BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
Декабрь 2017
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Вс
« Ноя    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

СВЕТИ КИПРИАН БЪЛГАРИН, МИТРОПОЛИТ МОСКОВСКИ

Бележитият български и руски писател и духовен водач бил роден в българската столица Търново към 1330 г. Близък, може би дори родственик на Евтимий, заедно с когото бил ученик на Теодосий Търновски в Килифарево. През 1363 г. заедно с Теодосий и Евтимий отишъл в Цариград, като след смъртта на Теодосий придружил Евтимий в Студийския манастир и на Света гора. Повече от 10 години бил монах в манастира „Св. Павел», където се сближил и станал изключително доверен съмишленик на бъдещия цариградски патриарх филотей Кокинос. Загрижена за московско-литовските противоречия, през 1373 г. Цариградската патриаршия изпратила Киприан в Киев, а през 1375 г. той бил ръкоположен за митрополит на литовско-руските земи с уговорката да наследи и диоцеза на московския си събрат Алексий след смъртта му. През 1378 г. обаче княз Дмитрий Донски отказал да приеме Киприан, подкрепяйки своето протеже Пимен. През 1379 г., изгонен от Москва, Киприан потеглил към Цариград по суша, като посетил родния си град Търново. Тук той бил посрещнат сърдечно от Патриарх Евтимий — среща, разказана вълнуващо от Григорий Цамблак. След сложна църковно-дипломатическа борба, през 1380 г. Киприан заел катедрата си в Москва, но отношенията му с княза останали хладни. Макар да бил прогонен отново от Москва, митрополитът оставал извънредно авторитетна фигура сред руското духовенство — на негова страна в спора били големият руски подвижник Сергии Pадонежски (основател на Троицко-Сергиевата лавра) и най-видните руски отци. Българинът заел окончателно поста си през 1389 г., като до смъртта си (16 септември 1406 г.) не само олицетворявал, но и осъществявал на дело руското църковно единство. Като ръководител на една от най-големите православни общности Киприан бил радетел за постигане на сближение със западната църква, разбира се, на принципна основа. Митрополитът българин предложил на цариградския патриарх Антоний IV да се помисли за нов Вселенски събор, който да реши противоречията и да обедини християните срещу османската експанзия. Носител на исихасткото учение, привърженик на реформаторските идеи на своя по-старши събрат Патриарх Евтимий Търновски, Киприан е водеща фигура на т.нар. Второ „южнославянско», т.е. българско културно влияние в Русия.
Заемайки след толкова борби и притеснения своя архиерейски престол, Киприан разбил усилена духовна, книжовна и просветна дейност. Той оставил голямо по обем творчество — наред с преводите от гръцки, извършени още на Атон и в Цариград, той написал забележителни житийни творби (най-вече за московския митрополит Петър), химнографски текстове и т.н. В своето „Похвално слово за Киприан» митрополит Григорий Цамблак се обръща към русите: „Нашето Отечество [България] го роди, а вил Бог го дари…» Киприан бил погребан в Успенския събор в Московския Кремъл в мраморен саркофаг, място за почит от векове, като бил канонизиран през 1472 г. Паметта му се отбелязва на 16 септември.

Из „Българи Светци”. Пламен Павлов, Христо Темелски. София, 2010 г.