BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
октомври 2020
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

Василий Верещагин – художникът на Руско-турската война

Верещагин е художник с легендарна съдба и слава. За съвременниците си – и в Родината и в Европа – той е не само знаменит живописец, но и отчаян революционер, скъсващ с общоприетото в живота и творчеството.

Василий Василевич Верещагин е роден на 26 октомври (нов стил) 1842 година в семейстеото на помешчик. След завършване на Морския кадетски корпус постъпва в Художествената Академия в Петербург, която напуска през 1863г. и заминава за Париж където продължава образованието си (1864-1865г).

При избухването на Руско-турската война 1877-1878г., по собствена молба Василий Верещагин се записва доброволец в руските войски и напуска Париж, за да се присъедини към действащата армия, където остава до края на войната. На 8 юни 1877 г. на река Дунав участва в атаката на малкия миноносец „Шутка“ срещу голям турски кораб, където е ранен тежко и без да дочака да оздравее се отправя към Плевен.

От болницата в Букурещ през юли 1877г, той пише на Стасов:
“ Аз напуснах Париж и моята работа е не само да наблюдавам и да възпроизвеждам един или друг епизод на войната, а затова, да бъда по-близо до дивия и грозен акт на избиването; не за да рисувам, а за да наблюдавам, чувствам и да изучавам хората. Аз напълно се подготвих за смъртта още в Париж, защото реших, заминавайки в армията сам всичко да изпитам, да се сражавам с пехотата, с казаците – да атакувам …“

В зимните месеци заедно с отряда на М.Д. Скобелев преминава Стара планина и участва в решаващата битка при Шейново. Верещагин става очевидец и участник в редица сражения. И в същото време неуморно работи с боите и молива, използвайки за това всяка свободна минута, стремейки се възможно най-точно да изобрази събитията и епизодите на освободителния поход на руската армия. Често му се е налагало да работи под свистенето на турските куршуми и снаряди. „Много истинско мъжество … е било необходимо за това!“ – е казвал за художника писателят и участник във войната Василий Иванович Немирович-Данченко.
Руско-турската война, която оставя у Верещагин много ужасни, болезнени спомени, му донася голяма лична скръб. При Плевен загива неговият любим най-малък брат – Сергей, и другият брат – Александър е ранен.
В края на войната Верещагин е представен за награждаване със златна сабя, но той категорично се отказва да я приеме. В своето ателие в Париж през 1878-1879 години той създава Балканската серия, която се състои от около тридесет картини.

Прочети цялата статия тук: http://www.cross.bg/vereshtagin-parizh-voiinata-1381149.html#ixzz2jBMSmS9b