Защо храм-паметник „Св. Александър Невски“ няма акт за собственост

BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
януари 2021
П В С Ч П С Н
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

Защо храм-паметник „Св. Александър Невски“ няма акт за собственост

Въпросът за собствеността на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски” нашумя при честването на 100-годишнината от приключването на строежа му през 1912 г. Той придоби особена актуалност през последните няколко месеца, след като депутати от 42-то ОНС внесоха проект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията. Според тях той ще реши не само случая с църквата „Св. Александър Невски”, но и със собствеността на много други църкви и молитвени домове на всички вероизповедания в страната.

Основният проблем в случая с храма-паметник (именно това определение е употребено в Наредбата на Св. Синод за неговото устройство, а и то е възприето още при появата на идеята за неговото построяване) е невъзможността на Св. Синод да представи документ за собственост върху тази църква. Такъв няма. В продължение на 100 години нито българските правителства, нито Св. Синод на БПЦ са повдигали въпроса за собствеността на храм-паметника „Св. Александър Невски”. Това не е случайно. И представителите на държавата, и тези на БПЦ са били единодушни, че църквата „Св. Александър Невски” не е просто храм, а „храм-паметник на едно велико събитие – освобождението на България”. Воден от това разбиране, Синодът предлага на западната му страна да бъде изобразено четенето на манифеста за обявяването на Руско-турската война от руския император Александър II.

И държавата, и Църквата са единодушни по въпроса, че тази църква „е въздигната с подаяния на цялото българско благочестиво изпълнение” и я определят като „общобългарски паметник”. По думите на синода това е „храм обществен” и „ще служи за обществено богослужение”. Като такъв е предвидено той да получава субсидия от държавата, а синодът приема счетоводителят на храма да бъде назначаван от министъра на външните работи и изповеданията.

В рамките на Търновската конституция Св. Синод никога не повдига въпроса за собствеността на храм-паметника „Св. Александър Невски”, но заема твърда позиция по въпорса за управлението му. Той отхвърля предложението на правителството църквата „Св. Александър Невски” да се нарича „всенародна” и налага термина „ставропигиална” в нейното официално название. Според синода:

Думата ставропигиална не изключва понятието всенародна. Тая дума определя църковното положение на църквата, когато думата всенародна посочва само пожертвувателите на църквата. Църквата „Св. Александър Невски” няма да се намира под ведението на епархийската власт в страната, а под онова на върховната духовна власт – Св. Синод, а това нейно положение се изразява единствено с думата ставропигиална. Наистина думата ставропигиална не е дотам общопонятна у нас, ала не е и от ония, които за мнозинството са непонятни и при все това по необходимост пак се употребяват.

Въз основа на този специален статут Св. Синод застава на позицията, че по своята служба и отговорност клирът при църквата „Св. Александър Невски” ще бъде изцяло под негово ръководство. По същата причина не се допуска в него да служат свещеници от енорийски църкви, които са на подчинение на Софийския митрополит. Що се отнася до финансовите въпроси, които не касаят ставропигиалния характер на църквата, синодът разчита на сътрудничество с държавата. В това отношение се предвижда редовни субсиидии от държавния бюджет да допълват собствените приходи на храма от свещи, дискос и дарения. След освещаването на храма-паметник „Св. Александър Невски” през 1924 г. синодът приема и специална наредба за управлението му като ставропигиална църква.

НАРЕДБА ЗА УПРАВЛЕНИЕТО НА СТАВРОПИГИАЛНИЯ ХРАМ „СВ. АЛЕКСАНДЪР НЕВСКИ“ (1924 г.)

Храмът-паметник „Св. Александър Невски“ в София се намира под прякото ведомство на Св. Синод на Българската църква.
Предстоятелят на храма е презвитер с висше богословско образование, безукорен живот и проповеднически дарби. Той се назначава от Св. Синод.
Храмът има два или, според нуждата, повече свещеници-чредници, най-малко със средно богословско образование, безупречен живот и проповеднически дарби, както и двама или, според нуждата, повече дякони. Всички се назначават от Св. Синод след изслушване мнението на храмовия предстоятел за тях.
Храмът има нужното число певци и служители (клисари, звънари, техници по отоплението и осветлението), назначавани и уволнявани от църковното настоятелство.
Настоятелството на храма се състои от шест души: председател – предстоятелят на храма и петима членове, отбрани по благочестие и гражданска благонадежност християни. Св. Синод назначава всички членове на настоятелството, от които един – по представление на Министерството на външните работи и изповеданията и друг един – по представление на Софийския митрополит. Настоятелството избира един от членовете си за свой касиер-счетоводител, който се утвърждава в длъжност от Св. Синод.
Храмът води своя собствена отчетност с всички необходими книги за това. В края на всяко бюджетно упражнение, след покриване на всички разходи, останалите в наличност суми като печалба се внасят в учредения при Св. Синод фонд на църквата.
Храмът се издържа от собствените си приходи (от продадени свещи, книжки, картини и др., от дарения, от прихода на доходни имоти, капитали и др.) и с ежегодна субсидия, давана от Министерството на външните работи и изповеданията. Годишният бюджет се съставя и упражнява от храмовото настоятелство. Той се представя предварително за утвърждение на Св. Синод.
Свещенослужителите при храма могат да бъдат уволнявани: а) по присъда, издадена от надлежния духовен съд; б) в интереса на службата; в) по недъгавост, надлежно установена; и г) по подаване на оставка.
Храмът, като паметник, е без енория и в него освен ежедневното, неделното и празнично обществено богослужение, частните треби на членовете на царското семейство, общи моления в царски и народни празници и при особено важни събития от публичен или частен характер (кръщения, венчания, опела, панахиди и др.) по искане на частни лица или сдружения, не се извършват.
Свещенослужителите при храма се издържат само от църковния бюджет. На тях е забранено да получават каквото и да било възнаграждение от богомолците.
Във важни случаи богослужението в храма-паметник „Св. Александър Невски“ се извършва от Св. Синод или от някой от синодалните митрополити, а в отсъствие на Св. Синод – и от Софийския митрополит. Идващите в столицата архиереи от разни епархии, ако пожелаят, служат със знанието на Св. Синод.
Числящите се към храма-паметник клирици в своята служба са подчинени на Св. Синод, но по отношение на общите клирически задължения са под надзора на Софийското епархийско началство, на което, като пред съдебна инстанция, са и подсъдни.
Длъжностите на служащите и вътрешният ред на храма ще се уреди подробно с правилник, изработен от настоятелството и утвърден от Св. Синод.
Повеленията на Екзархийския устав за длъжностите и правата на свещениците и църковните настоятелства, доколкото не се ограничават от положението на настоящата наредба, са напълно задължителни за настоятелството и свещенослужителите на храма-паметник.

http://dveri.bg/xy39f