BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
август 2020
П В С Ч П С Н
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

Искат миникопие на паметника на Альоша на гроба му

Близките на съветския ветеран от войната Алексей Скурлатов поискаха на гроба му да бъде поставено миникопие на паметника на Альоша в Пловдив, предаде РИА Новости.

Скурлатов, станал прототип на статуята на Бунарджик, бе погребан в сряда в родното си село Налобиха в сибирския Алтайски край. Той почина в понеделник на 91-годишна възраст.

Прощаването се състоя в културния дом в Налобиха. Там дойдоха няколко хиляди души и 500-местната зала се оказа малка, за да ги побере.

Този път съобщението за смъртта на Альоша се оказа вярно. По време на Великата отечествена война близките му на два пъти са получавали телеграма за неговата гибел. Но макар и тежко ранен, той е оцелявал и е продължавал да се бие чак до 1944 г. Двата фалшиви некролога се пазят в музея на Северозападния фронт в алтайската столица Барнаул.

Освен два смъртни акта Скурлатов си имал и два рождени дни. Той се появява на бял свят през 1922 г., когато селяните в Съветска Русия (СССР е създаден на 29 декември същата година) все още нямат паспорти. Майката на Альоша си спомняла само, че е роден през март, но не и на коя дата. Тя решила да обяви като негов рожден ден 30 март.

Когато пораснал, Скурлатов трябвало да получи някакво лекарско удостоверение. Като разбрал за колебанието около датата на раждането му, лекарят, кой знае защо, записал 9 август. Тази дата е написана и на гроба, в който бе положен ветеранът.

Разузнавачът на ски

Скурлатов заминава на фронта още в първите дни след нападението на нацистка Германия над СССР през 1941 г. Зачислен е в Сибирския скиорски разузнавателен батальон. Със ските рискува десетки пъти живота си, за да открие врага и неговото оръжие. Благодарение на него са унищожени стотици нацистки войници и огромно количество военно оборудване.

През 1944 г. Скурлатов влиза с частта си в България. Стига до Пловдив, където помага за полагането на телефонен кабел от града под тепетата до София.

Там се сприятелява с местния свързочник Методи Витанов, комуто подарява своя снимка за спомен при заминаването си през 1946 г.

А когато в Пловдив решават да вдигнат паметник в чест на Съветската армия, Витанов я дава на скулптора Васил Радославов – един от авторите на монумента.

Самият Витанов решава да търси стария си съветски приятел. Праща писма до съветски вестници и списания, но не получава отговор. Любопитното е, че самият Скурлатов е чел някои от тези публикации, но не подозира, че търсят именно него. „Там бяхме толкова много Альоши от СССР!“, казва скромно той години по-късно.

Междувременно през 1966 г. поетът Константин Ваншенкин написва стихотворението „Альоша“ за пловдивския паметник. Композиторът Едуард Колмановски създава песен по текста.

Българите го откриват чак през 1980 г.

Това прави уралският учител Андрей Усолцев, който пристига в Налобиха и връчва на Альоша брой на сп. „Огоньок“ с писмото на Витанов. Така ветеранът идва в Пловдив и вижда паметника си, чийто прототип е станал.

Альоша има четири награди за подвизите си по време на войната. Две от тях са орден „Червено знаме“. Втория от тях той получи едва миналата година, тъй като указът за удостояването му с него по незнайни причини е бил изгубен.

Алексей Скурлатов обаче никога не се е смятал за герой. Неговите приятели казаха, че той е бил най-скромният човек, когото някога са познавали. (24 часа)

Искаха да правят бутилка от скулптурата в Пловдив

РАДКО ПАУНОВ

Бурята около съветския воин, издигнат на най-високото място в Пловдив, периодично се развихряше в ранните години на демокрацията.

Художникът Кольо Каранфилов предложи монументът да се опакова и на всяко от шестте тепета да се издигне по едно умалено копие на Альоша от стиропор. Появи се авангардната идея паметникът да бъде префасониран в бутилка от кока-кола.

Имаше и искане 11-метровата скулптура да бъде залята с киселина, за да разяде гранита и той да бъде съборен по-лесно. Строителни инженери обясняваха, че премахването е почти невъзможно предвид здравата технология, по която е сглобен монументът. Арх. Борис Марков обясни, че Альоша е построен за вечни времена и ако бъде сринат, ще се наруши архитектониката на хълма и цялата околна среда. От отломките щели да пострадат къщите, построени по склоновете на Бунарджика.

Един от каменоделците – Кольо Тотев, участвали в издигането на паметника, попари борците срещу Альоша. Той разкри, че монументът е направен по т. нар. циклопова облицовка, която нямала събаряне.

Цели 10 години е отнело строителството на мемориала, твърди в проучването си дългогодишната пловдивска журналистка и театровед Пенка Калинкова. През януари 1947 г. е създаден общоградски комитет за изграждане на паметник в чест на Съветската армия. Тръгва акция за набиране на средства. Обявен е конкурс и постъпват 10 проекта. Първа награда няма. Второ място печели разработката „Победа“, а трето – „Червен богатир“.

Журито предлага да се проведе второ състезание между отличените проекти. Печели „Червен богатир“, чиито автори са архитектите Николай Марангозов, Петко Цветков, скулпторите Васил Радославов, Александър Занков, Георги Коцев и художникът Владимир Рилски.

Те изработват макет в мащаб 1:1, който месеци престоява на хълма, а специалисти и граждани изказват мненията си. Надделява тезата, че монументът трябва да се вижда отдалече и да притежава силуетното въздействие на Статуята на свободата в Ню Йорк.

След години се избистря идеята, че паметникът трябва да бъде само от една фигура – тази на Альоша. Тя е изваяна от Васил Радославов, Любомир Далчев, Тодор Босилков и Александър Ковачев.

11-метровата статуя е открита на 5 ноември 1957 г. Альоша се превръща в един от символите на Пловдив. И досега абитуриентите посрещат изгрева край него.

3500 души се събират там на 9 ноември 2007 г., за да отбележат 50-годишнината от издигането на паметника. Скурлатов е поканен, но не идва поради заболяване.

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2420040