Праправнучката на баба Илийца: България ще се оправи

BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
септември 2021
П В С Ч П С Н
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930  

Праправнучката на баба Илийца: България ще се оправи

Във Врачанския балкан е скътано китното селце Челопек. В него се е родила и отраснала баба Илийца, станала символ на патриотизма чрез разказа на Иван Вазов „Една българка“. Той е написан след Освобождението на страната ни през далечната 1899 г. 30 години след написването му на бял свят се появява една от праправнучките на баба Илийца – Пена. Тя е внучка на Дано Иванов Илиев, който пък е внучето, което баба Илийца носи в Черепишкия манастир, за да му четат молитва, защото е болно. Историята на семейството ни е подробно разказана от уредничката на къщата-музей „Баба Илийца“ в Челопек. Тя ни свързва и с 84-годишната баба Пена, която от първо лице ни разказва какво помни за именитите си роднини, превърнали се в литературни герои, как самата тя е и живяла и носи ли частица от баба Илийца в себе си. Докато си говорим, разбираме, че Вазовата героиня всъщност се казва Пена…

Вие се казвате Пена, на именитата си прапрабаба, станала известна като Илийца от Вазовия разказ „Една българка“, ли сте кръстена?

Не, моята кръстница се е казвала Пена, просто съвпадение на имената. Да не си приписвам заслугата, че на нея съм кръстена. А прапрабаба ми Пена става известна с името на мъжа си Илия, тъй като в село Челопек имат навика да кръщават жената на съпруга й – жената на Илия е Илийца, и оттам идва объркването. Моят съпруг се казва Младен и на мен трябва да ми казват Младеница (смее се – б.а.).

Нея със сигурност не я помните, а дядо ви Дано помните ли?

Да, него го помня. Именно той ми е разказвал за нея – била е работлива жена, много трудолюбива, грижлива и упорита. Описваше я като едра, както той казваше – жилава и кокалеста. Каквото хванела, всичко й идвало отръки.

А съпругът на баба Илийца – Илия, нещо знае ли се за него, тъй като Иван Вазов не го е споменал в разказа си?

Неговият образ се губи, починал е много рано и дори дядо ми не го помнеше. Не е починал във война, а от някаква болест. Дядо ми Дано е ходил на война, баща ми също, но Слава Богу, са се завърнали живи и здрави.

Четникът, когото е спасила баба Илийца, идвал ли е да ви търси?

Да, идвал е след Освобождението при дядо ми. Казал му е: „Останах жив и съм дошъл да ви благодаря“. Баба Илийца обаче е била покойница вече.

Баба Илийца се е занимавала с тъкане, земеделие и е гледала внуците си, които са останали сираци. Вие с какво се занимавате, разкажете ни за себе си?

Сега съм пенсионерка, иначе бях гимназиална учителка по биология. Имам и сестра Тодорка, която пък е счетоводителка. Имам двама синове – единият е лекар, Димитър (правим интервюто в къщата-музей на баба Илийца и има и други посетители, които слушат с интерес. Когато казва, че синът й е лекар във Враца и се казва Димитър, един от хората в музея казва, че го познава и това е най-добрият невролог в града, а и прекрасен човек. Баба Пена се умилява и казва, че се радва за високата оценка, която хората дават за сина й – б.а.). Димитър беше свит като ученик, аз даже съм му преподавала, не беше много общителен, но като го вдигнеш да го изпитваш, и всичко си знаеше. Беше много срамежлив, но като отиде в София, се окопити. Другият ми син Ивайло завърши външна търговия, имам и две внучки – Мона, тя е дъщеря на лекаря и сега завършва, и Вера, която е седми клас в Математическата гимназия в София.

Тоест на баба Илийца наследниците са учителка, счетоводителка, лекар и специалист по външна търговия?

Не само ние със сестра ми сме нейни наследници. Имахме и двама братя, но те починаха. Има и други праправнуци, които са деца на лелите ми. Баща ми е имал две сестри. Но понеже родът се предава по мъжка линия, затова и все нас търсят като нейни наследници. Братовчедите никога не са ги търсили.

Вашите внучки интересуват ли се от именитата си прапрапрабаба?

Интересуват се, четат и се гордеят с нея.

Имате ли снимки на самата баба Илийца?

Не, само на дядо ми Дано. (Б.а. – показва снимка на дядо Дано, който е с поклонници на Христо Ботев, дошли да го видят в Челопек, тя също е на снимката). Баща ми и майка ми бяха земеделци, аз съм отраснала на кошарата, гледах с тях животни, помагах. Тази снимка е правена на кошарата.

Търсят ли ви хората, искат ли да се срещат с вас?

Има хора, но не са много. В последните години интересът към личността на прапрабаба ми се засили.

Къщата на баба Илийца е изградена с доброволен труд и дарения, не се иска вход от посетителите. Който иска, оставя дарения в кутията. Това говори за локален патриотизъм, който е впечатляващ.

Тази къщичка е построена благодарение на една от праправнучките на баба Илийца, само че тя не е по линия на дядо ми Дано, а на неговия брат. Но понеже дядо ми е носен в манастира, той е и по-известният. Та тази правнучка стана кметица на Челопек и като кметица направи къщата. На мен не ми е минавало през ума да направя такава къща, но тя го направи.

Самата къща на баба Илийца точно тук ли е била?

Не, през две къщи отгоре е била, там сега живее един от другите наследници на баба Илийца. Но къщата в стария й вид не е запазена, едно време бяха такива схлопеняци, че (б.а. – избухваме в смях) не беше възможно да се живее вече в нея, събориха я и направиха нова.

Тази къща, в която сме в момента, едно към едно ли е пресъздала тази на баба Илийца?

Да, не е била по-голяма от тази – две стаички и стан.

Като говоря с вас и виждам наплива от туристи, може да се каже, че баба Илийца и към днешна дата помага на родното си село Челопек, защото посетителите осигуряват поминък на местното население?

Да, така е. Помага и за живината на селото, иначе и вчера гледам по телевизията българските села опустяват, има такива с по двама жители, в друго – само един. Нашето село е към 600 души – има и много врачани и софиянци, които са построили вили тук.

Помагало ли ви е в живота това, че сте наследница на баба Илийца?

Материално – не. Но иначе, както ви казах, живеехме на кошара. Едно време партизаните търсеха дядо ми Дано там, защото знаеха, че баба му Илийца е помагала на бунтовниците и затова очакваха помощ и от него. Смятаха, че е родолюбец и му се обаждали. Той ги приемаше в колибата и така започнахме да им готвим на кошарата, да идват да вечерят. През деня аз съм ходила да им нося храна, определяхме си срещи.

Тоест била сте ятак на партизаните?

Да, бях в седми клас и след 9 септември ме търсеха, носеха ме на ръце на площада във Враца за това, че съм им помагала. Да видят хората, че едно дете, праправнучка на баба Илийца, им е помагало.

Кръвта вода не става?

Да, кръвта вода не става. Създала ми е дух, материално не съм се облагодетелствала. Като завърших в София биология, исках много да остана там, за да продължа с научна работа, но вече си имах приятел, който ми стана впоследствие и съпруг, и животът ме отведе в Михайловград (Монтана – б.а.). Там се роди синът ми Димитър. Живяхме 1 година, преместихме се след това във Враца, та Ивайло във Враца е роден.

И не успяхте да се занимавате с научен труд?

Да, но пък работата с учениците ми даде много. Накрая ми дадоха звание „Заслужил учител“, защото благодарение на работата ми отворихме специална паралелка „Биология“ в СОУ „Христо Ботев“ във Враца. Давала съм си душата в училище.

От биология разбрахме, че се вълнувате, а от политика? Какво мислите за протестите?

Протестирам от дъното на душата си срещу много неща. Протестирам срещу целия порядък в държавата, за това, че ликвидираха стопанства и предприятия. Лично аз си харесвах много повече миналото, отколкото сегашното. Демокрацията хич не ми харесва. Работата е там, че така наречената демокрация е само на думи. Демокрация е за богатите, за бедните няма демокрация.

А гласувате ли?

Гласувам, разбира се. За БСП.

Ще се оправи ли България?

Ще се оправи. Няма такова нещо – да объркаш и да не можеш да го оправиш след това. Светът се развива и аз вярвам, че ще дойде нещо по-добро за страната ни. Хората се бунтуват – някои от слободия, други защото наистина ги боли. А мен боли за това, което става в България. Но съм стара вече да протестирам, а и нищо не зависи от мен.

http://www.vsekiden.com/136505