2,5 млн. лева за нотариален акт на „Александър Невски”

BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
септември 2021
П В С Ч П С Н
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930  

2,5 млн. лева за нотариален акт на „Александър Невски”

Двадесет хиляди лева искат специалисти, за да направят данъчна оценка на патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски”. Не по-малко от 2,5 млн. лева ще ни струва изваждането на нотариален акт. Това съобщи за „Монитор” Тивериеполският епископ Тихон, който е председател на нейното църковно настоятелство. Данък сгради не ни се начислява, тъй като нямаме данъчна оценка. Такса смет също не плащаме. От нея сме освободени с решение на Столичната община, поясни още епископ Тихон.

Владиката не скри, че ще изчака парламентът да приеме измененията в Закона за вероизповеданията, според който храмовете ще придобиват нотариални актове за собственост по смисъла на давност за ползване като сгради на култа, за да не плаща отсега пари за изваждане на документите.

От Светия синод пък припомниха, че

храм-паметникът никога не е имал нотариален акт

от построяването си през 1924 г. до сега. Градежът му възлиза на обща стойност 5,5 млн. лв. по номинации от 20-те години.

Близо още 2000 големи храма, както и по-малки църкви в страната, не плащат и сега такса смет. Сред тях са „Св. Четиридесет мъченици” и „Св. Константин и Елена” във Велико Търново, храмът под връх Шипка и немалко градски и селски черкви, които не са паметници на културата, а обикновени енорийски храмове.

Храмовете сега, не само на БПЦ, но и на останалите вероизповедания наистина не са освободени от такса смет, но някои от тях не плащат по решение на съответния общински съвет, поясни шефът на Дирекцията по вероизповеданията при Министерския съвет Емил Велинов. По данни на Светия синод храмовете на Българската православна църква са 5000.

Голяма част от тях, близо 3000, имат нотариални актове. В това число влизат не само новопостроените, но и по-старите, които са си направили обстоятелствени оценки и са се сдобили с документите, поясни Велинов.

Като основен проблем в проекта за изменение на Закона за вероизповеданията експерти от Богословския факултет на Софийския университет посочиха придобиването на собственост върху култова сграда, която през годините е била собственост на различни вероизповедания.

Неизбежно ще възникнат съдебни спорове

за тях, от което крайни радикални групи могат да провокират етническо и религиозно напрежение, обясниха теолозите.

Така могат да бъдат оспорвани столичният храм „Св. Седмочисленици”, който до Освобождението е т. нар. Черна джамия, Ески джамия в Стара Загора, построена върху предишен християнски храм, и редица други религиозни сгради.

Освен това предлаганият проект, според който сградите на култа следва да бъдат върнати по смисъла на придобивна давност, която да започне да тече отново от 1 януари 2013 г. и да бъде позволено придобиването на имоти по давност, в които към момента на влизане на бъдещата промяна в закона не се извършва богослужебна дейност.

Това се отнася за храмовете музеи, каквито са Боянската и Земенската църква, и двете в листата на световните паметници на културата на ЮНЕСКО.