямбол, 9 февруари 1915 г.

Драги Григоре,
Изпращам ти заедно с настоящето си и първа книга от „Тракийска лира“, литературно списание, което ще излиза под мое уредничество. Макар времето сега да не е така благоприятно за подобни начинания, но пред мисълта, че би трябвало да умрем от мъка, да чакаме разсветление в нещастна България и при наличността на един изблик от писателско творчество у няколко млади хора, ние искаме да направим опит.
За втората книга ще имам сътрудничеството и на по-видни писатели.
Моля те, направи услуга, като кажеш да отбележат в „Пряпорец“ появяването на списанието. В редакцията също така е изпратена тази книга.
След Макри аз не те видях вече през войната, но видя ли че излезе това, което ти говорих: каква мизерия, какво безумие беше при Беласица! Аз пазя спомен и за тези моменти, които ще четеш, когато ги публикувам.
С приятелски чувства и сърдечни поздрави
Твой Ив. Карановски
ЦДА, ф. 135 к, оп. 1, а. е. 32, л. 125. Оригинал. Ръкопис.

№ 28.

Пощенска картичка от К. Кнауер за предстоящото му пристигане в София.

Пловдив, 22 август 1915 г.

Мили бай Григоре,
Домъчня ми за теб. Бяла черква не можа да ни посъбере малко – сега в София смятам здраво да се хвана за полата ти. Нали ще ми се обадиш кога да дойда, ще бъда примерен във всяко отношение – особено като „стажант“. Какво правят Данаил и Щръклето. Поздрави ги най-сърдечно.
Безчет привети Коста.
ЦДА, ф. 135 к, оп. 1, а. е. 32, л. 112. Оригинал. Ръкопис.

№ 29.

Пощенска картичка от К. Кнауер и Лука Груев за веселото прекарване в Батак и поздрави до него и до техните приятели.

Батак, 23 септември 1915 г.

Бай Григоре,
След славните победи почиваме, пием, пеем буйни песни и зъбим се на тирана
Коста
Да, зъбим се, зъбим се, но предните зъби на Коста развалят всичкия ефект от зъбенето…
Много привети на теб, и чер теб – на … хубавите момичета.
Много здраве и на Данаила, Щръклето и на Душечка, ако ги видиш. Бай Милев и Михалчев как са.
Лука Груев
ЦДА, ф. 135 к, оп. 1, а. е. 32, л. 95. Оригинал. Ръкопис.

№ 30.

Пощенска картичка от К. Кнауер за прекараното време на фронта и желанието му да се видят отново.

Б. м., 30 януари 1916 г.

Григоров ден възкръсна у мене спомена за тебе и хубавите дни и нощи. Въпреки хилядите работи аз издебвам минута да ти драсна някой ред, а ти всред онзи мир, за който ние често копнеем – но не тъгуваме много за него – си ни погребал преди да са ни убили още. Аз живея хубаво. Имам славни момчета, които ме слушат и обичат, а това е най-хубавата утеха която може да има сега човек. Много, много ми е добре, весел съм, здрав и прав. Ще се видим ако силите от Съглашението нямат нещо против това.
Поздрави бай Милев, Михалчев, Щръклето. Данаил де е?
Безчет привети и целувки
Коста.
Подател Подпоручик Кнауер, 21 пехотен полк, 4 дружина, 13 рота, 2-а дивизия.
ЦДА, ф. 135 к, оп. 1, а. е. 32, л. 96. Оригинал. Ръкопис.

№ 31.

Писмо от Христо Ясенов с ходатайство да бъде освободен брат му от армията и за заминаването си за фронта и за липсата на вдъхновение за поезия

Лебане, 29 март 1916 г.

Драги Григоре,
Една малка услуга – имам един брат, войник в Железопътната дружина и ме задължава да се справя дали би можел да бъде уволнен като работник по вършачките, работа която той упражняваше преди войната, за което може да добие и удостоверения от няколко села в Пазарджишко, като необходим за тях през сезона на вършитбата.
Ще бъдеш тъй добър, да ми отговориш, дали би последвало такова разпореждане и би ли можело да се предизвика то.
А сега прощавай, че не те дочаках в София, нали знаеш колко много съм длъжен на Царя и на Отечеството, пък и моя първобитен патриотизъм ме направи така изпълнителен, че по необходимост трябваше да замина. Едвам успях да се видя даже със свирепата фигура на Кочо(22), който имаше съкрушителна брада и не успе да ми разкаже дори чудесата си от последните дни.
Аз тук се търкалям из комендантството и все мисля да напиша стихотворение, а рима ми не дохожда и ми е мъчно, мъчно като през погрома…Но ако някога … – ке биде и то.
Много, много сърдечни поздрави
Ясенов(23),
2-а рота, 42-й полк, Лебане
ЦДА, ф. 135 к, оп. 1, а. е. 42, л. 195 и а. е. 43, л. 75. Оригинал. Ръкопис.

№ 32.

Пощенска картичка от К. Кнауер за фронтовото му ежедневие и за приятелите, които му липсват.

Б. м., 22 юли 1916 г.

Мили бай Григоре,
Много, много ме радва, че от хубавата Deutschland ме споменаваш. Каратата, разбира се, се забави много, защото си я пратил в дивизията, – а и ако там не беше Стойчо, кой знае дали щях да я получа. Аз съм добре, много добре и ако генерал Сарай(24) не ни завиди все ще си чукнем пак нявга чашките за хаир и добра среща. Данаил де е и обажда ли ти се? Щръклето какво прави? Поздрави сърдечно, също и бай Милев и Михалчев. Близък другар ми е само Луката(25), който е в нашата дружина – с него често изпразваме по някоя люта мелнишка ракия за памет на добрите хора. Ех сега да съм в София, знаеш ли кой е сега там – моята далечна пролет – ако я видиш гледай и се радвай и за мене. Тук много бленувам, копнея и мечтая. Спомени ме пак с някой харен ред.
Целува те
Коста.
Подател К. Кнауер, 21 пехотен полк, ІV дружина, 13 рота, ІІ дивизия.
ЦДА, ф. 135 к, оп. 1, а. е. 32, л.97. Оригинал. Ръкопис.

№ 33.

Пощенска картичка от К. Кнауер с поздравления за именния ден на Гр. Василев и за преминаването си в тиловата служба.

Скопие, 5 февруари 1917 г.

Мили бай Григоре,
Преди всичко без чет, без чет привети за именния ден – живея със спомена за други времена и други дни. Все може би съдбата ще ни върне част от тях. Научих се, че ти предстои нещо съдбоносно в света – братски ти сърадвам, милий бай Григоре, желая ти най-доброто, което може да обеме човешкото пожелание! Нека Всемогъщия благослови новия ти житейски път!
Тук е бай Димитрий Ляпов(26) – често приказваме за мили спомени и скъпи хора.
Навярно знаеш, че от няколко седмици съм тиловий герой.
Още веднъж – бог доброто!
Целува те
Коста
Подпоручик Кнауер. Щаба на трупата армии Ж. Белов.
ЦДА, ф. 135 к, оп. 1, а. е. 32, л. 98. Оригинал. Ръкопис.

№ 34.

Писмо от Йосиф Хербст с поздравления за женитбата му.

София, 18 февруари [Б. г.]

Драги Григоре,
По този начин съм принуден да изкажа теб и на младата ти съпруга най-сърдечни благопожелания и поздрави, понеже ни се явиха пречки, за да сторя това лично.
Стискам ти ръката, като те моля да предадеш най-почтителните ми поздрави на г-жа Василева(27) и на семейството Станишеви.
Твой
Й. Хербст(28)
ЦДА, ф. 135 к, оп. 1, а. е. 41, л. 109. Оригинал. Ръкопис.

№ 35.

Пощенска картичка от К. Кнауер, майор Няголов, капитан Юруков и др. с поздравления от Виена.

Виена, 31 юли 1917 г.

Милий бай Григоре,
Едно време – по-харно и по-весело – ти ми се обади от Prahaika. Отвръщам, с едно хубаво Prosit!
Целува те
Коста,
Майор Няголов, капит[ан] Юруков,[…]
ЦДА, ф. 135 к, оп. 1, а. е. 32, л. 100. Оригинал. Ръкопис.

№ 36.

Пощенска картичка от К. Кнауер за връщането му отново в неговата част на фронта.

Б. м., 5 октомври 1917 г.

Милий бай Григоре,
На път съм за полка си – 21 полк, ІІ дивизия – спрях се при Стефан Душев. Споменаваме те с най-доброто.
Все може да се видим пак нявга!
Целува те
Коста
Чудна работа! Та Коста ли пак намериха да преместят? Най-сърдечно Ви поздравявам
Ст. Душев
Подател подпоручик Ст. Душев, 3 полска болница, 2 дивизия.
ЦДА, ф. 135 к, оп. 1, а. е. 32, л. 99. Оригинал. Ръкопис.

№ 37.

Писмо от Стойчо Стойчев за завръщането на К. Кнауер в частта си на фронта и молба за ходатайство пред ген. Бурмов.

Б. м., 20 март 1918 г.

Драги Григоре,
Коста се завърна от отпуск пълен с радост. Бих желал винаги такъв да го виждам и затова ти пиша сега. Зная че ще направиш за него всичко добро. Той е доволен, наистина, от положението си в съда и не би желал нищо повече, но струва ми се, че за да запази това си положение е абсолютно необходимо да поговориш в тоя смисъл на генер[ал] Бурмов(29), който сега е в отпуск, живее ул. „Преслав“ № 2 и има в къщата си телефон. Убеден съм от начина по който той говори за тебе, че ще те послуша. Коста заслужава това повече от много други и най-много затова защото той никога не се оплаква от съдбата си каквато и да е тя.
Поздрави Данаила и Милев.
Пожелава всичко добро
Ст. Стойчев
ЦДА, ф. 135к, оп. 1, а. е. 32, л. 104. Оригинал. Ръкопис.

№ 38.

Писмо от К. Кнауер с поздрави за Великден и за преместването му в в съда на дивизията.

Б. м., 29 април 1918 г.

Милий бай Григоре,
Възкресение иде – желая на тебе, der guten Hausfrau и на бебчето най-доброто което може да се пожелае някому.
Дано времената се пооправят малко и Света Богородица да спомогне да се повидим пак на харни времена.
За известно време съм командирован в съда на дивизията.
„Бог доброто!“ добрий ми бай Григоре.
Прегръща те братски
Коста.
Поруч[ик] Кнауер, Съда на 2-а пех[отна] Тракийска[ дивизия].
Р. S. Поздрави Данаила, бай Милев и Михалчев.
ЦДА, ф. 135 к, оп. 1, а. е. 32, л. 105 – 106. Оригинал. Ръкопис.

№ 39.

Пощенска картичка от К. Кнауер с поздравления и за тъжната вест, дошла от север.

Б. м., 13 май 1918 г.

Милий бай Григоре,
Благодаря ти за хубавата карта и добрия спомен. Пишеш за север – с по-черен Великден надали друг път провидението ни е дарило. С болки в душата посрещаме тези новини.
Знам, добрий ми Григоре, колко дълбоко чувствуваш всичко това и не искам да те терзая повече. Но кому да излея душата си?(30)
Целува те
Коста.
Поруч[ик] Кн[ауер], 2 пех[отна] Трак[ийска] дивизия.
ЦДА, ф. 135 к, оп. 1, а. е. 32, л. 103. Оригинал. Ръкопис.

№ 40.

Писмо от Ив. Карановски за желанието му да премине на работа в София в редакцията на в. “Пряпорец”, за да може да се занимава и с литература.

Ямбол, 25 юни 1918 г.

Драгий Григорий,
Извънредно много ме зарадва политическата промяна, която стана у нас. Бързам да ти поднеса моите поздрави по този случай и да ти пиша това, което по-рано не беше възможно да направя.(31) Искам да дойда на работа в София и, ако може, в редакцията на вестника. Голяма е душевната болка на хора като мен, останали по неволя не там където призванието им отрежда. Бях напоследък делегат на Дирекцията за ст[опански] грижи в Ямбол, но, ти знаеш, каква участ ни постигна след оставката на генер. Протогеров(32).
Моля те, направи потребното; навярно ще трябва да бъда взет на разположение от Военното министерство и после командирован в редакцията; ще видиш въобще как ще стане тази работа.
Ще ме искате от 29 полково окръжие – Ямбол, където сега служа; войник съм, неслужил, нестроеви.
Можеш да имаш пред вид и друга подходяща за мене длъжност. От тази услуга очаквам щастливи перспективи и за моята литературна работа.
За стореното бъди добър да ми пишеш предварително на надписания отвън на плика адрес.
С искрени приятелски чувства и сърдечни поздрави
Твой:
Ив. Карановски
P. S. Между подходящи за мен длъжности ще считаш тези по просветата. Имам искания ценз за окр[ъжен] учил[ищен] инспектор. Ако се яви ваканция в Ст[ара] Загора или Бургас, не бих се отказал.
ЦДА, ф. 135 к, оп. 1, а. е. 32, л. 126 – 127. Оригинал. Ръкопис.

№ 41.

Пощенска картичка от К. Кнауер за спомените му от София и надеждата, че скоро ще се видят с Гр. Василев.

Б. м., 31 август 1918 г.

Милий бай Григоре,
Върнах се пак и съм харно. Пред паметта ми се редат софийските дни. Стремя се да ги туря към дело и да стягам нерви за предстоящата есен. Няма ли да прескочиш към нас? Ех, че радост би било!
Без чет привети на всички в къщи. Как е бебчето?
Целува те братски Коста.
Поручик Кнауер, 3-а бригада, 2 пех[отна] Трак[ийска] дивизия.
ЦДА, ф. 135 к, оп. 1, а. е. 32, л. 107. Оригинал. Ръкопис.

№ 42.

Писмо от К. Кнауер за възобновената му преводаческа работа след завръщането му от фронта и за желанието му да замине за София, за да работи във вестника.

Пловдив, 20 декември 1918 г.

Милий бай Григоре,
От своя отшелнишки живот, всред книги и преводи, искам да ти се обадя и поговоря за бъдещи планове. Решил съм в началото на идущата година да си дойда в София. Вестника ще почне ли да излиза до тогава? Ако не – ще имам ли при тебе работа? Времето на стажа ми изтече и ще получа адвокатски права. Сега работя усилено да възобновя знанията си. Колко щастлив бих бил да мога да работя при тебе.
Тук, както ти казах живея всред преводи и книги – но искам вече да си намеря мястото през тези големи дни, а това мога само посредством тебе бай Григоре. Как се радвам на работата във вестника и при тебе!
Чакам твой отговор. Без чет привети на бай Милев, Данаил и твоите домашни.
Адрес: В. К. Леерс, за Коста, Пловдив
Прегръща те
Коста
ЦДА, ф. 135 к, оп. 1, а. е. 32, л. 108 – 109. Оригинал. Ръкопис.

№ 43.

Писмо от Санда Йовчева с молба да бъде назначена за учителка.

Б. м., 29 февруари 1924 г.

Г. Григор Василев,
Моля Ви идете още тая сутрин за моето назначение. Днес е последния ден. Не мога да си представя, че Цанков така ще лъже и няма да изпълни обещанието си. Тъкмо заминавах за провинцията, когато Вий ми казахте, че ще ме върне тука. В М[инистерст]вото това знаят. Мястото е вече дадено на друга учителка, понеже само в една гимназ[ия] – в Копривщица имаше ваканция – и аз сега ни в провинцията, ни тук. Моля Ви – разчитам на Вас.
С поздрав:
Санда Йовчева(33)
ЦДА, ф. 135 к, оп. 1, а. е. 30, л. 153. Оригинал. Ръкопис.

№ 44.

Писмо от Йордан Чкатров за предстоящото му отпътуване за САЩ.

Б. м., 11 юли 1924 г.

Др[аги] Григоре,
Търсих те два пъти, понеже в понеделник вечер заминавам, най-удобно би било да се видим утре вечер, или други ден вечерта.
Тв[ой] Йордан(34)
ЦДА, ф. 135 к, оп. 3, а. е. 44, л. 2. Оригинал. Ръкопис.

№ 45.

Пощенска картичка от Й. Чкатров за пътуването си през Франция на път за САЩ.

Париж, 23 юли 1924 г.

Др[аги] Григоре,
Други ден заминавам за Шербург, а на 26 за Америка.
Сърдечни поздрави теб и на всички в къщи.
Тв[ой] Йордан.
Привети И. Секулов.(35)
ЦДА, ф. 135 к, оп. 3, а. е. 44, л. 4. Оригинал. Ръкопис.

№ 46.

Писмо от Й. Чкатров за пристигането си в САЩ и за срещите си във Франция с Илия Секулов и Арчибалд Уокър и за определянето на четиримесечен престой в САЩ от американските власти.

Ню Йорк, Б. д.

Др[аги] Григоре,
След дълго и уморително пътуване пристигнах благополучно тук, радушно посрещнат от нашите съотечественици. В океана прекарах добре, защото нямаше никаква буря, но все пак не можах да се отърва от морската болест.
В Париж намерих Секулова, който ми оказа голямо съдействие в работата. Аз го познавам още от ученическата скамейка и в негово лице имаме един способен момък, който ще може да се използува в бъдеще.
В Шербург се видях с Уокър(36), който отпътува в същия параход за Америка. Приказвахме само 2 пъти и то много накратко, защото той беше в І кл[аса], а аз във ІІ. Знаеш, че в параходите е забранено на пътници от една класа да отиват в друга. Пита ме за тебе – къде си и какво работиш. Изпраща ти много здраве.
За впечатленията си от Америка ще ти пиша други път и по-обширно – след като проуча добре положението.
Сега моля те за следното: Американските власти ми разрешиха да остана само 4 месеци. Понеже ти най-добре разбираш, че това време е абсолютно недостатъчно за свършване на каквато и да е работа, от тук ще направим всичко възможно чрез Панаретова(37) и др[уги] влиятелни лица този срок да се продължи. Помня, че ти ми загатваше в София за някой твой познат директор на Стандарт Ойл, който се е поставял на услугите ти.
С получаването на настоящето моля те изпрати ми веднага едно препоръчително писмо до него (без дата, защото не знам кога ще се явя при него), с което да го молиш да ми съдействува да остана по-дълго тук.
Адрес: L.L. Kisselintcheff, 165 Sixt ave. New – York в двоен плик за Чкатров.
Сърдечни поздрави теб и на всички в къщи.
Тв[ой] Чкатров.
ЦДА, ф. 135 к, оп. 3, а. е. 44, л. 5. Оригинал. Ръкопис.

№ 47.

Пощенска картичка от Й. Чкатров за научаването на вестта за убийството на Тодор Александров.

Джонстаун, САЩ, 2 октомври 1924 г.

Др[аги] Григоре,
Покрусен съм от убийството на Миле.(38) Ние губим най-големия син на революционна Македония. Страшно е да се помисли, че чудовища, които минаваха за другари, посегнаха върху неговия живот. Страшно е да се помисли, че ние сме без Миле. Моля те пиши ми някои подробности относително убийството и общо върху тамошното положение.
Желая всички добрини на всички в къщи.
Сърдечно тв[ой] Йордан.
ЦДА, ф. 135 к, оп. 5, 1 л. Оригинал. Ръкопис.

№ 48.

Писмо от Иван Грозев за посещението му във френска масонска ложа и за работата си върху последната си пиеса.

Париж, 13 ноември 1924 г.

Драги брат Василев,
Пиша Ви това писмо да Ви подсетя; досега не го сторих, защото моето заявление, което Ви предадох, бе достатъчно. Писах на брат Милев подобно върху живота на тукашната ложа, както и за Вашата сказка. Снощи ходих в G . . . О . . ., но никак не ми хареса там. Аз не влязох в храм, а – в кафене: братята си пушеха цигари и дебатираха и ръкомахаха необуздано, като да се намираха в някое питейно заведение. Не, в една фабрика за кожи по-добре бих се чувствувал – бих се проникнал от благоговение пред труда. Така ли трябва да се усеща човек в една масонска работилница, където трябва да цари строгостта на Правата Линия и неумолимостта на Етера? Вижда се, че „Мерзостта на запустението“ не цари само в християнските храмове; тя се е въдворила навред, прогонен е всеки дух, изчезнал е всеки пиетет! Затова и нашата работа е толкова здрава; тя няма значение дори и за времето си. Някога с Царското Изкуство са се занимавали богове и са градили за вековете в зората на човечеството; те са създали велики цивилизации – то са били велики архитекти. Днешният дребничък човек едва ли може да повдигне техния чук – да овладее тяхната тежка мисъл и да твори вековете. Делото на днешния човек („Последният човек“ на Ницше) умира заедно с него; той се грижи най-много за здравето си и гледа да му е удобно – комфорт! Не хилаво и недъгаво човечество, бездушно, което (о съдба на Едипа!) най-много бяга от катастрофи, а с всяка своя стъпка съдбоносно крачи към катастрофи…
Ще извинявате; обичам понякога да философствувам и пропущам често моменти, които са от значение за мене. Но то за света не важи. Avant philosopher il faut exister, казват французите; аз го обръщам: Avant exister, il faut philosopher. Първото е за профаните, а второто – за истинските зидари, които само чрез философията могат да строят в живота, че философията е изкуство да се строи най-здраво – за векове.
Преводът на моята пиеса се привършва; сега – една по-щателна стилизация и – препис. За последното ще ми трябват доста пари, а сумите, които получавам не стигат нито за мен, нито за семейството ми в София. Що са 700 – 800 frs. На месец? За това исках в заявлението си да ми се счита командировката от 1 август и да ми се придаде още една заплата, която ще ми послужи за тая цел. Кажете моля Ви на г. Радославова; той ми каза, че може да стане такова нещо. Поздравете бр[ат] Милева, г. Радославова.
С братски привет:
Ив. Грозев.(39)
ЦДА, ф. 135 к, оп. 1, а. е. 28, л. 206 – 207. Оригинал. Ръкопис.

№ 49.

Писмо от Ив. Грозев за необходимостта да се продължи срока на командировката му във Франция, за да се привърши превода на негова пиеса, която да бъде поставена във френски театър.

Париж, 26 ноември 1924 г.

Драги брат Василев,
Господин главният секретар на Мин[истерството] на просветата казал на нашия директор да ми пише, че аз трябва да се завърна в определения от заповедта срок, сиреч на 1 януари 1925 г. Господин Радославов има право, защото като чиновник той е поставен да бди за изпълнението на министерските заповеди, обаче и аз имам не по-малко основание да настоявам на своето. Като идвах тука, аз мислех, че поне грубия превод на пиесата ми е извършен, а нищо не бе сторено. Освен това дойдох в един мъртъв сезон и цял месец и половина загубих. От четирите месеца, които г. Радославов ми определя за тая работа, оставаха само два месеца и половина. Съгласете се, че за толкова кратко време едва може човек да се справи с превода на една пиеса, а камо ли и да я постави на сцена. А тука хората се интересуват, не е като у нас; ето, аз се запознах с режисьора на “Theatre des Arts”, и там ми искат пиесата. А време няма – след месец трябва да се връщам. Глупаво положение! Аз Ви моля, поздравете брат Цанкова(40) и му обяснете всичко това. Нима трябва да оставя работата си на половина? И да не мислят, че ме облагодетелствуват – защото Вие знаете, при какви мъчни условия се живее тук, и ако не ме задържаше работата, аз още утре бих си заминал за България.
На всеки случай пишете ми два – три реда, ако успеете да наредите нещо.
С братски поздрав:
Ив. Грозев.
ЦДА, ф. 135 к, оп. 1, а. е. 28, л. 210 – 211. Оригинал. Ръкопис.

№ 50.

Писмо от Ив. Грозев за продължаването на командировката за превода на пиесата му.

Париж, 20 декември 1924 г.

Драги бр[ат]. . . Василев,
Получих преди два – три дена писмо от бр[ат] . . . Милев, който ми пише, че бр[ат] . . . Цанков досега ме бил държал в Париж на своя отговорност, тъй като при гласуването в гимназията най-многото гласове не били дадени за мене, а за други, които не са били командировани. Той се съгласил да продължи командировката ми до края на коледната ваканция, но не повече.
Работата е съвсем друга и на бр[ат] . . . Цанков изопачено е предадено всичко. Чрез бр[ат] . . . Милев аз му написах едно изложение, както по тоя въпрос, който твърде болно ме засяга, така и по работата, която съм повикан тука да извърша. Има протокол държан в гимназията и от него може да се види. Доколкото си спомням, аз получих 27 гласа (на всеки случай, знам положително, че по-малко от 24 гласа не са); г. Манолов получи след мене 14 гласа, господин Вл. Николов – 8 гласа, и г. Андрейчин – 3 или 4 гласа. Явно изпъква неправдата, която ми са сторило: мене се отнема едно законно право, три пъти извоювано вече ( защото трети път съм препоръчан от Учителския съвет) и ми дават, по милост, три – четири месеца… Не и шест дори. И Вам ще напомня за този случай с г. Кирил Христов, който цели две години стои в Германия без никаква работа, и когато това лято поисква продължение на командировката си, веднага му дават още шест месеца. Наистина, моята командировка стана цял източен въпрос, и аз Ви много благодаря за Вашето застъпничество; макар че не се измени с това решението на министерството, но мене ми е особено мило и бих искал кога да е да Ви се отплатя за това. Преводът се малко забави, защото г. Люсол е чиновник и не разполага твърде със свободно време. Режисьорът на “Theatre des Arts” ми го иска за тоя театър, но аз чакам тия дни да се завърне г. Gemier, директор на “Одеон”, комуто да го предам, както е вече говорено. С г. Люсол, след превода на другите ми работи „Йов“ и „Семела“ мислехме да съставим една антология от бъл[гарски] белетристи и драматурзи на френски, но ще видим. Може би да се сложят благоприятно обстоятелствата. След месец идва тук моят приятел г. Georges de Villerose, професор в Атина, който изучава бълг[арска] литература и пише критически статии във френските списания. Той е човек с широки познанства и чрез препоръчани писма ме въвежда в някои френски литер[атурни] кръгове, като ме поставя във връзка с фр[енски] писатели и меценати.
Още веднъж, като Ви благодаря да всичко и прося извинение за главоболията, които съм Ви причинил, оставам с бр[атски] . . . поздрав.
Ваш
Ив. Грозев.
ЦДА, ф. 135 к, оп. 1, а. е. 28, л. 208 – 209. Оригинал. Ръкопис.

№ 51.

Пощенска картичка от Й. Чкатров за обиколката му на локалните организации на МПО в САЩ.

Спрингфийлд, САЩ, 22 януари 1925 г.

Др[аги] Григоре,
Сега съм в обиколка на колониите. Отдавна се тъкмя да ти пиша по-обширно, но все не намирам време. Това ще направя по-нататък непременно. Сърдечно честитя им[енния] ти ден и по този случай пожелавам здраве, успехи в работата и всичко хубаво. Тука сме добре и полагам всички усилия, за да бъдем още по-добре.
Най-добри поздрави на госпожата, децата и у Станишеви.
Тв[ой] Йордан.
ЦДА, ф. 135 к, оп. 3, а. е. 44, л. 6. Оригинал. Ръкопис.

№ 52.

Писмо от Й. Чкатров за голямата загуба след убийствата на Тодор Александров и проф. Никола Милев, за избора на Иван Михайлов за член на ЦК на ВМРО и за затрудненията които среща в дейността си поради незнанието на езика.

Индианаполис, Индиана, САЩ, 10 март 1925 г.

Драги Григоре,
Снощи се завърнах от обиколка към Чикаго, Гери, Милвоке и пр. и намерих твоето писмо. Чувствувам, че никога не съм бил така нередовен в писмата си и толкова неизпълнителен на обещанията към теб. Но винаги една болка ме гнети и не ми дава кураж да пиша. Като че ли се страхувам да спомена името на онзи, когото загубихме в най-тежките и най-съдбоносни за нас дни. Не успяхме, както казваш ти, да го запазим поне още за 5 – 6 години. А колко ценен беше той особено във връзка с развиващата се югославянска криза, която крие много изненади и О[рганизаци]ята трябваше да стои здраво на своя пост, осенена от големия авторитет на безсмъртния покойник. Но загубеното не се връща. Ние бихме изменили на своето Отечество и нему, ако не продължим борбата с по-голяма енергия и постоянство. Радвам се, че Делото остана в здрави ръце, главата на предателството се смаза, а на моя най-добър приятел, който застава начело на движението, пожелавам само здраве и успехи.(41) Аз вярвам в него и се надявам, че всички, които мислят за доброто на М[акедони]я, ще му дадат пълна подкрепа.
Простихме се и с Колето. Колко болезнено почувствувах и тази скъпа загуба, жертва на родоотстъпничество и продажничество. Сигурно всички сте плакали по него. А аз го очаквах тук, дето можеше да бъде много полезен на своето Отечество. Не съм писал на госпожата му и от мъка не ми се пише. Асла от известно време аз изказвам само съболезнования и то за най-ценни приятели и близки.
Съзнавам напълно нерадата от английски. Това най-добре чувствувам аз, който от 7 месеци скитам по Америка, без да мога да я разбера и използувам. И нека бъда откровен до край. Фактически, Григоре, аз отсъствувам от Америка. Това е една втора, също така важна причина, за да не ти се обадя. Да ти пиша за улиците, магазините, парковете и външния блясък, е безсмислено и глупаво. Това ти го знаеш отлично, въпреки че не си идвал тук. А онова, което е важно и теб интересува, аз самия не го знам както трябва и изключително по липса на най-същественото – английски ез[ик]. Има грамадни библиотеки, музеи, хиляди и разнообразни списания, вестници и пр., и пр., от които човек може да следи прекрасно целия икономически живот, наука, изкуство и т. н. Америка едва ли не е център и на международната политика, но всичко това остава чуждо за мен по липса на време, което е необходимо за изучаване на английски. А това ми пречи и за прокарването на една постоянна и систематична пропаганда на нашата кауза пред тукашните обществени кръгове.
Срамно и недостойно е да се оплаквам от много работа. Но вярвай ми, че не остават 5 минути свободни, без да съм между българи, или пиша български. Анг[лийски] уча само когато пътувам – в трена. Нужно е постоянно да се обикалят организациите, за да не подпаднат под влиянието на разрушителните елементи, които са ме подбрали здраво във вестниците и правят всичко за моето компрометиране. Не ми се пише на горната тема, защото ме боли. Моля те поздрави най-сърдечно всички в къщи и приятели. Забравих им[енния] ден на Христо, но ще му изпратя някое албумче, за да се издължа. Когато си свободен обаждай се. Пазя ш[ифър]а, но тука пощата е абсолютна сигурна. Тя е неприкосновена и можеш да пишеш свободно.
Най-добри пожелания за всичко хубаво.
Тв[ой]
Ал. Попов[Й. Чкатров].
ЦДА, ф. 135 к, оп. 5. Оригинал. Ръкопис.

№ 53.

Писмо от Й. Чкатров за посещението си във фотостудиото на Борис Маждраков.

Ню Йорк, 1 юни 1925 г.

Др[аги] Григоре,
От 2 – 3 дни съм в New – York. По всяка вероятност ще се бавя още 7 – 8 д[ена], а после заминавам обратно за Индианаполис.
В този момент пиша ти от студиото на Борис Маждраков, с чувство на възхищение от неговата работа и на истинска гордост, че той е наш сънародник.
За съжаление, при пристигането ми не можах да го видя и действително много загубих.
Наблюдавам портретите му и не знам поезия ли чета, или пък слушам вълшебна музика. Той е надминал себе си – така както го знаехме в София.
Ако и в бъдеще продължи работата си със същото постоянство и вкус към хубавото, неговият талант ще ни даде произведения съвършени.
Бих ти писал повече, но трябва да излизаме за вечеря. Може би след 2 месеца да се видим и ще ти разправя всичко лично.
В студиото е изложен и портрета на г-жа Мара. Стана ми много драго като го видях. Тя е фотографирана в македонски костюм и снимката е прекрасна.
Целувам децата и най-сърдечни поздрави на всички в къщи и приятелите. Данаил да не ми се сърди, че не съм му се обадил.
Тв[ой] Йордан.
Особено се радвам, че Йордан е мой гост и ведно си спомняме за теб и хубавите минали дни. Приеми моите горещи привети и ти желая здраве. На Мара тъй също всички добрини й желая.
Твой Борис.
Най-сърдечни поздрави и от Л. Киселинчев.(42)
Много поздрави и от Ив. Хитрова.
ЦДА, ф. 135 к, оп. 3, а. е. 44, л. 3. Оригинал. Ръкопис.

№ 54.

Пощенска картичка от Й. Чкатров за удължаването на срока за престоя му в САЩ с 1 година и свикването на конгреса на МПО.

Индианаполис, Индиана, САЩ, 22 юли 1925 г.

Др[аги] Григоре,
Днес получих съобщение за продължаване на срока още с една година. Нашите приятели ме държаха в течение на всички правени от тебе постъпки – благодаря най-горещо. Бъдещето ми оставане тук, ще зависи от Конгреса, който се свиква на 6 септември.
Най-сърдечни поздрави на госпожата, теб, децата и всички приятели.
Тв[ой] Йордан.
ЦДА, ф. 135 к, оп. 3, а. е. 44, л. 7. Оригинал. Ръкопис.

№ 55.

Пощенска картичка от Й. Чкатров за затрудненията създадени му от английските власти по сръбски внушения при пътуването му до Канада.

Уиндзор, Онтарио, Канада, 28 ноември 1925 г.

Др[аги] Григоре,
Много ме измъчиха англ[ийските] власти, додето минах в Канада. Наклеветен съм вероятно от сръбската легация и три пъти ме връщаха. Трябва да отида непременно в Торонто, дето ме очакват роднините. След малко заминавам за там и то само за 10 дни.
Желая ти всичко хубаво
тв[ой] Йордан.
ЦДA, ф. 135 к, оп. 3, а. е. 44, л. 11. Оригинал. Ръкопис.

№ 56.

Пощенска картичка от Й. Чкатров с поздравления и от Жеко Банев, познат на Гр. Василев от времето на Хуриета в Солун.

Детройт, Мичиган, САЩ, 10 декември 1925 г.

Заедно сме с един твой стар познат – Жеко Банев от Хасково, бивш учител в Екши Су. Желаем ти всичко добро по случай Новата година и само успехи в политическата кариера. Следим с голям интерес развитието на кризата. Дано всичко се уреди както налагат интересите на България.
Тв[ой] Йордан.
Знаем се от Хуриета, спали сме заедно и сме били конгресисти, но отдавна бе. Банев.
ЦДА, ф. 135 к, оп. 3, а. е. 44, л. 12. Оригинал. Ръкопис.

№ 57.

Пощенска картичка от Й. Чкатров за полученото съобщение за съставянето на новото правителство на Демократическия сговор, начело с Андрей Ляпчев.

Питсбърг, САЩ, 17 януари 1926 г.

Др[аги] Григоре,
Тукашните вестници съобщиха, че новия кабинет е образуван от бай Андрея(43), но не знам останалите министри. Зарадвал бих се много, ако ти си един от тях. Сега съм в най-индустриалния център на Щатите, където се диша само пушек.
Честитя ти сърдечно им[енния] ден и ти желая всичко добро. Поздрави на всички.
Тв[ой] Йордан.
ЦДА, ф. 135 к, оп. 3, а. е. 44, л. 13. Оригинал. Ръкопис.

№ 58.

Пощенска картичка от Й. Чкатров за обиколката му на организациите на МПО в САЩ.

Кливланд, 18 май 1926 г.

Намирам се в обиколка. Организациите ни са добре. Държим се здраво и надявам се да бъдем още по-добре. Сърдечни поздрави теб, на всичките ти домашни и приятелите.
Тв[ой] Йордан.
ЦДА, ф. 135 к, оп. 3, а. е. 44, л. 14. Оригинал. Ръкопис.

№ 59.

Пощенска картичка от Й. Чкатров за посещението му в Канада и за престояща негова сказка за Христо Ботев и Македония.

Бала, Канада, 15 юни 1926 г.

Др[аги] Григоре,
Съм на гости при семейство M-r Малин в една прекрасна местност – на около 150 мили север от Торонто, Канада, между борови гори и хиляди езера. Вчера имах едно отлично събрание. Утре вечер ще говоря върху Ботев и Македония.
Сърдечни поздрави на всички.
Тв[ой] Йордан.
ЦДА, ф. 135 к, оп. 3, а. е. 44, л. 15. Оригинал. Ръкопис.

№ 60.

Писмо от Й. Чкатров за помощта оказвана на МПО от генералния секретар на Българското консулство в Ню Йорк и за предстоящото му пътуване до България.

Ню Йорк, 15 юли 1926 г.

Др[аги] Григоре,
Препоръчвам ти г. Юпитер Дойчев, генерален секретар на тукашното българско консулство, с назначение вицеконсул, като един от най-добрите и най-ценни българи, които ние имаме отсам океана. Той прави чест на нацията ни, а като работник и в полето на нашето движение е незаменим. Всичко, което ние сме създали всред тукашните американски обществени кръгове, дължим нему и всичко, което ще направим в бъдеще в същата сфера на действие, ще го направим пак чрез него. Той е свършил Харвардския университет, говори отлично английски език и е създал широки връзки с американците.
Ваканцията, която той ще прекара в България, ще се почувствува тягостно от нас, защото губим за няколко месеци най-добрия ни сътрудник. Но същевременно аз се надявам, че през тази ваканция той ще намери заслуженото сърдечно гостоприемство, оценка на неговите заслуги и достойна отплата за всичко сторено в полза на племето, които ще му бъдат ново и силно насърчение към по-нататъшна ценна дейност.
Той иска да види и тебе, за да засвидетелствува своята почит.
1. Той има нужда от продължаване на ваканцията му най-малко още с един месец и половина, защото в тригодишната си работа никак не е напускал консулството, а от друга страна България е много далече, за да я види скоро пак. Ти като член на Комисията за външните работи и като близък на управляващите лица, ще намериш начин за осигуряването на ваканцията.
2. Той ще ти говори и по един въпрос, засягащ паметта на покойния му баща. Моля те, всичко с каквото можеш да му помогнеш направи го, с чиста съвест, че услужваш на отличен българин. Мен той е правил големи услуги, от които е зависило оставането ми тук. Ако стане нужда нека види и бай Андрея.
За г. Дойчев аз ти писах и по-рано. С една дума моля те всецяло да му бъдеш на услугите. С това ще ми направиш най-голямото удоволствие и ще ме задължиш още един път извънредно много.
Най-добри поздрави на всички домашни.
Тв[ой] Йордан.
ЦДА, ф. 135 к, оп. 3, л. 16 – 17. Оригинал. Ръкопис.

№ 61.

Пощенска картичка от Й. Чкатров за пътуването му до Вашингтон, заедно с Лазар Киселинчев.

Вашингтон, 13 септември 1926 г.

Тука съм с моя приятел Киселинчев. Днес след обед заминахме от Ню Йорк. Много скоро ще имам удоволствието да отговоря на милото ти писмо. Сърдечни поздрави на всички.
Искрено твой Йордан,
Л. Киселинчев.
ЦДА, ф. 135 к, оп. 3, а. е. 44, л. 18. Оригинал на английски език. Ръкопис.

№ 62.

Пощенска картичка от Й. Чкатров за предстоящото му посещение на организациите на МПО в Торонто и за удължаването на срока за престоя му в САЩ.

Детройт, Мичиган, САЩ, 17 февруари 1927 г.

Драги Григоре,
Дойдох тук преди три дни да посетя нашите сънародници. Утре ще ида до Торонто – Канада. Там имаме една от най-добрите ни организации. Обиколката ми ще продължи около три месеца. Пролетта напъпва и е голямо удоволствие да се пътува. Ти знаеш това от опит. Може би си научил от приятелите ни в София, че разрешителното ми за оставане в Съед[инените] Щати е удължено до 1 юли 1927 г.
Поднеси, моля те, моите най-искрени поздрави на г-жа Василева, децата и семейството на г-н Станишев.
Сърдечно твой Йордан.
ЦДА, ф. 135 к, оп. 3, а. е. 44, л. 19. Оригинал. Ръкопис.

№ 63.

Писмо от Й. Чкатров за изпращането на взети за прочит книги преди отиването му за САЩ.

София, 23 ноември 1927 г.

Др[аги] Григоре,
Книгите, които ти изпращам с Кольо, са твои. Намерих ги между багажа, който бях оставил при наши приятели преди заминаването ми за Америка.
Съзнавам колко скандален и срамен е случая. Съжалявам извънредно много и те моля за извинение.
Тв[ой] Чкатров.
ЦДА, ф. 135 к, оп. 3, а. е. 44, л. 21. Оригинал. Ръкопис.

№ 64.

Писмо от Й. Чкатров за отсрочване на среща.

София, 25 януари 1928 г.

Др[аги] Григоре,
Обещах ти да дойда довечера в 9 ч. Обаче аз забравих, че съм ангажиран за тази вечер. Моля те нареди да се видим по-рано. На твое разположение съм до 7 1/2 ч. сл[ед] обед. Съобщи ми по приносителя на настоящето кога и къде да те срещна.
Тв[ой] Йордан.
ЦДА, ф. 135 к, оп. 3, а. е. 44, л. 22. Оригинал. Ръкопис.

№ 65.

Писмо от Й. Чкатров с молба за съдействие за заминаването му за САЩ.

Б. м., 7 март 1928 г.

Др[аги] Григоре,
Дойдох да честитя рождения ден на Христо, и да му пожелая здраве и всички добрини в живота.
Използувам случая да те помоля да говорим на M-r Green за моето отиване в Америка. То е вече наложително и всеки ден получавам писма от нашите хора и организации там да се върна.
Безпокоя те теб, защото се разбра от всички ни, че друг не може да уреди този въпрос.
Тв[ой] Чкатров.
ЦДА, ф. 135 к, оп. 3, а. е. 44, л. 26 – 27. Оригинал. Ръкопис.

№ 66.

Бележка от Й. Чкатров за неосъществена среща.

София, 20 март 1928 г.

Наминах с надежда да те видя.
Чкатров.
ЦДА, ф. 135 к, оп. 3, а. е. 44, л. 28. Оригинал. Ръкопис.

№ 67.

Писмо от Й. Чкатров за дейността на свещеник Велик Караджов сред българската емиграция в САЩ и Канада.

София , 28 март 1928 г.

Др[аги] Григоре,
Говорих ти за нуждата от редовното изплащане заплатите на легационните чиновници във Washington, Д. С. и New – York, N. Y. Изтъкнах ти, също, необходимостта от увеличаване на техните представителни пари, за да могат да бъдат по-свободни в своята работа за народната кауза. Радвам се много, че ти споделяш напълно справедливостта на това тяхно и мое искане. Даже ти предостави аз да посоча какво да бъде увеличението.
Мен ми е твърде стеснително да направя това, защото нито знам колко представителни получават по настоящем, нито пък съм в състояние да знам възможностите за едно увеличение. За да не страда, обаче, бюджета, припомнювам ти с настоящето предложената от мен комбинация: да се спре заплатата на свещеник Велик Караджов, който получава около $ 100 (сто долара) месечно и то по следните съображения:
А) Той е единствения свещеник (български) в Америка (изключвам отец д-р К. Цеков – началник на мисията, който получава заплата от България, плюс тази, която му се плаща от тамошната черковна община. Останалите свещеници се издържат само от съответните общини. Едно положение, което е несправедливо;
В) Изпращаната от тук сума го прави нахален към черковното настоятелство, на което те желае да се подчинява;
С) Плащането на сумата може да има оправдание само ако свещ[еник] Караджов върши една действително народополезна работа в Америка – нещо, което там не съществува. Напротив! Караджов бе свещеник в Toronto, Ont[аrio], Canada. След като унищожи щастието на едно четиричленно българско семейство, поради неморални отношения към домакинята, напусна Toronto чрез бягство и се настани в Indianapolis, Ind[iana], USA. От там е уволнен наскоро поради некоректност към колонията. На черковното събрание е присъствувал и д-р Н. Цеков. Тогава е станало изпъждането му. Понастоящем той е още в Indianapolis, додето замине друг, достоен свещеник от тук.
Следователно, да се изпраща той в друг град и да му се плащат още близо 14000 лв. месечно, е грях към тамошната ни емиграция и към бедната каса на България. От д-р Цеков знам, че Св[етия] Синод е изпратил Караджова в Америка, „за да се освободи от него“. Жалко, че смятаме Америка за Сибир и не държим сметка за националните ни интереси.
Мисля, че ще бъде разумно и справедливо заплатата на Караджова да се спре и да се употреби за увеличаване представителните на Симеона, Дойчев и Бисеров, като се допълни с онова, което м[инистерство]то ще отпусне по новия бюджет.
Г-н м[инистъ]р Моллов идва в Америка и той е осветлен донякъде върху ролята на нашите свещеници там. Много по-добре ще бъде някои от тях да се върнат в България, за да не пакостят в Америка, където са свободни от всякакъв контрол и наклонни да вършат престъпления.
Сърд[ечни] поз[драви] тв[ой] Й. Чкатров.
ЦДА, ф. 135 к, оп. 3, а. е. 44, л. 23 – 25. Оригинал. Ръкопис.

№ 68.

Писмо от Й. Чкатров за издадена му виза за САЩ със съдействието на Гр. Василев.

София, 27 април 1928 г.

Др[аги] Григоре,
В консулството бяха извънредно любезни и услужливи.
Дадоха ми виза веднага.
Теб благодаря най-сърдечно за направените услуги.
Тв[ой] Й. Чкатров.
ЦДА, ф. 135 к, оп. 3, а. е. 44, л. 29. Оригинал. Ръкопис.

№ 69.

Писмо от Й. Чкатров за пътуването му до Букурещ заедно с проф. Любомир Милетич и поздравления за именния му ден.

Букурещ, 7 февруари 1929 г.

Честитя ти сърдечно им[енния] ден. Желая ти здраве и всички добрини в живота.
До тук пътувахме (г. Милетич(44) и аз) мн[ого] добре. Вагоните са отоплени и не се чувствува големия студ. Сърдечни поздрави теб и на домашните ти.
Твой Йордан.
ЦДА, ф. 135 к, оп. 3, а. е. 44, л. 30. Оригинал. Ръкопис.

№ 70.

Писмо от Й. Чкатров за пристигането му в Лондон и за необходимостта от съдействието на Гр. Василев за работата, която да се свърши в Англия и в САЩ и за получена информация за противопоставянето на двете крила на Демократическия сговор.

Лондон, 27 юли 1929 г.

Др[аги] Григоре,
От няколко дни съм тук. Надявам се, с подкрепата на добри приятели, да направя онова, което силите и възможностите ми позволяват.
Теб ще ти бъда извънредно много признателен, ако имаш добрината да ми направиш следните две услуги:
1. Да ми дадеш някои упътвания за онова, което според теб би могло да се направи в Лондон. Кои лица да се видят и пр.
2. Ако ти е удобно и ако поддържаш старите си приятелски връзки с Митко Наумов,(45) моля те да му пишеш няколко думи за мен и да го помолиш да ми съдействува в работата.
За да се избегнат всякакви недоразумения полезно е да ти съобщя, че Наумов ме посрещна извънредно любезно и че винаги е готов да ми услужи.
Смятам, обаче, че няма да бъде излишно едно твое писмо. Ако му пишеш прати му писмото направо в легацията. Добре ще бъде той да не знае, че му пишеш по моя молба, а по своя инициатива, след като си научил за моето пристигане в Лондон.
Тук научих някои новини от България. Изглежда, че отношенията ви с Цанкова са по-обтегнати от по-рано.
Адреса ми тук е следния: J. Tchkatroff, 2, Gordon st. W. C. I. London.
Сърдечни поздрави твой
Йордан.
ЦДА, ф. 135 к, оп. 3, а. е. 44, л. 31 – 32. Оригинал. Ръкопис.

№ 71.

Пощенска картичка от Илия Секулов за пристигането му в Женева за работата в редакцията на в. “Македония”.

Женева, 3 май 1929 г.

Драги Григоре,
Пристигнах най-благополучно в Женева, С Ефтимова(46) не съм се видял още понеже е бил заминал за Париж. Говорих с госпожата му, която ми нареди за след обед среща с Цилев(47).
Благодаря ти много за всичко сторено за мене.
Поздрави всички домашни.
Твой Илия
ЦДА, ф. 135 к, оп. 1, а. е. 30, л. 95. Оригинал. Ръкопис.

№ 72.

Пощенска картичка от Ил. Секулов за настаняването му в Женева и работата му в редакцията на в. “Ла Маседоан”, за идеята да се издава от ВМРО вестник и на английски език.

Женева, 6, Ruе de l`Ancien Рort, 17 май 1929 г.

Драги Григоре,
Последвах съвета ти и се установих на 100 крачки от “Quai Mont – Blane”, завоя на улицата и малкия площад, където е Hotel “Belle Vue”. Плащам по 60 frk за една южна, голяма въобще сносна стая, с баня на разположение.
Почнах работата във вестника. За последния брой от днешна дата написах няколко антрифилета и една малка статия, която остана, обаче, по липса на място, за идущия брой. Лошото ми е това, че още мисля на български, а пиша на френски, та зятова често някоя фраза, въпреки, че е граматически правилна, по конструкция и по дух не е напълно френска. Надявам се, обаче, че с време и практика и тоя недостатък ще бъде отстранен. Иначе работата ми харесва и ми е приятна, както сама по себе си, така и с оглед на последната цел… Надявам се, че сътрудничеството ми, колкото и скромно да е за сега, ще оправдае, след време, както изразходваните материални средства, така и възложените върху ми надежди.
Ефтимов е приятен човек, който особено заляга в работата си, едно защото е голям родолюбец и ентусиаст, и друго защото тя е негово спасително дело, за което той е полагал, изглежда, и продължава да полага неимоверен труд и амбиция. Понеже няма какво да ни дели, а напротив всичко ни и ще ни обединява в служба на македонската кауза, надявам се, че между нас ще царуват всякога пълно разбиране и чисто другарски обноски. Цилев замина почти веднага след пристигането ми. На работа не можах да го видя, но изглежда, че е необходим на Ефтимова за превод и стилизиране работите на последния. Иначе същият е отличен другар.
Поздравявам те за успеха ти в делото на Любен Костов.
Как са твоите приятели Цанков и Со? Какви са тия слухове за интернирвания на македонствующи в сръбските вестници?
Надявам се в близко бъдеще да мога да те посрещна и поздравя в Женева. Предай моите почитания и поздрави на госпожа Василева и децата.
Твой Илия.
П. П. Ако видиш Кирила(48) и другия поздрави ги от моя страна. При случай ще се обадя и тям.
И.
П. П. току що получих писмо от брата ми Ивана, в което ми съобщава, че е бил напуснал адвокатското бюро, в което работеше до сега. Искал да си търси работа при някой американски адвокат, да си вземе, през октомври, изпитите за Barristerat – Laco в London и, след това, бил твърдо решен да се връща в България.
Понеже в един от разговорите ми с тебе останах под впечатлението, че ти би желал да допринесеш, със своите усилия, за възтържествуването на освободителното македонско движение, смятам, че тъкмо сега му е момента да бъде хванат и той на хорото. Не зная какво ще бъде мнението му по тоя въпрос, но ако от меродавното място сметнат, че може да го използуват за една или друга работа, ти можеш да му повлияеш, даже и в случай, че би имало някакво колебание у него. От някои писма на Ефтимова разбрах, че се е мислело върху откриването и на английски отдел във вестника. В такъв случай, той ще може да бъде повече от полезен. Ако работата е назряла, можеш да му пишеш на адрес : 127, B-d “Haussmanu”, Paris.
Що се отнася до вестника, Ефтимов е бил съветван от много места вестника да продължава да бъде списван ежеседмично, а месечното списание да бъде издавано независимо от него. За всеки случай до никакво окончателно решение не се е дошло, но изглежда, че и той е наклонен да възприеме последното разрешение.
Илия.
ЦДА, ф. 135 к, оп. 1, а. е. 30, л. 105 – 106. Оригинал. Ръкопис.

№ 73.

Пощенска картичка от Й. Чкатров за присъствието му на коргреса на Лейбъристката партия.

Брайтън, Съсекс, Англия, 30 септември 1929 г.

Сърдечни поздрави от Brighton. Дойдох за конгреса на Labour Party, който се откри днес. Надявам се да видя някои от делегатите.
Тв[ой] Йордан.
ЦДА, ф. 135 к, оп. 3, а. е. 44, л. 33. Оригинал. Ръкопис.

№ 74.

Писмо от Ил. Секулов за работата му във вестника и за следването му Международно право и възможността да се прави пропаганда чрез изданията на ОН като акредитиран журналист.

Женева, 6, Rue de l`Ancien Port, 28 декември 1929 г.

Драги Григоре,
Много отдавна се каня да ти се обадя и ето, че днес реших да туря в изпълнение това си „Rauene“.
Преди ден – два ти проводих картата си за празниците от страх да не би да пропусна да те поздравя, ако залисан в работата, не сколасам да ти пиша. Затова и сега, не толкова официално, те поздравявам най-сърдечно с празниците, пожелавам ти веселото им прекарване и всичко най-хубаво на тебе и всички у дома.- Надявам се, че ти и домашните ти сте всички добре.
Надявам се да те видя тук поне през септемврийската сесия на ОН, но не би. Изглежда, че нестабилното и пълно с изненади положение не ти дава възможност да отсъствуваш по-дълго време; или пътуването ти до Варшава се съвпадна със сесията на ОН? Дали след Хагската конференция ще се освободите от вашите „приятели“ от Акц[ионерно] Д[ружест]во „Книпеграф“? От това що чета по вестниците ми се струва, че съвместната с тях работа е не само невъзможна, но и опасна.- При евентуални нови избори политиканите от типа Калфов(49) надали ще видят вече мандат.
Тук работата върви добре. Доста много съм зает, защото посещавам и университета. Кандидатствувах се за докторат по Международно право. Наесен, ако е рекъл господ, след ваканцията на вестника, през която ще имам свободно време за подготовката ми ще се явя на изпитите, и ако е възможно, и за защищаване тезата. Не съм говорил още с професора си, г. Georges Scelle (бил е в Софийския университет) относително темата, но смятам да избера, с негово съгласие, за такава „въпроса за малцинствата“. По тоя начин ще се ударят с един куршум два заяка, защото дисертацията ми ще може да бъде поместена и във вестника и евентуално да служи на пропагандата ни, като във формата на брошура, бъде разпращана там където е нужно. Ако смяташ, че има някой друг въпрос, който бих могъл да разработя за тезата си, съобщи ми, моля ти се и аз с удоволствие ще се спра на него, стига само да е от по-голяма полза.
Виждах г. Neumann, отличен мъж. Понеже не му казах, че работя за вестника, настояваше, за да бъда полезен на българската кауза, да бъда официално акредитиран като журналист пред ОН, и то като такъв на Българската телеграфна агенция. Казах му, че ще ти пиша. Малко неудобна е тая комбинация и даже, струва ми се, изключена. Ти какво мислиш? Но ако бъда акредитиран като представител на група независими вестници като „Зора“, „Слово“ и т. н., смятам, че неудобства не ще има никакви. След представянето на документите ми, той, Neumann, ще нареди всичко останало по приемането ми като акредитиран към ОН журналист. Ако е нужно питай Й. М[ечкаров](50) или друг някой и кажи ми дали може да се направи нещо в това направление. Смятам, че от това нищо не ще се загуби, но само ще се спечели. Защото при евентуални пречки на Ефтимова, ще мога аз да наблюдавам какво става в Съвета или Общото събрание на ОН. – Много здраве на всички домашни.
Твой Илия.
ЦДА, ф. 135 к, оп. 1, а. е. 30, л. 117. Оригинал. Ръкопис.

№ 75.

Писмо от Ил. Секулов с поздравления за назначаването му за министър на земеделието в правителството на А. Ляпчев.

Женева, 17 май 1930 г.

Драги Григоре,
Поздравявам те най-радушно с новото ти и заслужено отличие – министерския пост. – Пожелавам ти от все сърце успех и сполука във всичките ти начинания частно по ведомството ти и въобще за благото и напредъка на българското племе и за осъществяване на неговите национални тежнения.
Зная, че сега времето ти е особено скъпо, затова завършвам. Когато, към края на юли, се завърна в София, надявам се, че ще имам възможност да си поприказваме.
Много здраве на всички у дома.
Всичко най-хубаво.
Твоя Илия.
ЦДА, ф. 135 к, оп. 1, а. е. 30, л. 108 – 109. Оригинал. Ръкопис.

№ 76.

Писмо от Й. Чкатров за отлагане на уговорена среща.

Б. м., 26 май 1930 г.

Др[аги] Григоре,
Предадоха ми поканата за довечера. Благодаря ти сърдечно за вниманието. Съжалявам, че не мога да дойда, защото довечера заминавам за Кюстендил.
Много приятно ще ми бъде да те видя, когато ти пожелаеш.
Отлично впечатление направи в нашите среди обещанието ти да отпуснеш кредити за Петричкия край.
Скърбя извънредно много за смъртта на Милка. Бог да я прости.
Сър[дечно] тв[ой]
Йордан.
ЦДА, ф. 135 к, оп. 3, а. е. 44, л. 34 – 35. Оригинал. Ръкопис.

№ 77.

Писмо от Й. Чкатров с молба за назначения на хора на ВМРО.

Б. м., 31 май 1930 г.

Др[аги] Григоре,
Отбягвам да правя ходатайства, защото много ми е неприятно да те занимавам с такива главоболия. Но има някои наши добри хора, на които не може и не бива да им се отказва. Такъв е случаят, за който ще ти говори Димитър. Моля те, ако е възможно, да стане това назначение.
Ще може ли и в бъдеще в случай на нужда, да се ходатайствува за настаняването на някои наши хора? Чини ми се, че сега имаш възможност да им услужваш. Моля те прати ми отговор чрез Димитър.
Сър[дечни] поздрави,
тв[ой] Йордан.
ЦДА, ф. 135 к, оп. 3, а. е. 44, л. 36. Оригинал. Ръкопис.

№ 78.

Писмо от Й. Чкатров с ходатайство за назначаване на лекарката Райна Нанева.

Б.м., 20 юни 1930 г.

Др[аги] Григоре,
Госпожата на нашия отличен другар Сотир Нанев, че в Национ[алния] комитет, е лекарка.
Тя е подала заявление за назначаване в Работническите диспансери – под ведомството на Мишайкова(51). Пред последния е ходатайствувал за назначаването на г-жа Райна Ковачева – Нанева и нашия Александър Станишев(52). Моля те и ти да говориш на Мишайкова за назначаването й. Тя е […]
ЦДА, ф. 135 к, оп. 3, а. е. 44, л. 37. Оригинал. Ръкопис.

№ 79.

Писмо от Й. Чкатров с ходатайство на Асен Аврамов за назначение.

София, 30 октомври 1930 г.

Др[аги] Григоре,
Добре дошъл! Честитя ти сърдечно отличието. Когато си свободен приятно ще ми бъде да те видя и да ми разправиш нещо за сватбата.
Приложеното писмо е от моя заместник в Америка – Асен Аврамов, секретар на тамошния съюз. Ако може да се уважи ходатайството му, ще ти бъдем много признателни.
Тв[ой] Йордан.

Драги Йордане,
Днес получих писмо от моя зет Лев Беров. Разбира се пише ми по своята служба. Сетих се за теб че ти ще можеш да направиш нещо, за да му се помогне. Той работи в Земледелската банка, Софийския клон. Получава доста малка заплата и едва свързват двата края. Време е и вече да бъде повишен. Но както стават всички работи в България и в случая се иска препоръка. Сега министър е Григор Василев на земеделието. Знам твоите връзки с него. Ето защо те моля, ако ти е възможно и удобно да направиш едно ходатайство пред него за повишението на зет ми и за преместването му на работа в Централното управление на същата банка. Пресилване на закона или правилниците в случая няма, защото той има необходимия ценз – свършил е Агрономическия факултет в София, издържал е успешно държавния си изпит, а така също и специалния изпит, който се иска за Земеделската банка. Има прослужено време. Той ми пише, че имало вакантно място сега в централата, началник бюро в отделение заеми.
Аз те моля, ако ти е възможно да се заинтересуваш и да направиш необходимото.
Ако смяташ да направиш нещо за това, моля те съобщи на зетя ми с едно писмо или пък го извикай да поговориш с него и да видите някоя друга комбинация за банката.
Днес ще пиша и нему за същото, та евентуално, ако го извикаш да знае, защо се отнася.
Чакам с нетърпение отговора на писмото ми по конгреса.
Много поздрави на всички приятели;
твой Асен.
Индианаполис, Инд[иана], 24 септември 1930 г.
Ако търсиш зетя ми, може това да сториш чрез майка ми – К. Аврамова, „Богомил“ 47, или пък направо него. Методи знае къде живее.
ЦДА, ф. 135 к, оп. 3, а. е. 44, л. 38 и 39. Оригинал. Ръкопис и машинопис.

№ 80.

Бележка от С. Йовчева за назначаването й за учителка в Музикалната академия.

Б. м., Б. д.

Моля те, Григор Василев, бъди добър днес да вземеш бележка за моето назначение. Ходих в М[инистерст]вото, чакат разпореждане от министъра.
Моля те, настой за учителка в Музикалната академия – там ще ми намерят работа.
Извинявай.
Сърдечен поздр[ав] Санда Йовчева
ЦДА, ф. 135 к, оп. 1, а. е. 30, л. 154. Оригинал. Ръкопис.

№ 81.

Писмо от Симеон Дановски, с което му изпраща своя книга и моли за среща – разговор.

София, 16 януари 1931 г.

До Господин Григор Василев, министър
Уважаеми госп[один] Василев,
Изпращам Ви моята малка брошурка „Един писател търси читатели“, от която бихте могъл да научите нещо за мене, в случай, че речете да се заинтересувате за един млад гражданин, който Ви цени високо.
Моля Ви учтиво да ме приемете за един разговор.
С надежда, че ще ми пишете от удоволствието да Ви бъда признателен, оставам с уважение
Ваш Симеон Дановски, писател.(53)
ЦДА, ф. 135 к, оп. 1 , а. е. 29, л.123. Оригинал. Ръкопис.

№ 82.

Пощенска картичка от Ив. Карановски с ходатайство.

София, 16 февруари 1931 г.

Драгий Григоре,
Моля, намери заявлението ми и го предай на комисията! Питах няколко пъти, но ми казаха, че не е постъпило. Дирих и тебе, но все така се случва, не мога да те намеря в Министерството.
Не забравяй да сложиш резолюция на заявлението. Ако не може да се намери, да подам ново.
С поздрав Ив. Карановски
ЦДА, ф. 135 к, оп. 1, а. е. 32, л. 128. Оригинал. Ръкопис.

№ 83.

Писмо от Й. Чкатров с молба за подпомагане А. Попаврамов.

Б. м., 9 март 1931 г.

Драги Григоре,
Съобразно поръчката ти по Димуша, когато бях в София потърсих те по телефона, но не можах да те намеря. След това заминах за насам. Ще се видим когато се върна в София. Сега една молба: тукашният наш отличен другар Асен П[оп]аврамов, заразен от теб от онова, което е чул в Горна Джумая, е построил модерен кокошарник за 100 кокошки под ръководството на Земл[еделската] катедра. Липсват му, обаче, породисти кокошки. Затуй, моля те, ако е възможно, да му се даде необходимото число кокошки и петли от развъдната опитна станция край София. Резултатът съобщи на Димуша.
Сър[дечни] поздрави,
тв[ой] Йордан.
ЦДА, ф. 135 к, оп. 3, а. е. 44, л. 40. Оригинал. Машинопис.

№ 84. Писмо от Борис Руменов (Борю Зевзека) за отпечатана критика срещу него във в. “Сговор”.

София, 4 ноември 1931 г.

Драги Григоре,
Някак си стана, че заминавам за Италия. Всякому Господ да дава. Не направи обаче, добре че вашия в. „Сговор“ ме ухапа вчера – мен, който съм един български фейлетонист от 25 години и все заслужавам повече от много други да отида там и дам своите впечатления в моя стил. Надявам се и добре да го направя. Но те моля в името на класическото ни приятелство да дръпнеш ушите на Хр. Стоянов, да не оскърбява един ваш приятел, който все има заслуга към българската култура. Моля те, направи го въпрос! Защо? И то мен ли намери за най-голям враг на партията. Чувствителен съм и ще ми бъде криво, ако не бъда удовлетворен.
Довиждане, ще ти се обаждам,
Твой Борю
Р. S. Освен Борю Зевзека, съм и Б. Руменов, сиреч не само хуморист, а и сериозен човек и даже общественик.(54)
ЦДА, ф. 135 к, оп. 1, а. е. 30, л. 24. Оригинал. Машинопис и ръкопис.

№ 85.

Писмо от Й. Чкатров, с което му изпраща исканото мнение на Станимир Топуков.

Б. м., 25 май 1932 г.

Др[аги] Григоре,
Още вчера, понеже не можах да видя лично Станимир Топуков, пратих Петър Ацева да го намери и да направи настоятелни постъпки по твоя въпрос.
Сега по Димуша ми се изпраща приложения отговор.
Вярвай ми, че още един път и с най-голяма готовност ще говоря лично. Дано направят едно изключение. Ако има резултат ще ти съобщя сам.
Сърдечни поздрави,
тв[ой] Йордан.
ЦДА, ф. 135 к, оп. 3, а. е. 44, л. 41. Оригинал. Ръкопис.

№ 86.

Писмо от Й. Чкатров с покана за среща.

Б. м., 8 февруари 1933 г., сряда.

Др[аги] Григоре,
Ако ти е възможно, моля те да наминеш при нас след 9 1/2 ч. тая вечер. Иначе не ще можем да се видим, защото дотогава съм зает, а утре или други ден заминавам.
Тв[ой] Йордан.
ЦДА, ф. 135 к, оп. 3, а. е. 44, л. 43. Оригинал. Ръкопис.

№ 87.

Писмо от Й. Чкатров за получена телеграма от Л. Киселинчев от САЩ с препоръки за редактора на в. “Ню Йорк Таймс” Литълфилд.

Б. м., Б. д., четвъртък.

Др[аги] Григоре,
Съжалявам много, че не ще ми бъде възможно да дойда в 8 ч., защото съм зает. Исках да ти съобщя само, че днес сл[ед] обед, след като се разделихме с тебе, получих телеграма от Киселинчев от New – York със следното съдържание:
„Йордан щеше да кандидатствува за официална виза по общия ред. Дядото уреди лично чрез Келог, който телеграфира два пъти на американския консул. По-късно отговори благоприятно. Йордана нямаше да спомене за това.“
„Дядото“ е Littlefield, ред[актор] на „N. Y. Times“. Аз ти писах и по-рано, че той е личен приятел на Kellog, м[инистъ]р на външ[ните] работи на С[ъединените] Щати.
Сега ни става ясно защо са те търсили от тукаш[ното] Амер[иканско] к[онсулст]во. Аз ще се явя там, но ще се направя, че нищо не знам за постъпките от Washington.
Тв[ой] Й. Чкатров.
ЦДА, ф. 135 к, оп. 3, а. е. 44, л. 45. Оригинал. Ръкопис.

№ 88.

Писмо от проф. Михаил Арнаудов, с което му изпраща искания списък на българските писатели.

София, 29 февруари 1933 г.

Любезний Григоре,
Ето списъкът на писателите. След като свършите работата си, моля те повърни го по някой разсилен в Нар[одното] събрание на Д. Пантелеев, библиотекар там и секретар на Съюза на бълг[арските] писатели.
Да живее „Българската земя“!
Стискам ти ръка!
С поздрав,
М. Арнаудов(55)
ЦДА, ф. 135 к, оп. 1, а. е. 44, л.58. Оригинал. Ръкопис.

№ 89.

Писмо от Й. Чкатров за полезната за България дейност на Литълфилд и настояване да бъде приет при посещението му в България от А. Ляпчев и цар Борис ІІІ.

Б. м., Б. д., април.

Др[аги] Григоре,
От Външното м[инистерст]во са съобщили в Нац[ионалния] комитет, че утре в 10 ч. сут[ринта] искал да ме види някой американец, който е пристигнал днес в София. Предполагам, че е M-r Littlfield, един от редакторите на най-големия и най-сериозния амер[икански] вестник – „The New – York Times“. С тебе сме приказвали няколко пъти за Littlfield и ти знаеш, че той е най-добрия приятел на България и на македонската кауза в Америка. Той ни разтвори колоните на „N. Y. Times“ и чрез него се отне възможността на сръбския агент Гордън Гордън Смит (който получава $ 500 месечна заплата от сръбското п[равителст]во) да пише във вестника и да величае съществующото положение в С. Х. С. и специално в Македония.
Той написа една статия благоприятна за Мусолини и за фашизма в Италия. По заповед на Мусолини тази статия се помести във всички фашистки вестници, като се изпрати по един брой от всеки вестник на Littlfield в New – York.
На няколко пъти сме говорили със Сим. Радев(56) и винаги сме се съгласявали, че от наша страна ще трябва да се направи възможното , за да му се отплатим за онова, което е извършил в наша полза, а от друга страна да го имаме за в бъдеще. Да сторим поне това, което са извършили други държави към него.
Ето защо аз те моля да говориш с бай Андрея и с г. Бурова и да наредите между другото Littlfield да бъде приет от двамата; 2) да му се осигури една аудиенция с царя. С. Радев смяташе като абсолютно необходимо да му се даде и орден. 3) да му се осигури безплатно пътуване по БДЖ. 4) да му се заплати хотела в София и другите градове, които ще посети. С една дума той да бъде гост на България, защото тук идва със свои средства и с желанието да се запознае със създаденото положение от договорите за мир, за да може да го изнесе с по-голяма компетентност пред амер[иканското] общество.
Надявам се, че всичко ще се нареди благоприятно.
Тв[ой] Чкатров.
P. S. Littlfield e добър приятел на държавния секретар на С[ъединените] Щати F. Kellog.
Същия.
ЦДА, ф. 135 к, оп. 3, а. е. 44, л. 52 – 53. Оригинал. Ръкопис.

№ 90.

Писмо от Й. Чкатров с покана за вечеря, на която ще присъстват дейци на ВМРО.

Б. м., Б. д., вторник.

Др[аги] Григоре,
Бележката на Димуша получих снощи към 11 ч. Тая вечер ще имам гости. Ще бъдат: П. Мърмев(57), Дрангов и Вл. Куртев(58) – бивш гим[назиален] учител и най-добрия ни човек в Кюстендил. Особенно ще се радвам, ако и ти дойдеш на вечеря. Ще има само гювеч с ориз. У нас не си идвал никога. Ще те доведе Димуш, или някое от моите момчета. Ако това ти е невъзможно, аз мога да намина у вас сл[ед] обед когато ти определиш. Но, добре ще бъде да дойдеш. Ще се съберем към 8 1/2 – 9 ч.
Сър[дечни] поз[драви]
тв[ой] Йордан.
ЦДА, ф. 135 к, оп. 3, а. е. 44, л. 46. Оригинал. Ръкопис.

№ 91.

Бележка от Й. Чкатров за опитите му да се свърже с него.

Б. м., Б. д., сряда.

Др[аги] Григоре,
Търсих те по телефона няколко пъти. Аз съм в къщи.
Съобщавам ти горното за сведение.
Тв[ой] Йордан.
ЦДА, ф. 135 к, оп. 3, а. е. 44, л. 47. Оригинал. Ръкопис.

№ 92.

Бележка от Й. Чкатров, с която му изпраща изданията на Македонските студентски дружества в чужбина.

Б. м., Б. д., понеделник.

Др[аги] Григоре,
Казах ти, че нашите студенти в чужбина развиват много хубава дейност.
Изпращам ти една много малка част от техните издания, за да ги прегледаш. Съжалявам, че не притежавам цялата колекция.
Твой Й. Чкатров.
ЦДА, ф. 135 к, оп. 3, а. е. 44, л. 48. Оригинал. Ръкопис.

№ 93.

Бележка от Й. Чкатров с молба за среща.

Б. м., Б. д., сряда.

Др[аги] Григоре,
Вчера те търсих два пъти. Днес съм на твое разположение след 6 ч. сл[ед] обед. Съобщи ми по приносителя кога и къде да те видя, а ако той случайно не те завари в къщи, потърси ме между 5 и 6 ч. на tel. 3262.
Тв[ой] Й. Чкатров.
ЦДА, ф. 135 к, оп. 3, а. е. 44, л. 51. Оригинал. Ръкопис.

№ 94.

Бележка от Й. Чкатров за съгласуване дейността им в защита на ВМРО.

Б. м., Б. д., четвъртък.

Др[аги] Григоре,
По онзи въпрос: добре ще бъде, ако ти намериш подходящо лице, което да се нагърби с възложената му работа.
От наша страна ние ще направим своето за защита на О[рганизаци]ята.
Сър[дечен] поз[драв]
тв[ой] Йордан.
ЦДА, ф. 135 к, оп. 3, а. е. 44, л. 49. Оригинал. Ръкопис.

№ 95.

Писмо от Ив. Грозев за впечатленията му от книгата на Гр. Василев “Програма за Българската земя”.

София, 27 декември 1933 г.

Уважаеми г. Василев,
Много ме зарадва Вашето внимание – да ми подарите книгата си. Разрязах я с интерес и я разгледах, и се унесох в спомени – спомних си моето ранно детство. Баща ми бе земледелец и ковач, и аз, преди да се науча да шаря по бялото поле на книгата – образ на духовната нива, шарех по черните бразди на родната угар и от тогава се научих и сърп да държа и с чук да чукам.
Слава Богу, – един трезвен глас: “Програма за Българската земя!”
Колко ценни съвети, какви мъдри упътвания, що трябва да се възприемат от ония, които трябва да ръководят нашата стопанска политика.
Към земята, към земята! Тя ни роди, тя ни откърми, и тя ще ни възроди.
Колко съм благодарен аз на тая наша хубава земя, която заедно с хляба ми е дарила толкова цветя, която е поразила душата ми с толкова красоти и със своите волни планини е събудила у мене дух на свобода!
Българската природа – тая велика кърмилница и закрилница, която ни дава в изобилие всичко, от каквото се нуждаем, и издига величествените Балкани като вековни крепости на българщината, и като някакви призвездни престоли, от където можем да съзерцаваме необятното величие на Бога…
Благодаря Ви още веднъж.
С поздрав Ив. Грозев
ЦДА, ф. 135 к, оп. 1, а. е. 44, л. 78. Оригинал. Ръкопис.

№ 96.

Бележка от Й. Чкатров за предприетите арести на дейци на ВМРО от правителството на Кимон Георгиев.

Б. м., Б. д., неделя.

Др[аги] Григоре,
Съобщавам ти само за сведение: тази сутрин в 5 1/2 ч. търсили са в къщи Гюрков Йордан(59); арестуван е д-р П. Кушев(60); търсили са ме и мен. В този момент пред моята къща и на стълбата има детективи, които чакат да си отида, за да ме арестуват. Потвърждава се онова, което ти казах оная вечер.
Сър[дечен] поз[драв]
тв[ой] Йордан.
Това знам до този момент – 9 1/2 ч. сут[рин].
Същия.
ЦДА, ф. 135 к, оп. 3, а. е. 44, л. 50. Оригинал. Ръкопис.

№ 97.

Писмо от в. „Народна воля“ с молба за сътрудничество със статии.

Детроит, 8 август 1938 г.

До Господина Гр. Василев, народен представител,
Народното събрание, София.
Мир, демокрация, работа!
П[очитаеми] Г[осподине],
Нашият седмичник е един демократичен лист, обединяващ българо-македонската емиграция от тази страна под лозунга: „Мир, демокрация, работа за всички“. Той следи с жив интерес борбите за пълното, реално възстановяване на Търновската конституция, дава ехо на тези борби и ги подкрепя според силите си.
Вестникът ни би бил щастлив да даде място на Ваша статия, третираща въпроси из кръгът на програмата му. Редакцията Ви моли, прочее, най-учтиво да благоволите и напишете кратка статия (за съжаление, мястото ни е ограничено), като разгледате въпрос по Ваш избор – за предпочитане такъв из парламентарните борби в България. Молим Ви, едновременно със статията, изпратете и фотографията Ви, за да бъде публикувана във вестника ни.
Убедени, че молбата ни ще бъде удовлетворена, ние Ви поздравляваме най-сърдечно:
Б. Мирчев
Adres: P. O. Box 56 Nort End Sta. Detroit, Michigan, U. S. A.
[Печат: „Narodna volya. People`s will, Detroit. Weekly Newspaper of the Bulgarians and Macedonians in the U. S. A.“]
ЦДА, ф. 135 к, оп. 1, а. е. 34, л.36. Оригинал. Машинопис.

№ 98.

Пощенска картичка от проф. М. Арнаудов с поздравления.

Търново, 9 септември 1938 г.

Драги Григоре,
От старопрестолното Търново, чиято слава си искал да възпееш, но почитаемото правителство не ти позволило, изпращам ти сърдечен приятелски поздрав. За твое здраве с твоя приятел Ефтимов пием чаша сливова!
Завърнах се от Троян и скоро ще се видим тук или в София.
М. Арнаудов
В. Ефтимов
Сърдечни поздрави Вл. Рашев
ЦДА, ф. 135 к, оп. 1, а. е. 26, л. 101. Оригинал. Ръкопис.

№ 99.

Писмо № 50 от Македонско студентско дружество „Шар“ с молба да приеме певческия им хор на Бъдни вечер, за да изпълнят в дома му стари народни песни.

София, 2 януари 1939 г.

До г-н Григор Василев
П. г.,
Вие може би си спомняте, че до преди няколко години, на всеки бъдни вечер, певчески хор от македонски младежи посещаваше македонските семейства, като със своите песни внасяше повече сърдечност по домовете, поддържаше една скъпа традиция и пробуждаше мили спомени по изгубена родна земя.
Събитията през 1934 и следващите години прекъснаха тоя хубав почин!
Македонските студенти, чрез своята позволена организация „ШАР“ са много радостни, че през тая година им се удава възможност да възобновят старата и скъпа традиция.
Македонските студенти синовно Ви молят да ги приемете на Бъдни вечер, за да Ви изпеят няколко стари народни песни.
Не отказвайте моралната и материална подкрепа, която ни е тъй необходима през изживяваните напоследък тревожни и съдбоносни дни!
Разтворете бащинското си сърце! Вашият жест ще ни обнадежди, ще създаде по-крепък дух и пламенност в душата ни!
А с една част от материалната помощ, която, убедени сме не ще ни откажете, ние ще зарадваме мнозина изнемогващи македонски студенти, които досега не са получавали от никъде помощ.
Не връщайте комисията, която ще Ви поднесе настоящето писмо и ако евентуално нямате възможност да приемете на Бъдни вечер нашия хор, пак дайте Вашата скромна лепта – ние ще Ви благодарим с всичката топлина на младите си сърца!
Да бъде честито и радостно Божието Рождество!
Да бъде честито за поробена Македония!
Да бъде радостно за Вашата къща!
С отлична почит:
Председател: Асп. Миников
,Секретар: Ст. Бояджиев (И. Иванов)
[Печат: Студентска корпорация „Шар“]
ЦДА, ф. 135 к, оп. 2, а. е. 137, л. 6. Оригинал. Машинопис.

№ 100.

Писмо от Александър Димитров за дейността на митрополит Андрей Велички сред българската емиграция в САЩ, за характера на емигрантските вестници, за получените книги и вестници.

Детройт, Мичиган, САЩ, 17 февруари 1939 г.

Уважаеми и драги г-н Василев,
Любезното Ви и мило писмо от 2 януари 1939 год. току що получих. Късното му получаване се дължи на обстоятелството, че аз имах един автомобилен аксидент, поради който бях принуден да остана доста време в болница, от която излязох преди 2 – 3 дена. Сега вече съм напълно добре и се чувствувам много доволен, че не мога да отговоря на приятното задължение да Ви пиша.
Благодаря Ви извънредно много за милите поздрави от Ваше име и от името на семейството Ви, чийто портрет Вие бяхте така любезен да ми изпратите. Също така за хубавите книги и броевете от възспоменателния (за Андрей Ляпчев) вестник, който тук ние с удоволствие четем.(61) Приемете и благодарностите на моите приятели, на които предадох приложените ваши портрети и броеве от казания вестник.
Ще чакам с нетърпение да получа стенограмата от Вашата реч в Народното събрание, за която ми споменавате. Едновременно с това, аз искам да ви направя някои съобщения, които, предполагам, не ще бъдат съвсем безинтересни за Вас.
Преди 3 дни тук, в Детройт, закри заседанията си първата църковна конференция на Македоно – българските православни църкви. Нейните решения, покрай многото други полезни неща, които засегнаха, подчертаха по един най-категоричен начин и становището ни по отношение на епископ Андрей Велички, което бях така в състояние да изложа в миналото си писмо. Дължа да Ви обадя, че това наше решение е основано на изобилни факти и доказателства. Ще ви изпратя един екземпляр от изложението – декларация, която сега се изготвя и ще бъде изпратена до старците от Св[етия] Синод. Дано до тогава се вземе и едно справедливо решение от последните, за да се избягнат нежелателни от никого евентуалности, които ще навредят, преди всичко Българската православна църква и духовните връзки между българите от разните български покрайнини, свободни или под робство.
Тук излиза един вестник под името „Народна воля“. Той е наследник на няколкото досегашни комунистически издания и е орган на няколко малки групички от комунисти. В него на два – три пъти бе публикуван Вашият портрет и някои факти от дейността Ви в Камарата, като се подчертава, че всички тези неща им са изпратени лично от Вас. За мен, и за всички мои приятели, всичко това буди недоумение, защото ние добре Ви познаваме от досегашните Ви прояви. Аз ще ви изпратя в най-скоро време няколко от тези броеве, за да си създадете и Вие представа за мястото, където попадат вашите писма, ако вие наистина пращате там такива. Аз Ви моля да поставите на място тези хора, за да освободите хората ни от всякакви съмнения, когато те гледат портрета Ви в орган на комунистите и четат неща, за които се съмняват че са публикувани с ваше знание и съгласие.
Ако Вие искате да научите повече неща във връзка с горното, то Вие можете да се срещнете с г-н Асен Аврамов, с когото ще Ви постави във връзка уважаваният Ваш тъст и мой отличен приятел и учител в работата инж. Хр. Станишев. Имайте, при това, предвид, че в. „Народна воля“ е наследник на „Съзнание“ и „Трудова Македония“, вестници, чийто левичарски облик е безспорен. От същите Вие ще можете да получите и повече сведения относно въпроса за епископ Андрей, ако това Ви стане необходимо за работата Ви в Народното събрание.
Освен това, друг един факт ни направи особено впечатление: При едно Ваше отиване в Шумен вие сте пожелали да вземете някои броеве от в[естни]к „Народен глас“, за да имате под ръка писаното в него относно положението на българите в Америка. За да можете да бъдете осветлени във въпросите, които Ви интересуват за Америка, необходимо ще Ви бъде, смятам, да имате под ръка и броевете на в[естни]к „Македонска трибуна“, за да не бъде осветляването ви едностранчиво. Не ще бъде безинтересно да Ви обадя, че казаният вестник е „орган“ на Андрей Велички и дописките за неговите гостувания се пишат изключително от самия епископ.
Искам да Ви обадя нещо и за себе си: наричам се Александър Антонов Димитров (Сашо Антонов). В Америка съм от не отдавна. Свършил съм Юридическия факултет на Софийския университет и понастоящем съм организатор на Съюза на Македонските политически организации в Съединените Щати и Канада. Както казах и по-горе, съм и се смятам за много добър приятел на дядо Ицо, Вашият тъст. Запознаван съм с Вас от г-н Кръстьо Станчев, когато той беше редактор на в. „Камбана“, а по-късно и при други случаи съм имал възможност да се виждам с Вас, но Вие едва ли ще си спомните за мен. Както и да е, аз с готовност приемам да бъда между приятелите на човека, който винаги е бил между най-добрите приятели на нашето македонско освободително движение.
Прилагам една моя снимка (аз не съм женен), за да имате представа за човека, който Ви пише и за да върна с взаимност на Вашата така мила любезност.
Ще ми бъде особено приятно да Ви посрещна и да Ви бъда полезен, доколкото мога, ако Вие решите да посетите Новия свят. Ще бъдат доволни и моите приятели, които ме молят да Ви предам поздравите и благопожеланията им.
Моля Ви предайте на всички от семейството Ви моите сърдечни поздрави и пожелания за успех. На учащите, вашите дъщери и синове, поздрави от човек, който още учи и смята, че трябва да се учи. Вас, драги г-н Василев, моля да ме смятате за винаги
Ваш предан Ал. Димитров.
ЦДА, ф. 135 к, оп. 1, а. е. 29, л. 149 – 150. Оригинал. Ръкопис.

№ 101.

Писмо от Ал. Димитров за решенията на църковната конференция в САЩ по дейността на А. Велички, за характера на в. “Народна воля”, за впечатленията от дейността на българската опозиция в парламента сред емиграцията и др.

Минеаполис, Минесота, САЩ, 9 май 1939 г.

Драги г-н Василев,
От близо два месеци съм в обиколка из западните и северозападните щати на Америка, където посещавам нашите македонски организации. Това обстоятелство ме откъсна от Детройт, където са се получили няколкото Ваши писма до мен. Преди два дена получих един пакет с всички писма получени на моя адрес в Детройт, между които и Вашите. Използувам малкото си свободно време в този град (Минеаполис, щата Минесота), за да Ви отговоря.
Интерпелацията и запитването изпратих на в. „Македонска трибуна“ за сведение и с Ваше съгласие, за използуване, ако не е доста късно. Преди тръгването ми от Детройт Ви изпратих едно копие от изложението, което събраните на конференция македонобългарски православни църкви изготвиха и изпратиха до Св[етия] Синод. Предполагам, че сте го получили. Изпратих Ви, също така, и няколко изрезки от в. „Народна воля“, от които да можете да си създадете представа за веруюто на този вестник, който най-самоволно злоупотребява с името и с общественото Ви положение.
Обиколката ми, за която споменавам по-горе, ми позволи да науча доста неща, във връзка с „богоугодната и народополезна дейност“ тук на епископ Андрей Велички. Не ще ви ги съобщавам, защото изпратеното изложение съдържа достатъчно щрихи, които да ви дадат представа за моралния лик на епископа и неговите „сподвижници“ тук. Ако Вие държите за просперитета на нашата емиграция в тази далечна и чужда страна (в което ни най-малко не се съмнявам), то, моля ви, повторно и настоятелно, използувайте обществената си позиция и улеснете ни в нашето желание да се освободим от него и пакостните резултати на неговото по-продължително оставане тук.
Ние тук следим с интерес проявите на опозицията в българския парламент и не можем да не се възхищаваме от тях. Защото тази нейна, на опозицията, активност има за цел възстановяването на законността и демократичните принципи в живота на народа и държавата. А от потъпкването на последните са пострадали и доста от нашите братя от Македония, които и досега са или поставени в затворите на разните градове в България, или ще трябва за неизвестно още колко време да понасят и чувствуват върху себе си ударите на една противомакедонска и противонародна външна и вътрешна политика.
Като Ви моля да предадете поздравите ми на всички свои домашни, както и на дядо Ицко и Кольо, аз Ви моля, г-н Василев, да приемете уверенията на моята дълбока и сърдечна към Вас преданост.
Ваш: Ал. Димитров.
Адресът на в[естни]к „Македонска трибуна“ е: „The Macedonian Tribune“, 20 South West St. – Indianapolisq Ind. – USA.
ЦДА, ф. 135 к, оп. 1, а. е. 29, л. 141. Оригинал. Машинопис.

№ 102.

Пощенска картичка от Димитър Илков с впечатленията му от спомените на Гр. Василев за Йордан Йовков.

София, 28 август 1940 г.

Уваж[аеми] г. Василев,
Благодаря сърдечно за вниманието и удостоението, с което ме почетохте. То се вижда, че единствено Вие сте били най-яката опора на милия и незабравимия Йордан Йовков през трудния му живот на земята. Не се съмнявам, че Бог ще Ви възнагради за това един ден. „Делото е цвят на мисълта, радостта и страданието са нейни плодове“.
Много здраве от Вашия учител
Д. Илков(62)
ЦДА, ф. 135 к, оп. 1, а. е. 30, л. 72. Оригинал. Ръкопис.

№ 103.

Писмо от Коста Йовков с молба Гр. Василев да настоява след връщането на Добруджа с. Чифуткьой да се преименува на името на брат му Й. Йовков.

Провадия, 19 август 1940 г.

Уважаеми Г-н Василев,
Пред мен е книгата Ви „Йордан Йовков. Спомени и писма.“
Като негов брат я прочетох най-внимателно.
Сега след като предстои освобождението на Добруджа, Ви замолвам за следующето: селото ни Чифуткьой, Добричка околия да се преименува на името на покойния ни брат „Йордан Йовково“. Там сме порасли, там той като ученик и учител през ваканциите, отиваше в Балчик, и сюжета на „Вечери в Антимовския хан“ е взет от там, също и „Чифлика край границата“.
Ето защо Ви замолвам г. Василев, направете постъпки, гдето трябва и когато трябва да стане това преименувание.
Ако това е невъзможно и Ви е неприятно извинявам се.
Приемете моите почитания
Коста Йовков
ЦДА, ф. 135 к, оп. 1, а. е. 30, л. 135. Оригинал. Ръкопис.

БЕЛЕЖКИ:
(1) Димитър Бояджиев, поет, уредник на сп. “Летописи”, сътрудник на сп. “Ново време”, “Слънчоглед”, “Съвременна мисъл” и в. “Българанов”. По това време Д. Бояджиев (1907 – 1909) е секретар на българския консул в Марсилия. Вж. и писмото му до Гр. Василев от 16 октомври 1909 г. също от Марсилия в Гр. Василев, Един живот в писма (Из архива на Григор Василев), С., 2000, с. 42 – 43.
(2) Евтим Спространов, изследовател на миналото на родния си град Охрид, историк и публицист, учител в Солунската българска гимназия “Св. св. Кирил и Методий”. Работи в МНП. Сътрудничи на СбНУНК. Член на ЦК на ВМОРО. След Младотурската революция (1908 г.) Ев. Спространов е инспектор на училищата в Битолски окръг и секретар на Одринската българска митрополия, след което се установява в Солун и участва в дейността на Съюза на българските конституционни клубове и редактира техния вестник “Отечество”.
(3) В Русе на 28 февруари 1910 г. полицията и войската се намесват и разтурят сватба на туркиня с българин по искане на родителите на булката, които настоява да им бъде върната дъщерята. Стига се до кръвопролитие с много жертви, което предизвиква вълна от протести в цялата страна.
(4) Мемоарите на Август Бебел е свързано с отбелязването на седемдесет годишнината на видния социалист.
(5) Стефан Руневски, адвокат и писател, един от основателите ана Българския учителски съюз, редактор на в. “Съзнание”, сп. “Селска пробуда”, “Наш живот”, издава “Илюстрована народна читанка за вечерни и празнични училища”, занимава се и с театрална дейност. Пощенската картичка е изпратена до Страсбург. През 1909 – 1910 г. Гр. Василев живее в Мюнхен, а през пролетта на 1910 г. се намира в Страсбург.
(6) Иван Карановски, писател и учител, редактор на сп. “Тракийска лира”, “Парнас”, “Яснина”, “Кръгозор”, в. “Шега”, “Тунджа”, България”.
(7) Става дума за самоубилия се поет Димитър Бояджиев, а откъсът е от негово стихотворение.
(8) Димитър Михалчев, виден български философ, дипломат и публицист.
(9) Константин Константинов, писател и преводач, юрист, председател на СБП, председател на секция “Литература” в Камарата за наука и изкуство, сътрудничи на сп. “Българска сбирка”, “Наблюдател”, “Наш живот”, “Съвременна мисъл”, “Златорог”, “Изкуство и критика”, “Изкуство”. Заедно с Д. Дебелянов и Д. Подвързачов издава сп. “Звено”. Псевдоним “Душечка”, взаимстван от едноименен разказ на А. П. Чехов. За отношенията му с Гр. Василев вж. спомените му “Път през годините”, С., 1981.
(10) Коста Кнауер, публицист, критик и преводач. Доброволец в Балканските и Първата световна война.
(11) Франц Кнауер, преводач, брат на К. Кнауер, загинал като доброволец през Балканската война при Черната скала.
(12) Най-добре К. Константинов е разказал за пребиваването си в Париж в спомените си “Път през годините” и в пътеписа си “В чужбина”. В писмото става дума и за проф. Александър Балабанов, филолог класик, преводач, публицист.
(13) (нем.) – Тук трябва да има някой – аз още нищо не съм видял.
(14) Става дума за проф. Никола Милев, историк и публицист.
(15) Гроздан Родопски.
(16) Става дума за художника Константин Щъркелов. Вж. и писмото на К. Щъркелов до Гр. Василев от Париж от 27 февруари 1912 г. в К. Щъркелов, Животоописание, С., 1999, с. 162.
(17) Димчо Дебелянов.
(18) Данаил Крапчев, публицист, деец на ВМОРО.
(19) Асен Цанков, Янко Сакъзов и Кръстьо Пастухов.
(20) Франц Кнауер.
(21) Никола Милев.
(22) Става дума за Константин Щъркелов.
(23) Христо Ясенов, поет и публицист. Втората част от това писмо беше публикувана в Гр. Василев, Един живот в писма, Т. ІІ, с. 367–368. Впоследствие началото му беше открито допълнително.
(24) Генерал Сарай, френски генерал, командващ антантските войски на Южния фронт.
(25) Лука Груев.
(26) Димитър Ляпов Гурин, секретар на Българската екзархия, редактор на в. “Реформи”, председател на Цариградския революционен комитет на ВМОРО, участник във войните.
(27) Съпругата на Гр. Василев е Мара Христова Станишева, дъщеря на инж. Христо Станишев, бивш председател на Върховния македоно – одрински комитет.
(28) Йосиф Хербст, директор на Българската телеграфна агенция, публицист.
(29) Христо Бурмов, генерал лейтенант от пехотата. По това време е началник на 2-ра пехотна тракийска дружина.
(30) Вероятно става дума за подписания Букурещки мирен договор между България, Германия, Австро – Унгария и Турция от една страна и Румъния от друга на 7 май 1918 г.
(31) Става дума за идването на власт на коалиционното правителство на Александър Малинов след като д-р Васил Радославов подава оставката на неговото правителство.
(32) Генерал Александър Протогеров, деец на Върховния македоно – одрински комитет и член на ЦК на ВМОРО. Ив. Карановски има предвид времето през войната, когато Протогеров е директор на Дирекция социални грижи и обществено подпомагане.
(33) Санда Йовчева, поетеса, преводачка, журналистка и учителка. Участва в редактирането на сп. “Утрина” и “Миротворец”, основава и редактира в. “Литературен живот”.
(34) Йордан Чкатров, деец на ВМРО, секретар на Македонските политически организации (МПО) в САЩ и Канада, първият редактор на в. “Македонска трибуна” в САЩ, публицист, адвокат (бил е стажант –адвокат при Гр. Василев). Вж. Гр. Василев, Един живот в писма, т. ІІ, с. 340 – 343. За в. “Македонска трибуна” вж. Ц. Билярски, Вестник “Македонска трибуна” и дейността на МПО и българската емиграция в САЩ в кореспондецията на Иван Михайлов и Никола Антонов (1953 – 1954 г.), ИДА, кн. 78, с. 36 – 91 и В. Трайков, Тр. Митев, Документи за Македония на българската емиграция в САЩ, Канада и Австралия, Т. І (1900 – 1945), С., 1995, 364 с.
(35) Илия Секулов, деец на ВМРО, редактор на излизащия на френски език в. “Македония”.
(36) Арчибалд Уокър, бивш американски дипломат в България, представител на Стандарт Ойл в България.
(37 Стефан Панаретов, български пълномощен министър в САЩ.
(38) Миле, псевдоним на Тодор Александров, член на ЦК на ВМОРО.
(39) Иван Грозев, поет и драматург. Сътрудничи на сп. “Българска сбирка”, “Демократически преглед”, “Съвременна илюстрация” и “Хиперион”.
(40) Става дума за министър-председателя проф. Александър Цанков (1923 – 1926).
(41) Става дума за Иван Михайлов, избран на конгреса на ВМРО през януари 1925 г. за член на ЦК на ВМРО.
(42) Лазар Киселинчев, деец на ВМОРО, публицист, строителен предприемач в САЩ.
(43) Андрей Ляпчев, министър-председател (1926 – 1931).
(44) Проф. Любомир Милетич, професор в Софийския университет, филолог, член на БАН и на Македонския научен институт.
(45) Димитър Наумов, български пълномощен министър в САЩ.
(46) Симеон Евтимов, деец на ВМРО, редактор на в. “Ла Маседоан”, Женева (1927 – 1932) и на в. “Македония, София, 1932.
(47) Димитър Цилев, деец на ВМРО, работи в редакцията на в. “Ла Маседоан” в Женева. След 1932 г. замества С. Евтимов в редактирането на вестника.
(48) Вероятно Кирил Дрангов, деец на ВМРО, адвокат.
(49) Христо Калфов, министър на външните работи в правителството на проф. Ал. Цанков.
(50) Йордан Мичкаров, директор по печата към МВРИ, публицист, пълномощен министър в Хърватско.
(51) Проф. Димитър Мишайков, статистик, министър на народната просвета в правителството на А. Ляпчев.
(52) Проф. Александър Станишев, хирург, министър на вътрешните работи.
(53) Симеон Дановски, писател, редактор на сп. “Ново звено”, “Неделя”, в. “Напредък”, “Варненски новини”, “Вестник на жената”, “Мисъл”, “Дионисус”.
(54) Борис Руменов (Борю Зевзека), сатирик – фейлетонист, издател и сътрудник на сп. “Барабан”, в. “Утро”, “Дневник”, “Слово”, “Свободна реч”, “Нашенец”.
(55) Проф. Михаил Арнаудов, професор в Софийския университет, филолог, фолклорист, член на БАН.
(56) Симеон Радев, историк, публицист и дипломат. По това време е пълномощен министър в САЩ.
(57) Петър Мърмев, деец на ВМРО, редактор на в. “Независима Македония” и сп. “Илюстрация Илинден”.
(58) Владимир Куртев, член на ЦК на ВМРО.
(59) Йордан Гюрков, учител, офицер от българската армия, запасен член на ЦК на ВМРО.
(60) Д-р Петър Кушев, лекар, офицер от българската армия, деец на ВМОРО.
(61) Става дума за в. “Андрей Ляпчев. Поменен лист по случай пет години от смъртта му. Редактира и издава комитет от млади негови идейни последователи. Брой единствен, С., 25 декември 1938”.
(62) Димитър Илков е бивш учител на Гр. Василев и Й. Йовков по отечествознание в Софийската гимназия. През 1940 г. в спомените си за Й. Йовков Гр. Василев пише: “На 11 юли т. г. свършившите съкласници на Йовкова дадохме вечеря на нашите учители – директора Станимиров, класния наставник Благой Димитров и преподавателите Йордан Иванов и Димитър Илков. Ние изпълнихме един дълг към нашите учители и направихме помен и за нашите другари и учители, които не са вече между нас.”