BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
Апрель 2018
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Вс
« Мар    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  

Лора и Яворов

Тодор Иванов е директор на къща музей „Пейо Яворов» в Чирпан. Филолог и историк. Автор е на книги, пише разкази. Председател е на фондация „Яворов». Потърсихме го, за да разкаже любопитни подробности около личността на поета с най-драматичната съдба в литературната ни история. Днес, 100 години след смъртта му, в Чирпан започват и тридневни тържества, посветени на гениалния поет.

Г-н Иванов, 100 години след трагичния край на един от най-големите ни поети — Пейо Яворов, продължават да витаят всякакви легенди около личността му. Защо?

Животът на Яворов е наистина драматичен и основно два центъра притеглят вниманието. Това са най-вече любовните драми около трите жени в живота му — Мина, Дора Габе и Лора Каравелова. Другият път на поета е Македония. В детството му чест гост на семейство Крачолови е бил големият общественик, бащата на Гео Милев — Миле Касабов. В гостната на фамилията е учреден чирпанският комитет „Единство», целта на който е да освободи македонските българи. Понеже Касабов бил сладкодумен, малкият Пейо го хващал за палтото и не го пускал да си тръгва. Неговото влияние върху Яворов е огромно, а Гео Милев пръв предлага къщата на Яворов да стане музей през 1924 г.

Коя вещ в къщата на поета в Чирпан буди най-много любопитство. За какво най-много ви задават въпроси около личността му?

В стаята на поета е неговата мастилница, украсена с лъв. С това мастило — със счукани варени кестени, Яворов пише стихове още 13-14-годишен. Но огромно внимание привлича леглото му. В Чирпан преди 130 години металните легла са били десетина. А Пейо спал на такова, защото бил любимото дете на майка си — „хубавата бяла Гана». Двете му сестри спели на дюшеци от слама. Та около това легло има много митове. На него, след като Яворов се самоубива на 29 октомври 1914 г., по изключение са спали няколко велики българи, защото след смъртта му стаята му е затворена и не се допуска никой, дори не се пали печка. Но през 1924 г. на него е спал Гео Милев.

Къщата е съборена след чирпанското земетресение, но през 1929 г. самият цар Борис Трети нарежда на кмета да я възстанови. През 1929 г. в Чирпан идва Елисавета Багряна и спи на Яворовото легло. В спомените си тя пише: „Боже, аз да спя на леглото на Яворов, то беше една безсъница». През 1943 г. художникът Васил Стоилов също има честа да спи на това легло. Гостната на Крачолови е подредена през август 1913 г., когато чакали Лора и Пейо да дойдат на гости, но през юни Лора при спонтанен аборт губи в 5-ия месец момче. Тя споделяла с близките на Яворов: „Пейо се обижда само при мисълта, че може да има дъщеря». До днес стаята е във вида, в който била подредена тогава. Там е и големият портрет на Яворов и Лора.

Стигаме до фаталната Лора. Дали силната и драматична любов не е донякъде принудителна за поета, тъй като Лора го е манипулирала и обсебвала?

Лора се е срещнала с Яворов на 20 август 1906 г. в Драгалевския манастир. Запознал ги бъдещият премиер Андрей Ляпчев. Лора току-що се е върнала от Франция — 20-годишна, невероятно красива, говореща 4 езика, прясно сгодена за д-р Иван Дрянков, натрапен от майка й. След тази среща Яворов пише „Стон». Втората, наричана скандална среща, е в края на юли. Яворов всеки ден отива пеш до Булонския лес, където на гробището Бианкур носи червени рози на мъртвата си любима Мина. В един такъв ден Лора пристига с ферибот от Лондон, отива на гроба и там му предлага любовта си. Дали е била толкова нетактична, както твърдят, не зная, но така или иначе била отпратена от Яворов.

Четири месеца по-късно Каравелова му определя нова среща в тузарския ресторант „Билау», на пъпа на Париж, през декември, между 12,30 и 13,30. Яворов отива там и й подарява своята невероятна стихосбирка „Подир сенките на облаците». И стигаме до тази невероятна нощ, за която Яворов разказва на своя зет Никола Найденов. Той казва: „Една злополучна за мен нощ, братко — в 11 през нощта някой чука на вратата ми. Отварям и какво да видя изумен — Лора, със сведени очи и задавен глас, прегазила половин София със сняг до колене, ми казва: „Ще имаш ли коравосърдечието да върнеш мен, която те боготвори. Тази нощ, братко, аз се сдадох, Лора ме победи». Двамата се венчават набързо на 19 септември 1912 г.

Лора ли е предложила брак на Яворов?

Тя е била активната страна, преследвала го е с картички, ухажвала го е, причаквала го е, а той бягал от нея, защото имал лоши предчувствия. Усещане, че тази жена ще донесе нещастие на сина му, имал и неговият баща. Той дори тръгва за София, за да го спре да се жени. Но Яворов се е огънал. Въпреки всичко обаче той оценява любовта на Лора след смъртта й. Може би преди това не я е ценял, защото е бил разглезен от безкрайните ухажвания на всички красавици на София.

Поетът също е бил драматична и противоречива личност. Вероятно и той е провокирал бурните събития?

Пенчо Славейков и други негови приятели казват за връзката с Лора: „Тази работа не ни харесва» и й дали една година. Някои казват, че същото би се случило, ако Яворов се бе свързал с Мина. Поетът е бил човек на силните страсти и емоции. В писмата си до Апелативния съд през 1914 г. казва: „Нашите съдби бяха решени в момента, в който си подадохме ръка».

Наистина ли повод за фаталната нощ, в която се самоубива Лора, е флиртът на Яворов с красивата Дора Кремен?

Дора Кремен е била 18-годишна, красива, много талантлива художничка, съпруга на приятеля на поета Михаил Кремен. Запознава се с Пейо на 20 април 1912 г., когато Лора е в Париж и чака развода си. Самата Дора твърди, че Яворов бил много увлечен по нея и бил готов да си счупи главата. Дали е така, не се знае, но Лора е била толкова мнителна, тя го е ревнувала от всичко живо, което се движи. Ревнувала го е от красивите актриси в Народния театър, от мъртвата Мина дори. И когато се появява тази кокетка, Лора била твърде горда, за да я дистанцира, но страдала и вдигала скандали на поета.

Когато се прострелва с пистолета „с рязко движение на ръката», както Яворов казва на следователя Иван Богилов, той не повярвал на очите си. Тя много пъти го заплашвала със самоубийство. Но в нощта, когато пада на канапето простреляна, той скача ужасен и тя умира в ръцете му. Трагедията става в 2,30 през нощта на 30 ноември и Яворов вика: „Лоро, защо направи тъй, Лоро?». Тя, умирайки, му казва: „Защото много те обичам». Преди да се простреля, Яворов пише бележка: „Моята мила лора се застреля сама, ида и аз подир нея». Дори написал името й с малко „л» в ужаса на тази нощ. Когато д-р Николаев го свестява по-късно с две инжекции, Яворов казва: „Дайте ми нещо, да умра». Лекарят пита какво се е случило, а Яворов казва: „Дива ревност, карахме се и тя се простреля». Поетът разбира, че ще остане сляп при д-р Кръстев — един от най-добрите очни лекари в Европа, и прави завещание във Виена.

Дали е вярно, че писателят е имал слаби ангели към жените? Твърди се, че имал незаконен син от омъжена съседка в Пловдив.

Има слухове, че имал син в Женева от Весела Монева, но няма доказателства. Самата тя разказва как, когато научила, че Яворов е сляп и е отседнал в „Империал» в София, се разхождала пред хотела, но не посмяла да влезе вътре. Тя е млада социалистка, 18-годишна, запознава се с Яворов през 1905 г. Дали има син от него, никой не може да каже, но пише: „Бях сигурна, че ако сега се кача горе при Яворов, той никога нямаше да посегне на живота си». Така или иначе Яворов е имал бурен живот, но по-важното е, че той е гениалният български поет и драматург.

Но защо Яворов, който е поет от ранга на Христо Ботев, не е толкова признат, дали защото не го разбират?

Самият Пенчо Славейков пише, че поезията на Яворов не е за фасулковците, не е за всеки. Той е неговият и на Лора кръстник — измисля псевдонима Яворов, а на Лора — Дафина. И още нещо — след смъртта на Лора тръгва версията, че той я е застрелял, и личността му се очерня, макар и той да се кълне в костите на майка си, че ревността я е убила. А самата Лора е била една лабилна жена, след загубата на детето, в писмата от Париж го плаши със самоубийство. Тя казва: „Пейо, ако не дойдеш до 30 май в Париж, жива няма да ме намериш». Знае се, че е искала да й праща кокаин от София в Париж. Лора е била зависима. След загубата на сина тя е била една болна жена. Но когато умира, софийското общество едва не го е замеряло с камъни, бил е много изтерзан.

Ако Лора Каравелова е била зависима, това обяснява крайните й постъпки.

Когато Яворов до Апелативния съд дава своята гледна точка около смъртта на Лора, става ясно колко е била нервна, преди да получи кокаин, а след това се успокоявала, когато намирала в него „съчувствен другар».

А Яворов посягал ли е към наркотика?

Не, той е бил твърде ангажиран с работата си в Народния театър, не имал време за хайлайфски глезотии.

http://www.vsekiden.com/145693