Студентите от БФ на СУ проведоха поклонническо пътуване до православните светини в Сърбия и Косово

BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
септември 2021
П В С Ч П С Н
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930  

Студентите от БФ на СУ проведоха поклонническо пътуване до православните светини в Сърбия и Косово

От 6 до 10 юни 2013 г. студентите от Богословския факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски” проведоха своето годишно поклонническо пътуване до светините на Православието на Балканите. След посещения в Гърция, Македония, Румъния, Одрин и Цариград, тази година те се насочиха към Сърбия и Косово. Заедно със студентите пътуваха също йеромонах Йоан Станойков, енорийски свещеник в Босилеград, и иконом Петър Цанков от гр. Св. Влас. Организирани от студентския съвет на факултета и водени от студентите Павел Петев и Божидара Козарова, заедно с дългогодишния им преподавател проф. Иван Желев, поклонниците рано сутринта на 6 юни посетиха Суковския манастир „Св. Богородица“ в Западните покрайнини. След това отидоха в Ниш, родното място на св. Константин Велики, където най-напред отидоха в новоосветения храм в негова памет в източната част на града. После се поклониха в катедралния храм „Св. Троица“ и продължиха пътя си. Нататък студентите се поклониха в историческите обители Раваница и Манасия. Манастирът Раваница в Браничевска епархия е средновековна обител, основан в края на 14 в. от княз Лазар, който по-късно на Видовден, 28 юни 1398 г., умира на Косово поле. Неговите мощи се пазят в храма на обителта. Манастирът Манасия пък е издигнат в началото на 15 в., но бързо е станал просветно средище, там се е създала известната Ресавска книжовна школа, просъществувала два века.

Вечерта поклонниците пристигнаха в Белград. На 7 юни първо се поклониха в прочутата белградска катедрала „Св. Сава“, в съборната църква „Св. Марко“ и накрая проведоха среща с преподаватели и студенти в Православния богословски факултет на Белградския университет.

В този ден студентите от България заминаха за Нови сад, където бяха радушно приети в манастира Ковиль от игумена Йегарски епископ проф. д-р Порфирий, викарий на Бачкия епископ проф. д-р Ириней (Булович), с чието благословение те гостуваха на епархията. В древната и сега възстановявана обител българските богослови бяха приветствани с истинска богословска беседа от еп. Порфирий, който лично ги запозна с послушанията на братството, различните производства, строителството и др. Присъства и на обяда, даден на българските поклонници от името на обителта. Последва поклонение в катедралата „Св. Георги“ на Нови сад и в катедралния храм на Сремски Карловци „Св. Николай“, където те присъстваха на вечерното богослужение заедно със семинаристите от града и получиха благословение от епископа на Сремска епархия Василий.

На 8 юни групата потегли на юг, за да се поклони в други две големи светини на сръбския народ – манастирите Жича и Студеница. Жичкият манастир е бил средище на Сръбската църква през 13 в., съответно седалище на св. Сава, архиепископ сръбски и брат на крал Стефан Неманя. Там поколения наред са венчавани сръбските крале, а в началото на 14 в. го възстановява св. крал Стефан Милутин (чиито мощи са в софийската катедрала „Св. Неделя“). Манастирът Студеница пък пази мощите на св. Симеон Мироточиви, в света велик жупан Стефан Неманя, основател на средновековната сръбска държава, известна като Рашка. В последните години от живота си (1197 г.) той се оттегля в монашество на Атон и възстановява Хилендарския манастир.

Вечерта българските поклонници преминаха в Косово, където ги посрещнаха йеромонах Фотий, игумен на новооснования преди 5 години манастир „Девина вода“, и архиерейският наместник на Косовска митровица прот. Милия Арсович. Приветствани от името на Рашко-призренския епскоп Теодосий, който по това време беше заедно със семинаристи на поклонническо пътуване в Русия, българските студенти бяха приети като най-скъпи гости. На място можаха да усетят и напрежението в тази област, да видят трудния живот на християните сред едно море от често войнстващ ислям. Макар че явно причините за тази постоянна агресия и заплаха за мирното съвместно съществуване на мюсюлманското мнозинство и православното християнско малцинство в Косово са преди всичко етнически, а не религиозни. Един разведряващ атмосферата лъч беше изненадата, че о. Фотий, родом от Скопие, Македония, е завършил вокалния факултет на Музикалната академия „Панчо Владигеров“ в София и говори книжовен български език. Той сподели също така, че през петте години на следването си е бил духовен син и послушник на покойния Траянополски епископ и после Доростолски митрополит Иларион. За съжаление по известни причини е отклонено желанието му да остане като монах в БПЦ.

На 9 юни сутринта групата отпътува от района на Косовска Митровица за манастира Дечани, където присъства на светата литургия, отслужена от игумена на обителта йеромонах Сава. Заедно с него служиха прот. Милия Арсович, йером. Йоан Станойков, икон. Петър Цанков и др., а монашеският хор пя литургийните поснопения на първи глас по псалтикийната литургия на Манасия Поптеодоров. В Дечанския манастир се пазят и високо почитат мощите на св. крал Стефан (Урош ІІІ, чието житие е написано в началото на 15 в. от българина игумен Григорий Цамблак).

Следващата светиня беше манастирът на Печката патриаршия, някога люлка на Сръбската църква. Сега до него, както и до Дечанския манастир се стига след бариери, пътни препятствия, телени мрежи и проверки от въоръжени с автомати чуждестранни войници от KFOR. Те осигуряват относителното спокойствие вътре в православните обители в Западно Косово, които, ако не бяха такива духовни оазиси, човек отвън би могъл да ги оприличи на… натовски затвор. Но слава Богу, че там има самоотвержени монаси, че с много жертви те поддържат молитвеното правило и манастирите продължават да са предпочитано място за молитва на пристигащите с придружители и често под охрана поклонници „отвън“, извън тази „територия на абсурда“.

Последната светиня, която българските поклонници посетиха, беше манастирът в Грачаница, недалече от Прищина. Градчето е със сръбско население, просто един етнически и религиозен остров сред албанските мюсюлмански селища. Пред манастира, съграден от св. крал Стефан Милутин в първата половина на 14 в., постоянно патрулира „само“ една косовска полицейска кола. Там е сравнително спокойно. „Засега“, както каза една от монахините в средновековната обител.

И накрая ето две мнения на участници. Най-младият участник: „Като цяло по брой сръбското духовенство е по-многобройно, отколкото в България, а манастирите – по-богати на финанси и светини. Особено впечатление ми направиха множеството мощи на различни сръбски светии. Българската група беше много добре приета навсякъде, където отиде, а в манастирите Ковиль, Девина вода и Високи Дечани беше и нагостена, въпреки че много по-полезна беше духовната храна, получена на всяко от светите места. В манастира Ковиль викарният епископ д-р Порфирий изнесе прекрасна беседа за състоянието на съвременните православни църкви и развитието им. Също така той сподели техния опит с благотворителната работа на манастира, включваща борба с наркоманията и помощ за обучението на деца с нисък доход на член от семейството.“ Ръководителят на групата Павел Петев: „Ето, че успяхме да организираме и проведем още едно поклонническо пътуване, този път на територията на цели две държави – Сърбия и Косово (нещо, което досега не сме правили). Искрено се надявам всеки един след приключването на това пътуване да се е почувствал още по-близо до живота на православния християнин, както и се радвам, че това пътуване ни сплоти още повече като колектив. Накрая пожелавам на всички студенти успешна сесия.“

Наистина, които видяхме всичко това, сме щастливи. Пожелаваме това щастие да изпитат и всички онези, които имат възможност да посетят православните светини на сръбския народ.

Снимки: Мартин Митов и Русина Недялкова.

На горните снимки отгоре надолу: групата с еп. Порфирий в манастира Ковиль, катедралата „Св. Сава“ в Белград, групата в параклиса на всички атонски светии в манастира Ковиль.

http://dveri.bg/xhcdk