Операция „Стригана глава“ лови Ботеви четници

BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
септември 2021
П В С Ч П С Н
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930  

Операция „Стригана глава“ лови Ботеви четници

Мащабна предателска операция хваща в капан десетки бунтовници през 1876 г. След разгрома на Ботевата чета юнаците се пръскат из планината. Изтерзани от глад, търсят парче хляб за празните си стомаси.

По същото време в гората бродят хитроумни селяни. С хлопки и звънци на кръста те дрънчат по чукарите, а поборниците ги вземат за добитък. Мелодията на чановете ги води до кошарите, където обаче няма храна. Това кара гладните да пращат чобаните в близките села. Онези се връщат с турски потери.

За да не стават грешки, властта нарежда издайниците да са с остригани глави. Късите прически ги отличават от рошавите и брадясали комити. Така операцията влиза в историята като „Стригана глава“, а участниците вграждат черните си души в мрачния пантеон на безсмъртието.
Статистиката сочи, че по време на Априлската епопея предателите са повече от въстаниците.

Още първата пушка пука заради нашенски Юда. Казват, че от шумата на Оборище изпълзяла черна змия, която искала да клъвне Ненко Терзийски. Той е делегат от пазарджишкото село Балдево. На съзаклятническия форум Ненко бил неспокоен. „Ами ако някой измежду нас отиде и предаде на турците, че българите се готвят да въстанат, то какво има да стане?“, питал той и правилно отговарял: „Голяма награда ще да даде правителството на тоя човек, но и той не може живя между българите.“

За да не го изпревари някой, Ненко хуква от Оборище към Пазарджик и изпява всичко пред Али бей. Телеграфът започва да щрака в Пловдив, Одрин и Стамбул. Един отряд чалми отива в Копривщица да хване водачите на въстанието. Така първата пушка подранява на 20 април вместо на уговорения 1 май.

След погрома неколцина бунтовници влизат в кошарата на някакъв турчин. „Ага, виждаш работата в що се състои, ние сме комити като две и две четири; но от вас не искаме друго нищо освен хляб“, казват му гладните.

Османлията вари кафе и се разпорежда за ядене. На тръгване нашите искат да му платят, но той отказва – бил изпълнил закона на гостоприемството. За капак сочи на бегълците откъде да минат, та да заобиколят башибозука.

„Българите не постъпяха така. Освен предателството, ако някой измежду тях се намереше по-добър, той питаше най-напред колко пари ще му заплатим за труда“, твърдят Ботевите четници Никола Обретенов и Сава Пенев.

„При разказа на двамата приятели аз ще да прибавя това, че не познавам ни едного бунтовника, който да не е бил издаден от българи“, пише хронистът Захари Стоянов.
Отрядът на Димитър Икономов например среща овчарче и му дава пари да ги преведе по тайни пътеки.Подир малко момъкът спира. „Ако ми дадете още пари, ще ви водя, ако ли не, ще ви оставя“, пазари се патриотът. Броят му, но крънкането продължава по целия път. Най-сетне групата е обградена в една воденица.

„Заедно с турците и черкезите бяха дошли и българи, които ни придумваха да се предадем и да не се бием“, разказва Икономов. Стига се дотам, че понякога нашите искат засада, а турците се дърпат.

През май 1876 г. овчарят Трифон Семов полага героични усилия да предаде трима въстаници. Клетниците първо се крият в кошара на негови роднини, после се мушкат в пещерата Топлата дупка. Трифон им обещава да ги прекара през Искъра до софийското село Оплетня. Целта му е да ги предаде.

Трифон търси ортаци, но селските първенци отказват да участват в грозното дело. Тогава издайникът отива при бюлюкбашията. „Кажи им да бягат!“, маха с ръка турчинът.
Той е преситен от жестокости, а и не иска да рискува живота на хората си. Чобанинът обаче заплашва, че ще се оплаче във Враца. Поставен натясно, правоверният скланя да устрои засада.

Докато вървят към лобното място, единият беглец усеща капана. „Трифоне, мирише ми на турски тютюн“, казва той. В този миг гръмват шишанетата. Провидението спасява юнаците, прострелян пада само предателят. Неговата грешка била, че не си е обръснал главата.

Жертва на най-срамното предателство е Ботевият четник Димитър Ночев. Той успява да се добере до родния Пирдоп. Тук се обажда на вуйчо си. Онзи му отказва хляб и убежище, но все пак не го издава.


Четникът Димитър Ночев е предаден от собствения си баща.

През комшийските дворища момъкът се прехвърля у дома си. Скрива се в плевнята, където брат му Гошан тайно го храни. Бащата обаче забелязва, че хлябът подозрително се топи. Той притиска Гошан и онзи му разкрива конспирацията.

Пирдопският краевед Методи Стоянов пише: „Хитрият старец се преструва, че дохождането на сина му е приятно и казва Димитру да слезе от отлокуната (плевнята) и се скрие в зимника, където щяло да му е по-хубаво. Щом видял бунтовника в зимника, бащата заключва вратата и отива да го предаде в конака.“

След Освобождението съдбата на черните души е различна. Някои са убити от роднини на жертвите. Други като Вълю Мечката се разкайват (виж карето). Трети потъват в забвение.


Паметникът край Оборище, на който е и имета на предателя Ненко Терзийски
Най-впечатляващо е случилото се с архипредателя Ненко Терзийски. Той е обезсмъртен на прочутия паметник в Оборище.

На монумента името му е изсечено редом с всички участници в революционното събрание от 1876 г. Така пирамидата събира в едно национална героика и национален резил.
По-късно грешката се разбира и възмутени туристи започват да трият буквите. Името на предателя обаче е попило дълбоко в гранита и все още личи.
Бенковски предаден с песента „Янкина буля думаше…“


Георги Бенковски
На Вълю Стоилов се пада честта да води през Тетевенския Балкан Георги Бенковски. Свинарят с прозвище Мечката храбро крачи и пее хайдушката „Янкина буля думаше…“
Хората на Бенковски се чудят защо е толкоз весел, не знаят, че това е уговорен сигнал с хайката. Упътвани от гласовития, турците сколасват да построят ново мостче на река Костина и да го хванат на мушка.

На 12 май 1876 г. дружината приближава засадата. Понеже са пръснати и оловото може да пропусне някого, Вълю ги спира, преди да минат реката.
„Хайде сега по-скоричко, дръжте се един от други да не паднете през мостенцето, па се не бойте вече“, упътва ги той. Сетне се хвърля по корем в храстите.

Очевидецът Захари Стоянов разказва: „Докато се готвех да попитам защо старецът се влече по земята, устата ми се заслюнчиха, езикът ми засъхна на гърлото. Около двадесет и повече пушки от двете страни на реката от четири страни изгърмяха отгоре ни и куршумите бръмнаха около ни като пчели…“

След Освобождението дядо Вълю се разкайва. „Простете ме, сбърках!“, повтаря той пред Захари Стоянов. За да успокои съвестта си, Мечката обещава всяка събота да пали свещ на лобното място на Георги Бенковски.