Свои предали Вапцаров

BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
юни 2021
П В С Ч П С Н
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930  

Свои предали Вапцаров

Вапцаров продължава да помага на България и днес – думите са на неговия племенник и съименник Никола. Неотдавна дипломираният архитект и бивш дипломат и синът му са били поканени от Съюза на антифашистите в Брюксел. Изнасят лекция пред повече от триста човека и представят книгата „Дело 585/1942, издадена от семейството. Солидният том представлява фототипно копие на някои от материалите и целият обвинителен акт от процеса, който осъжда Вапцаров, Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Атанас Романов и други членове на ЦК на БКП на смърт. Тези документи близо седемдесет години са били под забрана. С отварянето им пъзела, разкриващ неизвестни детайли за гибелта на един от най-големите български поети, започна да се поподрежда. А книгата се изчерпва за три месеца. Наскоро нови разкрития представиха и Ивайла Александрова заедно с режисьора Владимир Бонев. Те са авторите на чудесния филм: „Вапцаров. Пет разказа за един разстрел“, награден със „Златният ритон“ на последния кинофестивал в Пловдив.

Вече 104 години след рождението и над седемдесет след трагичната му гибел Никола Вапцаров продължава да бъде за българите онази икона, която се съизмерва само с колоси като Христо Ботев. Не намалява стремежът да се откриват и научават още нови неща за него. Но документи от онова време обаче продължат да са „арестувани“. Или изчезнали. Днес например може да се прочете само една от пледоариите на адвокатите на антифашистите. А се знае, че защитниците са били 39. Какво са говорили останалите остава в тайна. Крие се нещо. Може би и това е причина истини и легенди да следват името на поета.
За политиците нещата са еднозначни. Стари и нови се опитаха да го качат на предизборните си каручки. Един литератор пък реши да го разстреля отново. Куршумите му дори не одраскаха безспорния му образ. Днес Никола Вапцаров продължава да е единственият българин, носител на международната награда за мир. Получи я неговата майка Елена на 2 декември 1953 г. Малка подробност е, че за това престижно отличие големият ни поет е бил предложен от други държави, а не и от родината си. Чрез преводачка полякиня стиховете му стигат до легендарната Апасионария – Долорес Ибарури. Тя се влюбила в испанския му цикъл и внесла предложение за наградата. То получило завидна подкрепа от авторитети като Пабло Неруда и Жолио Кюри. Днес Никола Вапцаров може да се чете на 72 езика. На него са кръстени 90 училища у нас и десетки просветни дружества по света.
Една от най-противоречивите легенди се отнася до отношенията на поета с неговия баща. Йонко Вапцаров е роден в Банско, завършил шести клас, добро образование за времето си. На 16-годишна възраст е секретар на първия революционен комитет, създаден от Гоце Делчев в Банско, осъден е на 101 г. за революционна дейност и освободен от затвора по времето на Хуриета. През Балканската война участва в опълчението като войвода на голяма чета от около 100 души, тогава получава и чин подофицер. Спасява ранения цар Фердинанд, като четири километра го носи на гръб. Така се слага началото на голямото им приятелство. От този момент къщата на Вапцаров неведнъж приютява монарха.
Сребърни сервизи и скъпи подаръци напомнят за времето на шумните гуляи и веселби там. Сред гостите са поетесата Елисавета Багряна, художникът Константин Щъркелов, високопоставени личности. Това не пречи и днес да се говори, че Йонко е терорист, убиец, главорез. Че не е обръщал никакво внимание на сина си, насила го направил моряк, докато младежът е искал да следва литература. Изоставен от „безразличния“ си баща, малкият Никола попада под влиянието на д-р Борис Майлер, „руски агент“, подвизаващ се в Банско и дори в къщата на Вапцарови. На 12 години той го прави „болшевик“, твърдят някои „изследователи“.
Според племенника Вапцаров в тези твърдения има доста неистини. Моят дядо Йонко, казва той, не може да бъде главорез, защото по онова време ВМРО, където той е бил активист, е военна организация и решенията кой да бъде убит са вземани само от Ванче Михайлов и Тодор Александров. Йонко е нямал право и власт да стреля по своя воля, дори да се произнася по този въпрос. Според Никола Вапцаров неговият чичо се е вдъхновявал от баща си. За сина той е бил войводата, приятелят на Яворов и Гоце Делчев, освободителят на Банско и град Кавала от турците заедно с Чернопеев, Яворов и Чаков. Нещо повече чирпанлията Пейо Крачолов в своите „Хайдушки копнения“ разказва как Йонко Вапцаров го е спасил в една битка.
Името на войводата обаче е заличено още в първите години на соца. Причината е достатъчно основателна за тогавашната пропаганда: Не може близък приятел на монарха да бъде баща на поет антифашист. Освен това недопустимо е в къщата на главорез и царедворец да се роди син комунист и герой.
Никола Вапцаров не подлага под съмнение факта, че неговият чичо бил предаден от свои. Началото трябва да се търси през 1939 година, когато Рузвелт, Чърчил и Сталин одобряват план, който предвижда създаването на групи за съпротива срещу фашизма на Балканите. Държавите от антихитлеристката коалиция започват да пращат купища пари. Те летят със самолети от Кайро и Алжир и „кацат“ по нашите земи. В Сърбия планът заработва. Формират се мощни партизански отряди. У нас обаче това не се случва. Къде са парите? Въпросът е отправен от Сталин и от Чърчил към нашите. Какво става в България?
Отговорът от Москва е да изпратят две групи: парашутистите и на подводничарите. Предварително предадени, те са обречени на гибел. Но все пак добре е да се види, че и в България нещо става. Процесът срещу Вапцаров и неговите другари под номер 585/1942 е част от тази акция. Те се подведени по Закона за защита на държавата. 99 на сто от членовете там предвиждат смърт.
Вапцаров, на базата на на материалите по делото, твърди, че в основата е Павел Шатев. Именно той носи в аптеката на Александър Междуречки куфар с около 2 млн. лева в долари, драхми, радиостанция. Преди това обаче видният конспиратор разказва в полицията, че е взел въпросния куфар от съветското посолство. Всъщност парите са от Англия. За агента Гешев обаче и неговата стратегия за арестуване на подривната група е по-добре да се знае, че парите са дошли от Москва. Шатев остава в концлагер, а банкнотите са белязани. От аптеката те са изпратени за съхранение при Младен Исаев в Съюза на българските писатели. Междувременно Цвятко Радойнов е установил, че по линия на Москва няма загубена пратка, но поради липса на организационни пари решава да ги използва. Така те минават и през дома на Вапцаров, за да стигнат в крайна сметка до Цвятко Радойнов. Поетът сигурно не ги е и погледнал, но вече става участник в диверсия. А затова разстрелват. Според родственика на поета всичко дотук е скалъпено от полицията, подпомогната от предатели. Дейността на Вапцаров като антифашист и технически сътрудник на Цвятко Радойнов се е заключавала в това да осигурява нелегални квартири, да пише доклади по международното положение, да пренася позиви. Той никога не е участвал в терористични акции.