За 35 сек екзарх Антим І променя съдбата на България

BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
декември 2020
П В С Ч П С Н
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  

За 35 сек екзарх Антим І променя съдбата на България

35 секунди. Толкова време е трябвало да затихне звукът на бронзовия звънец, който възвестява, че на 16 април 1879 г. е подписана Конституцията на Княжество България.
„Точката“ удря екзарх Антим І – председател на Учредителното народно събрание. Тя не е отпечатана с мастило, а проехтява. Прекрасният мелодичен парламентарен звънец от ХV век със звук, отекнал и в душите на хиляди българи, възвестява, че те вече живеят в друга държава, която има свой основен закон.

Виж тук новите електронни издания в MediaMall – цени от 1 до 4 лева

При откриването на събранието на 10 февруари 1879 г. императорският комисар Дондуков-Корсаков произнася встъпителна реч и първите му думи са: „Пристъпвайки към великото дело на откриване на Първото българско събрание на свободна България,
обръщам се към вас, достопочтенейши владико, като към глава на духовенството, като лице, толкова пострадало за светото дело за освобождението на родния край, и моля да ме благословите за предстоящия ми труд.“

Председателят на 42-ото НС Михаил Миков е патрон на честванията на годишнината на предшественика му – екзарх Антим І. СНИМКИ: АРХИВ НА НС

Депутатите избират Антим за първи председател на събранието. След приключване на работата му и изработването на Търновската конституция той произнася заключителното слово. „Свършихме делото, за което бяхме повикани. Направихме закон от
народа и за народа“.

Земният път на българчето от Лозенградско, на Видинския владика и пръв български екзарх Антим I завършва смирено и тихо преди 125 г. – на 1 декември 1888 г. Вестта отеква тъжно по цялата българска земя. Много повече за неговия живот и дело ще може да се научи от антологията „Екзарх Антим I – зората на парламентаризма в България“, която до дни се очаква да излезе от печат.

Короната на Антим І ще е част от изложбата, която ще бъде наредена в Народното събрание.

В предговора председателят на 42-ото народно събрание Михаил Миков пише: „Замисляли ли сме се кой е първият духовен княз на нова България? Това е скромният Антим I – човекът, олицетворил моралния и териториалния интегритет на България, преди тя да се завърне самостоятелно на европейската политическа карта. Съединението между вяра и етнос е вградено в целия живот на Антим I. Започнало с учредяването на Българската екзархия, то продължи в мъдростта на великотърновските учредители. Каква плодотворна еволюция за толкова кратко време! Антим I заедно с другите учредители и конституционалисти на нова България отдаде талант и енергия – и видя постигната възвишената цел, за която бе работил: на свободна България и на самостоятелната Българска православна църква ние градим сегашния и бъдещия ни национален, духовен и политически живот.“

Парламентарният звънец, възвестил подписването на първата конституция на България, напуска за първи път Търновския музей, за да бъде показан на експозицията в чест на Антим І.

Уникалният за българската история парламентарен звънец, използван до 1884 г., ще бъде оказан в изложба, посветена на живота и делото на Антим I, в Народното събрание. Той е персийски и е сред най-интересните реликви на историческия музей във В. Търново. В основите на дръжката му е гравирано на фарси: „Някой ден, когато съдбата ме покоси и превърне мене, нещастния, от земен в раб Божи, милостиви Господи, дай му сили, здраве на този, който чете тези мои редове и се моли за мен.“

Да се молим ли за душата на Антим I?

Има защо. Защото този мъж е един от строителите на съвременна България. Но поради поредни издания на прочистени и беззъби учебници и заради удобна някому (зло)употреба на фактите, не знаем почти нищо за делото му. Освен че в София има улица на негово име. Неравна забутана пресечка на ул. „Пиротска“. Едно място, на което е по-добре да обичаш дюнери и да увиеш шал на главата си…

Атанас Михайлов Чалъков, бъдещият Антим I, е роден през 1816 г. в българското село Татърлъ, Лозенградско, в многочислено семейство. Баща му Михаил Чолак – градинар в Цариград, рядко се прибирал насело, та още от малък Атанас бил наричан Генин – по името на майка си.

Учил първоначално в килийното селско училище, той рано проговаря на гръцки Постъпва чирак в абаджийски дюкян. Занаятът не го привличал и той заминава за Атон и приема монашески сан. Връща се като таксидиот (пътуващ православен монах, който събира помощи за манастир) в Цариград и продължава образованието си. Постъпва в Богословското училище на остров Халки и завършва с отличие. Особена близост го свързва с Константин Фотинов – издател на първото българско списание „Любословие“, и с негово съдействие учи богословие в Одеската, а след това в Московската духовна академия. Получава титлата „магистър по богословие“. През 1858 г. става ректор на Халканското училище. През всичкото време съчувства на българското движение за черковна самостоятелност.

Важна стъпка в живота и в ангажирането за българската национална кауза е назначаването му за Видински митрополит през 1868 г. Под въздействието на патриотичните настроения на видинското население скъсва с патриаршията и се присъединява към непризнатата все още българска църква.
В Деня на славянските първоучители св. св. Кирил и Методий по време на тържествено богослужение в българската църква екзарх Антим I прочита акта за създаване на Българската екзархия и обявява независимостта на българската църква. Това предизвиква необикновено въодушевление и силен национален подем всред всички българи. Екзарх Антим I е посрещнат като глава на българската църква и баща на българската нация.

С такт и умение, спокойно и мъдро екзархът крачка по крачка не само слага здравите темели на българската църква, но и спечелва авторитет сред Портата и чуждите представители.

Екзарх Антим I подпомага морално и материално революционото движение за освобождаване от турското иго. В екзархийския дом в Цариград
той се среща с Христо Ботев (есента на 1875 г.) и други революционери, дава им пари за подготовката на Априлското въстание и ги благославя с думите:
„Бъдете блaгословени, вие, бългaрски чедa. Когaто се върнете при вaшите другaри във Влaшко, предaйте им, че от високия екзaрхийски престол, нa който ни постaвихa, кaкто вие, достойни чедa нa Бългaрия, aз не ще престaнa дa бъде носител нa духa нa нaродa си и с нaй-буден поглед и твърдо постоянство ще вървя към постигaне нa великaтa неговa нaционaлнa зaдaчa (освобождението).“

Най-тежки дни за екзарха, пък и за Българската екзархия, както и за народното българско дело, настъпват след Априлското въстание от 1876 г. Антим I организира помощи за страдащите българи – жени, деца и старци, подкрепя и упълномощава дипломатическата мисия на М. Д. Балабанов и Драган Цанков из европейските дворове и правителства. Целта е застъпничество на Великите сили и обявяване на българска автономия. Осведомява дипломати и кореспонденти за истинското трагично положение в България.

В писмо до руския император Александър II екзарх Антим I описва тежкото положение на българския народ и моли царя да се застъпи за България. Прочитайки го, Александър II се просълзява и парафира върху него „Да се освободи България!“

Отказвайки да подпише благодарствен адрес до Портата, екзархът е свален от престола и изпратен по време на Руско-турската война на заточение в Ангора – Мала Азия.
Свален и подхвърлен на гонение от Портата, още в този момент той става светец за народа – писатели и журналисти наричат постъпката му „подвига и жертвата на призвания“.

След Освобождението Антим се връща от заточение във Видин и се заема с текущите въпроси на паството си. По право е призван като депутат в Учредителното събрание в Търново в началото на 1879 г. Тук на заслужилия и изстрадал патриот е отда дена най-висока почит.

(За текста са ползвани материали от бъдещия алманах за екзарх Антим I, чиито автори са едни от най-известните български историци като проф. Андрей Пантев, проф. Дойно Дойнов и др. Ръкописът бе предоставен на „24 часа“ с любезното съдействие на началника на пресцентъра на НС Христо Краевски.)

ПРОГРАМАТА НА ЧЕСТВАНИЯТА

Тържествените прояви във Видин, посветени на 125 г. от кончината на екзарх Антим I и 135 години от Учредителното събрание, са под почетния патронаж на председателя на Народното събрание Михаил Миков. Започват на 30.ХI.
Събота
17, 30 ч – откриване на изложбата „Вяра и държавност“ – фоайе на Видинската филхармония;
18 ч – тържествен концерт на Видинската филхармония и звезди на Софийската опера и балет, зала „Филхармония“;
В началото на събитието ще бъде представен 10-минутен документален филм, посветен на живота и делото на екзарх Антим I.
Неделя
9 ч – заупокойна света литургия, катедрален храм „Св. Димитър“;
10, 30 ч – литийно шествие от катедралния храм „Св. Димитър“ до мавзолея гробница на екзарх Антим;
11 ч – отслужване на трисагиум (заупокойна молитва), поклонение и церемония по поднасяне на венци пред мавзолея костница;
12 ч – тържествена церемония-спектакъл „Искри“, представена от Националната гвардейска част – площад „Бдинци“

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2489495