Монография за вагоните в България

BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
юли 2021
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

Монография за вагоните в България

„Пътническите вагони в българските железници“ – така се нарича двутомното издание, което описва историята на всички возила от създаването на българските железници до днес. Материалите са събирани 45 години от потомствения железничар Стефан Стоичков. За издаването са помогнали Сдружението на жп моделистите, Транспортното училище „Тодор Каблешков“ и фирми от бранша.

Книга, която тежи 3 килограма, а разказва за тонове вагони и време – от Барон Хиршовата железница до днес.

До момента съм описал историята на целия вагонен пътнически парк – значи от 1867 г. до днес всички вагони, които са съществували в БДЖ като пътнически – спални, ресторанти, кушети, фургони, пощи, отоплители – всичко това е описано номер по номер, разказа Стефан Стоичков.

Вътре има описана историята на санитарни влакове по времето на войните, участието на тези вагони е описано в самите войни. Всичко е интересно, като материал за мене може би чертежите са уникални. Вътре има чертежи, които са от 1895 г., обясни главният редактор на книгата Гроздан Грозев.

Докато съм жив, първата ми любов в живота, тя е и последна – това са железниците. Благодарение на тях съществувам като личност и като поведение, споделя Стоичков.

В днешно време за много хора образът на железниците изобщо не е привлекателен? – Това е въпрос на политика на държавата. В Германия 99 процента от населението обича железниците и възстановява, защото е част от техния живот. У нас 99 % я рушат и затова не съществува тази любов. Имате ли пристрастие към тип вагон? – Имам пристрастие към всичко с трите букви БДЖ, с трите точки. Когато се кача във влака, сядам винаги върху купето, което е върху талигата на вагона, и в момента, в който тръгне влакът, започва онази музика, която само аз я чувствам. За мене железницата е живот, отбелязва Стефан Стоичков.

http://bnt.bg/bg/news/view/109849