Какво е останало от рождената къща на Апостола през 1933 г.

BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
септември 2021
П В С Ч П С Н
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930  

Какво е останало от рождената къща на Апостола през 1933 г.

Българинът обича да кляка върху историческата си памет. В различни епохи като нужници са омърсявани мавзолеят на княз Александър Батенберг и този на Георги Димитров.
Най-крещящият пример за „отходната философия“ на нашенеца е родната къща на Васил Левски. Преди да бъде възстановена, на нейното място също е стърчал клозет.

Резилът лъсва през лятото на 1933 г. Тогава в Карлово пристига пионерът на нашето кино Васил Гендов. Ще снима филм за Васил Левски. Старец му показва дома на Апостола.

Полусъборен дувар и останки от стена са оцелели от времето на игото.
Половината имот е сметище, другата половина е обсебена от съседите Чардаклиеви.
„Ето там – сочи дядото, – зад оградата, където се вижда малката дървена постройка, е точно мястото, където се е родил Левски. Идете и вижте какво е построено върху родната къща на великия Апостол.“

„Това беше една пералня с каменни плочи и до нея клозет. Подчертавам: клозет за нуждите на Чардаклиеви – пише очевидецът Гендов. – Нещо повече – оказва се, че още утре всичко ще се събори, за да бъде прокарана улица. В 7 часа заранта работници ще размахат кирки и окончателно ще затрият дома на Апостола.“

Ужасеният Васил Гендов зарязва филма и хуква да спасява. С още трима души от снимачния екип той нахълтва при помощник-кмета.
„Вие чували ли сте нещо за Херострат?“, пита го актьорът. Онзи отвръща, че ако е от Карлово, трябва да го познава.

После му светва: „Аха, вие говорите за новия път към гарата ли? Това е решение на общинския съвет и не подлежи на коментар“, отсича първенецът.

Васил Гендов обаче се сеща, че командирът на карловския гарнизон е негов роднина. Това е бъдещият лечител Петър Димков, по онова време с пагони на полковник. Актьорът отива в казармата, където офицерът изслушва разказа за готвеното кощунство. Кипва!

Димков нарежда да приготвят гарнизонния файтон – ще търсят самия кмет Аристотел Янакиев. Той е член на Демократическата партия, на власт е, ще помогне.
Аристотел, чийто древен адаш е съвременник на Херострат, вдига рамене и мънка: „Регулацията си е регудовлация, нищо не може да се направи…“

Архитект на нужника е първи братовчед на Васил Левски. Казва се Васил Т. Чардаклиев и отдавна е хвърлил око на съседния имот. Той е запуснат още през 1871-1872 г., когато самотната майка Гина Кунчева отива да живее при дъщеря си Яна.

През 1900 г. е приет новият градоустройствен план, който прегазва къщата с улица. През 1902 г. домът вече е призрак.

Карловският вестник „Просвета“ свидетелства: „Комитетът „Васил Левски“ се е отнесъл до общинския съвет да отчужди празните места около къщата, гдето се е родил Левски – от която къща и помен няма сега, – за да построи един увеселителен парк, в дъното на който с време може да се построи един дом за благотворителни цели.“

Васил Гендов

Парцелът наистина е откупен, но продължава да дразни апетита на братовчеда съименник. Чардаклиев прави-струва и през 1926 г. получава разрешение за строеж. Прегражда с дувар част от имота и там, където се е родил Апостола на българската свобода,
извисява снага модерен клозет с порцеланово клекало.

От 1900 до 1933 г. градоустройственият план на Карлово е замразен. Защо тъкмо тогава общината решава да прокара въпросната улица?

Защото общински съветник е не друг, а още един адаш на Апостола: Васил Чардаклиев-син. И защото по този начин къщата на братовчеда удобно ще излезе на две улици.

Полковник Петър Димков спъва кроежите. Той нарежда на подполковник Тунтев да постави въоръжен караул около свещеното отходно място. „Никой да не се приближава!“, гласи заповедта. Сетне Димков алармира София. Оттам съобщават нищо да не се пипа и да се назначи комисия, която да проучи как да се възстанови домът.

Реставрацията започва през октомври. Използват се материали, отделени за направа на офицерски клуб. Помага и цялото карловско гражданство. Говори се, че дори местните турци дали пари. Градежът следва макет, изготвен от Васил Караиванов и Христо Фъргов. Те също са братовчеди на Васил Левски.

Роднините на Апостола изживяват болезнено срамния епизод. Доц. Петър Караиванов вади вода
от девет кладенеца, за да докаже, че клекалото не се падало точно там, където е била люлката на големия българин.

Петър Димков

Дали нужникът е бил няколко метра по-насам или по-натам, няма абсолютно никакво значение. Важно е не къде са попивали биологичните отпадъци на Чардаклиеви. Важни са психологическите измерения на стореното. Не фактът сам за себе си, а мястото на случката в контекста на българската душевност.

Става дума за „отходната философия“ на нашенеца, за миналото и настоящето му, в които клозетът играе историческа роля.

Принц Фердинанд Сакс-Кобург-Готски например става княз на България благодарение на една влакова тоалетна. Когато тръгва да поеме короната, има опасност да бъде арестуван заради дългове. „Страхът от арест в крайна сметка накара принца през по-голямата част от дългото пътуване в жегата да стои заключен в клатещия се клозет“, пише неговият биограф Добри Ганчев.

Фердинанд е късметлия, че тленните му останки не почиват под българско небе. Инак сигурно щеше да ги сполети съдбата на княз Александър Батенберг. По Живково време неговият мавзолей беше неофициална тоалетна. Друго е да си свършиш работата на такова място, казваха нуждаещите се и си разкопчаваха гащите. След 10 ноември същото освобождаване и пречистване ставаше в мавзолея на Георги Димитров.

Това е уникална форма на катарзис за българина. Защото и фараоните са били тирани, но още няма египетска пирамида, превърната в обществен писоар.