Мъглижкият манастир помни Иван Асен II и Левски

BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
септември 2021
П В С Ч П С Н
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930  

Мъглижкият манастир помни Иван Асен II и Левски

Кои са новите чудеса на България, които може да направят страната ни атракция за милиони туристи. „Стандарт“ стартира кампанията си за най-значимо археологическо откритие на новото хилядолетие. Можете да предлагате археологически обекти, части от тях или значими находки, разкрити в периода 2000-2012 г. Критериите са обектите да имат висока научна стойност, да предизвикват широк обществен интерес у нас и в чужбина и да са от значение на развитието на културно-историческия туризъм в съответния регион. Националният електронен вот ще започне в началото на юли и по традиция ще е на два етапа. Предложенията си за новите чудеса изпращайте на адрес office@standartnews. com.

Днес предлагаме една от находките, които имат шанс да бъде хит в класацията.

Старинният Мъглижки манастир, първоначално носещ името „Св. Архангел Михаил“, а днес „Св. Николай Чудотворец“, е разположен в красива местност на 2 км северно от града. Предания свързват възникването му с името на цар Калоян (1197-1207), които дал средствата за построяването му през 1197 г. след разбиването на латинците в околностите на града. Има и друга теория за създаването на манастира, произлизаща от най-стария предмет, намерен в него – кадилницата на игумена хаджи Кирил Христов (1882-1922), върху която

има гръцки надпис с дата 1233 г.

когато начело на България е бил цар Иван-Асен II. Един от първите писмени документи, в които се споменава Мъглижкият манастир, е от 1792 г. в легендата за името на Мъглиж и манастира на йеромонах Спиридон Габровеца. Според преданието, след като превзел Цариград през 1454 г., султан Мехмет II се отправил към Сърбия. В Пловдив чул, че в Туловското поле се крие оцеляла българска войска и изпратил част от армията си там. Само че в дъбовите гори нямало никакви войници. А там се криело оцелялото българско население от околностите на Чирпан, Стара Загора и Сливен. Когато турската войска навлязла в Туловското поле, припаднала гъста мъгла. Турците чували много гласове из мъглата и като

помислили, че насреща им има голяма войска,

се оттеглили. Затова в легендата пише, че оцелелите българи „прославиха Бога и свети Николай, защото манастир имаше в тази гора и храм на свети Николай, та нарекоха оттогава този град Мъглиж, та и до днес“.
След нашествието на османците през XIV в. манастирът е бил многократно ограбван, опожаряван и след това възстановяван. Според историци само за последните 200 г. по различни причини се е налагало да бъде възстановяван около 20 пъти. Най-голямото нещастие за манастира, както и за цялото население на Мъглиж, е било през 1623 г. Тогава в града дошъл турският военачалник Склав, изпратен от султан Мехмед II, и взел 8013 еничарчета, след което ограбил обителта, а живеещите в него йеромонах Гервасий и монасите Атанас, Богослов и Стефан убил по жесток начин. При един от последните ремонти на манастира

до една от стените са намерени три черепа

единият от които напълно запазен. Има теория, че това са останките на тримата монаси, но все още не е потвърдена.
През годините в Мъглижкия манастир последователно е имало мъжко, девическо и неделно училище. През 1870 г. школото прераства в прогимназия. А началото на публичната библиотека към манастира е поставено през 1824 г., когато Захарий Княжески (възрожденски просветен деец, книжовник, фолклорист и драгоман)

дарява 40 000 руски книги

В периода 1866-1870 игумен на манастира е бил монахът революционер поп Харитон, прославил се по-късно в Дряновската епопея. Неведнъж „Св. Николай Чудотворец“ е бил и скривалище за Васил Левски, който влизал в манастира през тайна врата, водеща към гората. Днес мястото е облагородено и достъпно за всеки посетител, които иска да мине по стъпките на Левски.
През 30-те години на XIX в. се извършва обновление на манастирските сгради. Игуменът йеромонах Памфилий от Пазарджик започва изграждането на сегашния манастирски храм, а през 1834 г. е завършена новата съборна църква. През 1879 г. местното население започва реставрация на светата обител след последните турски набези. Основният ремонт завършва през 50-те години на XX в., когато

съвременни иконописци правят новите стенописи

Въпреки обновленията манастирът е запазил възрожденския си стил.

От 1922 г. Мъглижкият манастир е девически, действащ е и се обитава от няколко монахини. Посетители на това райско място са любезно посрещнати от игуменката Рахила, която служи на Бог в тази обител вече 50 г.