Н.В. Цар Симеон Втори и приносът му за България. Човекът, който отвори пътя ни към Европа

BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
януари 2021
П В С Ч П С Н
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

Н.В. Цар Симеон Втори и приносът му за България. Човекът, който отвори пътя ни към Европа

На 5 септември се навършиха 70 години от провъзгласяването му за цар на българите от XXV обикновено народно събрание.

Всъщност възшествието на престола на Н.В. Симеон Втори става в изпълнение на разпоредбите на основния закон на Третото българско царство – Търновската конституция. Затова няма как да не отбележим подобаващо и тази годишнина.

Няма да пропуснем царското мълчание по този повод

Н.В. Симеон II, който ще остане в историята на страната като достоен наследник на семейната традиция да бъде обединител на нацията, прояви едно от основните си качества – скромността. Малко преди това изяви друга своя черта – поиска повече диалогичност от сънародниците си, без ни най-малко да подцени народните тегоби и въжделения в момента. Всъщност неговата харизматичност винаги е била съчетана с династичното умение да бъде дискретен в служенето на полза роду. И когато през 1971 г. пред швейцарско списание казва “Аз съм!” (стриктно отбелязано от Държавна сигурност), царят е имал предвид точно това – съзнанието за исторически дълг. Нещо, с което никой политик в съвременната българска история не може да се похвали. Малцина са и тези, които в сегашните мътни времена на дирижирани брожения ще оценят неговите дела. Трудно е и да признаят непрекъснатия му стремеж да бъде полезен на родината си. Но със сигурност и сподвижници, и врагове са усетили неговата твърдост и безкомпромисност, когато са се решавали интересите на страната. Нелеката съдба на най-дълго царувалия български монарх – останал без баща, прокуден незаконно от родината от комунистическия режим, живял първоначално от помощи за бежанци и в изгнание близо 50 години – със сигурност е способствала за неговото личностно израстване. Макар че той никога и по никакъв повод не го е показвал. Напротив, още в първата си прокламация декларира: „Българи, днес, 16 юни 1955 година, навършвам осемнадесет години и съгласно Конституцията на Българ-ското царство ставам пълнолетен. Като известявам за това събитие на Моя възлюбен народ, съобразно член 31 от нашия Основен закон, призовавам Божията милост и закрила върху неговите съдбини…Напускайки Родината, Аз не абдикирах от Българския престол. Поради това и по силата на Търновската конституция, Аз и сега съм обвързан с тежката мисия, предопределена Ми от Провидението. Лишен в деня на Моето пълнолетие от възможността да положа установената клетва пред Великото Народно Събрание, Аз тържествено обещавам да служа честно и всеотдайно на българския народ, да пазя свято и ненарушимо всички повеления на Конституцията и да работя за пълното тържество на свободните институции, извоювани от нашия народ с цената на толкова борби и скъпи жертви…”

Днес неговите противници, евтини популисти, често му отправят обвинения за това, че си поискал имотите и продал на аукцион колекцията. Няма да обясняваме кое е законно и кое не. Но тук е моментът да отбележим един малко известен, но с огромно значение факт от нашата история – в знак на добра воля към мизерстващите и тероризирани от комунистическия режим наши сънародници,

Симеон II връща стратегическия резерв

изнесен заради войната още през 40-те години на миналия век в швейцарски банки. С тези огромни златни авоари само монархът ни е можел да се разпорежда, защото комунистите не са могли да докажат пред международния съд, че НР България е универсален наследник на Царство България.

Основната заслуга на Симеон II обаче е друга – благодарение на този жест страната ни става член на ООН през 1955 г. Тук е мястото да отбележим, че по време на неговото премиерство България постигна и други две стратегически национални цели – членството в НАТО (1994 г.) и подписване на Договора за присъединяване към ЕС (1995 г.). Не може да пропуснем, че Н.В. Симеон II е единственият европейски монарх в историята, който се завръща в страната си при републиканско управление,

печели демократични избори

и като лидер на партия става републикански министър-председател. А тъй като никога не е подписвал декларация за абдикация, това го превръща в единствения жив аристократ, носещ титлата цар. Именно затова през 2004 г. получава орден „Златното руно” – най-високото християнско отличие. Мимоходом ще отбележим че царят е носител на десетки ордени, включително на този на Почетния легион на Франция и на най-висшето българско отличие „Стара планина” (2007 г.). Н.В. Симеон II поучително често повтаря „на това, което няма да има значение след пет години, не бива да се обръща сериозно внимание”. Тези му думи са особено актуални в условията на съвременната криза. Те подсказват, че оптимизмът, а не унинието, е не по-малко важен за успеха на българите от тяхното трудолюбие. А по отношение на противопоставянето и разслоението в обществото ни ще цитираме царското обръщение към нацията, преди да спечели с огромно мнозинство изборите през 2001 г. В него той заяви основното си кредо – да се изгради нов морал в политиката и почтеност във всичко. Дефицитът на тези принципи днес е очевиден. Те не само са актуални, но трябва преди всичко да се следват неотклонно, ако искаме да се осъществи девизът, изписан на фасадата на Народното събрание: „Съединението прави силата”.

Цялата статия може да прочетете тук: http://www.monitor.bg/article?id=401768

http://www.kingsimeon.bg/news/show/id/458