Руснаците дават 300 000 евро да видят нашето тракийско злато

BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
януари 2021
П В С Ч П С Н
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

Руснаците дават 300 000 евро да видят нашето тракийско злато

7,15 ч, мрачно неделно утро. Националният исторически музей прилича на място, на което току-що е извършено престъпление – има 4 коли на жандармерията и 4 мотора на група „Сигма“. Да не би да снимат екшъна „Непобедимите“, за който са тук всички холивудски звезди? Не. Митничарите току-що са си свършили работата и изпращат към Москва най-големите съкровища на НИМ плюс тези на пет регионални експозиции и 2 частни колекции, за да участват в изложбата „Тракийско злато от България. Легендите оживяват.“

Колекционерът Васил Божков обаче е предпочел да превози 60 от безценните си експонати с частен ескорт до летището. Той праща и свой специалист – проф. Инкова, която лично е реставрирала колекцията му.

Другият голям събирач обаче – историкът проф. Димитър Иванов, се е доверил на жандармерията. Той дава 20 свои притежания. Консултант на експозицията е проф. Иван Маразов. Концепцията на изложбата е напълно оригинална.

Полицаите внимателно проследиха как се товарят 10-те сандъка с експонатите. Те са купени от Германия с хонорара на една изложба, струват 300 хил. евро и издържат на
температура 1900 градуса . Дори нещо да се случи със самолета, тракийските находки ще оцелеят. А той отлетя вчера в 12,30 ч за Москва.

Там ще има поне 2 дни митнически разправии. За съкровищата се прави най-доброто – дава се държавна гаранция. Руската страна е платила 300 000 евро. Ние – само 27 400. Входът в Държавния исторически музей насред Червения площад ще бъде платен и вероятно домакините ще си „избият“ вложението. Още не е ясно каква „примамка“ ще избере за плаката руската страна – дали бронзовата глава на Севт III, или някой от златните ритони.

„Това е най-бързата изложба, подготвяна от НИМ, макар за нас това вече да е рутина – наредихме я за 2,5 месеца, направихме хубав каталог“, разказа директорът на НИМ проф. Божидар Димитров.

Българската делегация ще води министърът на културата д-р Петър Стоянович. Димитров се надява на откриването да присъстват
президентът Владимир Путин и премиерът Дмитрий Медведев, които първи са поканени.

Посетителите ще видят 317 експоната: богатите дарове от могилния гроб на владетел край с. Златиница-Маломирово, Ямболско – параден наколенник с изображения, златен венец и пръстен печат, железни копия, броня и шлем, елементи от конски амуниции и др. Вероятно на одриския цар Севт ІІІ е принадлежало Панагюрското съкровище – великолепно произведение на майстори златари от ранната елинистическа епоха, което е един от акцентите в експозицията.

Новост са постерите, представящи в детайли реставрацията на част от предметите.

Ето още подробности за експонатите:

Изложбата „Тракийско злато от България. Легендите оживяват.“ е последната версия на една експозиция, която световните музеи редовно представят от 1974 г. насетне.

Новата подредба е създадена от научен екип, организиран от Министерството на културата: проф. д-р Иван Маразов, проф. Веселина Инкова, д-р Любава Георгиева и Елка Пенкова. Концепцията на изложбата е напълно оригинална – за първи път се прави опит чрез визуални решения да се предложи неконвенционален поглед към механизмите на интерактивността, която е в основата на културния обмен на образи и идеи, на въздействието и пречупването им през призмата на различната среда, в която те функционират.

Културно-историческото пространство на древна Тракия надхвърля географските й предели, създават се контактни зони, чрез които безкнижовното тракийско общество влиза в полето на „наблюдателите“ в различни периоди. Един от начините за разпознаване на тракийската древност е елинизацията.

Тъй като траките нямат писменост, тяхната вяра е изразена в блестящи произведения от сребро и злато, във внушителните подмогилни градежи – гробници и храмове-хероони, посветени на обожествените им царе.

Така в елинските митове се раждат образите на блестящия в златни и сребърни доспехи цар Резос, който наподобявал самия бог Арес, идващ на помощ на трояните; на Ликург, дръзнал да се противопостави на всемогъщия Дионис; на Залмоксис, който проповядвал вярата в безсмъртието. Най-ярката персонификация на тракийската легендарна древност е царят-жрец и певец-посветител Орфей, чиято музика е предавала звученето на космическата енергия.

Герои на Микенска Тракия, но и достоверно документирани през цялото І хил. пр. Хр., носители на политическата, военната и религиозната власт, царете са вярвани учители по вяра, прорицатели на своя бог и посветители в мистерията на безсмъртието. Обобщеният образ на тракийския владетел – воин и жрец, е представен чрез реконструкция, включваща елементите от въоръжението му (шлем, броня, наколенници, мечове), инсигнии (златни нагръдници, апликации, торкви, гривни др.), както и чрез златни и сребърни обредни съдове (ритони, чаши, канички и др.).

Двата пътя към безсмъртието на тракийските царе-жреци – Аполоновия (чрез пречистване) и Дионисовия (чрез кърваво жертвоприношение) са очертани чрез експонираните в изложбата ритуални сервизи – Аполоновия от Рогозенското съкровище и съкровището от с. Борово, Русенско – политически дарове от могъщия одриски цар Котис І на анонимни гетски и трибалски владетели.

Доктриналната позиция на царя и аристократите-воини, както и степените на самоусъвършенстване, през които преминават, е предадена чрез богатите дарове от могилния гроб на владетел край с. Златиница-Маломирово, Ямболско, сред които са параден наколенник с изображения, златен венец и пръстен печат, железни копия, броня и шлем, елементи от конски амуниции и др.

Експонираните конски амуниции, изработени от бронз, сребро и злато допълват образа на тракийския владетел – ездач, неотменно обвързан с коня – обредното животно при погребението на царя, което се принася в жертва на гроба на своя господар, за да осигури новото му раждане. Жертвоприношението на кон/коне, засвидетелствано в множество тракийски погребални комплекси, може да се замени и със заравяне на конската сбруя, заедно с апликациите, каквото е съкровището от с. Летница, Ловешко. Фигуралните композиции изобразени върху апликациите, предават пътя на царя-жрец-воин в реалния и отвъдния свят.

В елинския мит за трагичната смърт на Орфей се разказва как след разкъсването му от тракийските жени, главата му доплувала до остров Лесбос и била погребана в пещерата на Дионис, където давала предсказания.

Обърнатите надолу човешки глави, изобразени върху две сцени от Летнишкото съкровище, предават идеята за хероизирания цар, който след смъртта си, подобно на Орфей се превръща в гадател и посредник на Бога и Учител, посветител във вярата на безсмъртието. Подобна идея вероятно е заложена и в заровената в яма бронзова глава на Севт ІІІ (± 330 – 302/301 или 297 г. пр. Хр.), открита пред входа на гробницата му в могилата Голяма Косматка, Казанлъшко.

Вероятно на одриския цар Севт ІІІ е принадлежало и златното Панагюрско съкровище – великолепно произведение на майстори златари от ранната елинистическа епоха, което е един от акцентите в експозицията.

Образът на легендарния тракийски певец Орфей е представен върху три уникални сребърни съда с позлата, включени в изложбата. Сцените върху тях очертават обредна картина, различна от елиноцентристките схеми.

Оръжията, които използват татуираните вакханки – лабриси (двойни брадви), копия и сърпове са царско-жречески инсигнии в Тракия, а шишовете назовават Бога – разчленения от титаните Дионис – Загрей.
След като елините създали своите апойкии по понтийските крайбрежия настъпил процесът на взаимното опознаване на сближаващи се културни ценности и на идеи в мисленето.

Така в елинската литература се ражда митологията на Хипербореите, т. е. тези, които живеят отвъд северния тракийски вятър Борей. Северната посока е кодирана в образа на Хиперборейския Аполон и Артемида Басилейа, представени върху две сребърни каничка от Рогозенското съкровище и в сцената върху златната каничка от Могиланската могила във Враца. Северна е и локализацията на мита за Ифигения, пожертваната дъщеря на Агамемнон, изобразен върху червенофигурна хидрия от некропола на Аполония Понтика.

В процеса на опознаване и усвояване на нови исторически пространства от елините се ражда и митът за амазонките, представен в следващата част на изложбата. В образа на – легендарните жени-воини, дъщери на Арес може да се долови отглас от тракийските представи за Великата богиня майка и за царете – жреци, носители на Аресови качества
Представите на жителите на елинските полиси по крайбрежията на Черно море за смъртта и Oтвъд са отразени върху лекитите (съдове за парфюмирано олио и ароматни смоли), които представляват неизменен погребален дар през ІV в.пр.Хр.

Сплитането на погребален венец от Ерос и жени е сред най-често изобразяваните сюжети върху рисуваните съдове, украсени с релефни позлатени детайли. Подобен венец, изработен от златно фолио е открит и в могилния гроб край с. Синеморец (средата на ІІІ в.пр.Хр.), заедно с други накити – диадема, огърлици, обеца с фигура на Нике и др. Полагането на тези изящни произведения, вероятно на понтийските ювелирни ателиета от елинистическата епоха, наред с комплект грубо изработени глинени магически фигурки, е ярък пример за резултатите от взаимодействията между полисната и етносната култура-поведение.

Подобни синтезни явления са илюстрирани и в следващия тематичен кръг от изложбата. Експонатите, вклъчени в него (чернофигурният кратер, рисувани съдове и комплект теракоти от некропола на Аполония Понтика, ритуални съдове и др.) очертават обредността и образа на Дионис, почитан в рамките на големите празници в елинския полис – Големи Дионисии, Антестерии, Ленеи и др. В същото време, те отразяват и представата за бога като покровител на живота и смъртта, даряващ безсмъртие. Идеята е визуилизирана както в сцените на неговата епифания (завръщане), в комплекта теракоти от гроб на малко дете от Аполония (ІV – ІІІ в.пр.Хр.), така и чрез златните накити, открити в бронзов съд с формата на нар от ІІІ в.сл.Хр.

Включените в последния тематичен кръг експонати – бронзови и сребърни статуетки на божества, бюстове на императрици, златни накити, оброчни плочи на Тракийския конник и др. предават начина, по който старата тракийска вяра се трансформира през римската епоха. За първи път в изложба извън България участват трите сребърни солници с позлата – изключително редки произведения на римската торевтика.

Също за първи път в международна изложба са събрани експонати от държавни и частни музеи, което освен че е пример за ползотворно сътрудничество, дава възможност руската публика да изпита не само естетическа наслада, но и да получи представа за религията на траките, за техните ритуали, както и за приноса им в европейското културно наследство.

Новост в досегашната практика са и постерите, които представят нагледно и в детайли процеса по консервация и реставрация на част от предметите в експозицията. Информацията, която е поднесена на високо научно ниво ще обогати значително познанията не само на специалистите, но ще отговори и на очакванията на по-широката публика, за която дългият и труден път на експонатите до музейните витрини остава непознат.

Подготовката на изложбата е възложена на Националния исторически музей. Предстои да бъдат представени 317 бр. експонати от следните 7 музея: Национален исторически музей, Регионален археологически музей – Пловдив, Регионален исторически – Враца, Регионален исторически музей – Русе, Регионален исторически музей – Ловеч, Фондация „Тракия“ с музей „Васил Божков“ и частния музей на Фондация „Арете – Фол“.
С Решение на Министерския съвет от 11 юли 2013 г. е осигурена държавна гаранция за гостуването на експонатите в ГИМ Москва.

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2300344