BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
септември 2019
П В С Ч П С Н
« авг.    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  

Днес е Световният ден на киното


На днешната дата през 1895 година в парижкото „Гран-кафе“ е първата публична демонстрация на „движещи се фотографии“, с помощта на кинематографа изобретен от братя Антоан и Луи Люмиер.

Огюст Мари Луи Никола и Луи Жан са считани за основоположници на киното и едни от първите сценаристи, режисьори и оператори.

Братята Люмиер (на френски lumière означава светлина) са родени в Безансон, Франция, но от малки живеят в Лион.

Баща им притежава фотографско студио и двамата бъдещи изобретатели работят за него. Огюст започва да помага като управител. Луи се заема с физика, а заниманията му в тази посока се оказват доста ползотворни и допринасят за подобрения във фотографските процеси. Една от новостите, които той открива е заснемане на движещ се образ.

Първата лента, която е направена от братята е озаглавена „Работници напускат фабриката Люмиер в края на работното време“.

Тя е с времетраене по-малко от минута, направена с апарат наречен кинематограф (многофункционална кинокамера с грайферен механизъм, която осигурява равномерно поддържане на каданса при снимането и плавното темпо на прожекцията).

Голямо удобство се оказва използването на един и същ апарат за снимане, копиране и прожекция. Както винаги при всяко голямо откритие се разразява спор за неговото авторство. Появяват се съмнения, че изобретен и патентован като „Cinematographe Leon Bouly“ от Леон Були (френски изобретател) на 12 февруари 1892г., но в крайна сметка авторските права стават притежание на Братята Люмиер.

Първата прожекция на „Работници напускат фабриката Люмиер в края на работното време“ е на 21 март 1895 г. пред заседанието на дружеството за подпомагане на националната промишленост.

Първата платена публична прожекция на лентата е на 28 декември 1895 г. в сутерена на парижкото „Гранд Кафе“. На събитието присъстват близо 40 души.

През 1896 г. братята осъществяват кинообиколка в Лондон и Париж. Правят прожекции на кратките филми – „Пристигането на влака“, Храненето на бебето“ и „Полетият поливач“.

Киното се налага невероятно бързо, както в големите столици, така и в малките градчета, където непрекъснато се прожектират техните творби.

Лентите оказват голямо влияние върху развитието на културата, но напълно изненадващ факт е, че Огюст и Луи Люмиер обявяват киното за „изобретение без бъдеще“, а после отказват да продадат патента си на Жорж Мелиес, който има желание да го превърне в индустрия.

Двамата братя започват да се занимават с цветна фотография и през 1903 г. патентоват устройството „Автохром Люмиер“. Компанията „Люмиер“ се превръща в един от най-големите производители на фотографски продукти в Европа.