Защо да сменяме българския правопис с английски?

BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
януари 2021
П В С Ч П С Н
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

Защо да сменяме българския правопис с английски?

На 10 септември 2013г. „24 часа“ публикува статията „Нови правила за правопис? Грешката е вярна“ на Константин Вълков. Темата не ми е безразлична и затова я прочетох с голям интерес. Постепенно стигнах до извода, че авторът или е израснал в страна, където се говори английски език, или е учил в английско училище и сега му е много трудно да свикне с българския правопис. Много просто – всички предложения говорят за опит за насаждане на английски правописни норми в българския език. Естествено, в английския език „вие“ се пише винаги с малка буква. И май само там.

В английския език наистина всички съкращения се изписват разгърнато с главни букви; и на руски е така. Даже в заглавията навсякъде слагат главни букви (и на френски е така), но пък предлози, съюзи се пишат с малки букви – много просто и лесно. Има и изключения – на руски НАТО се дешифрира като „Организация Североатлантического договора“ – още по-сложно. Интересно как ще реагират господата от БАН, чието съкращение в статията изведнъж се оказа Българска Академия на науките. Наистина, в гугъл има всякакви варианти, но това си е друга тема. Отминавам примера със Стара планина, защото на другите езици звучи иначе, но да вземем Черно море – една кратка разходка из „Уикипедия“ (знам, че това не е най-меродавният източник, но все пак помага) ни показва, че само (или почти само) на английски с главна буква се изписват и двете думи. А, да – и на македонски! Не виждам нищо лошо да се пише Великата френска революция. Навремето как се пишеше Великата октомврийска социалистическа революция и нито руснаците ни се сърдеха, защото те пишат всички думи с главни букви, нито някой друг държеше да пишем точно като руснаците, макар че се опитвахме да им подражаваме така сляпо, както сега на американците.

Наистина и на мен ми е омръзнало непрекъснато да пиша имена на улици, фирми и прочее с кавички. Представяте ли си колко тонове мастило или химикал се харчат, ако се съберат всички кавички в рамките на една година само заради тези два знака (и обърнете внимание – само на немски кавичките се изписват като у нас.) Но това си е правописна норма и тези характерни особености отличават българския език от другите езици.

Омръзна ми от всички страни да се опитват да насаждат всичко английско, и то в американския му вариант. Омръзна ми да чета в новините недопреведени имена като Бейджинг (вместо Пекин), Пьонкянг (вместо Пхенян) и др. Като че ли никога не са чували за Китай или Корея!

Омръзна ми да слушам в някои телевизии говорителите (само зад кадър) да говорят с нехарактерната за български език повишена интонация на последната сричка – нещо доста модно напоследък – пак под влияние на английския. Но не и по телевизията!
Очаквах с нетърпение да видя какво е становището на автора по най-спорния въпрос в българския правопис – пълния член. Нито дума! Естествено – такъв проблем не съществува в английския. Едно време в университета имах един професор, който говореше само с пълен член. Почти не му посещавах лекциите. Добре, че лесно даваше изпити!

Аз съм твърдо правилото за пълния член да се запази. Все пак това е почти единственият признак на елитарност в българския правопис, по който си личи доколко авторите го познават добре. А правилото е толкова просто – граматическият подлог приема пълен член и това важи с еднаква сила и при страдателния залог – ама трябва малко да се познава граматиката. Просто да се чудиш как едно толкова просто правило не може да се запомни след 7-8 години повтаряне в училище! Хайде, за технически лица може да е разбираемо защо бъркат правописа, но за журналисти, новинари и други вадещи хляба си от писане спазването на правописните правила е абсолютно задължително. Ще предложа две прости практични правила за проверка на пълния член:

– Никога след предлог не може да има пълен член.

– Ако се смени членуваната дума с лично местоимение и то е „той“ – думата трябва да е с пълен член, защото „той“ е винаги подлог в изречението; ако местоимението е „го“ или „му“ – само непълен член.

И в Народното събрание, и при правителството трябва да се открият опреснителни курсове по български език. Изглежда, новите министри са ги подбирали по един общ критерий – масово „мекане“ при глаголите от първо лице множествено число. За мене е просто – ставам и изключвам телевизора. Да му мислят колегите им, които няма какво да изключват!

Защо руснаците направиха толкова реформи на руския правопис – много просто: след революцията толкова невежи изведнъж се оказаха на върха, та някак си трябваше да им се облекчат животът и писането. Същото беше и у нас. За нас думата „традиция“ е просто отживелица. Дай да променяме, че след две-три години пак да променяме. Интересно защо народи с толкова труден правопис като френския и английския държат така яростно на стария си и „невъзможен“ правопис?!

ПОЛ БОВАРЯН

*Авторът е инженер, икономист и преводач.

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2295593