BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
август 2020
П В С Ч П С Н
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

Няма леки вина, памид никой не прави. Що е трапезно вино?

Младо вино „Памид” на изба „Брестовица” е от редките случаи на бутилирано вино от сорта памид в последните 20-ина години. На пазара се среща и реколта 2013 и 2012 г.

Това е древен сорт, съществувал по българските земи от хиляди години, който обаче в днешно време остава извън интереса на производителите. Някои презрително го наричат „селски сорт”.
Сортът памид има около 20 разновидности. Общото между всичките е, че от тях може да стане леко пивко вино, с по-нисък алкохолен градус. Но от години няма такова бутилирано на пазара. Леки вина човек може да си купи само в пластмасова бутилка, но те са много ниска категория вина, някои дори не се водят вина, а винена напитка, и не могат да запълнят липсата.

Като заместители на леки вина се опитват да се наместят някои видове розе, но неуспешно. Сред тях има толкова високоалкохолни или технологично напудрени, че те удрят в главата още след първата чаша.
В последните години вместо памид се появиха разни марки пино ноар от български производители. От този сорт също става леко червено вино, с не толкова наситен цвят и не толкова плътен вкус (някои производители чисто технологично правят пино ноара да стане наситен и като цвят, и като вкус, но това не е типично за сорта).
Опитите с пино ноара като леко вино засега са неуспешни, защото е прекалено скъп за всекидневна употреба.

Тук-там няколко винпрома у нас са пускали в последните 10-ина години по някоя серия памид от някоя реколта. А памидът е много приятно вино за всекидневна консумация. Това на изба „Брестовица” струва между 4 и 5 лв. в магазина и е изключение. На пазара в София например трудно се намира памид в каквато и да е форма – кутии, пластмасови бутилки и др.
Производители твърдят, че вече няма интерес към памида, потребителите се научили да пият мерло и каберне, и нови за България сортове.
В момента на пазара се среща само този памид на изба “Брестовица”, реколти 12-13. Снимка: e-vestnik

Пренебрежението към памида води до там, че лозята с него намаляват непрекъснато. Ако допреди 15-20 години реколтата е била към 40 хил. тона памид годишно, сега е 7-8 хил. тона.
Другият древен български сорт е мавруд, лозята с който бяха на изчезване към средата на 90-те години, защото нямаше интерес за износ на вина от този сорт. Тогава, поради липса на грозде, някои винпроми продаваха масово менте на вътрешния пазар – купажни вина с малко съдържание на мавруд се продаваха като мавруд. Постепенно, поради интереса към мавруда от потребителите в България, много изби започнаха да засаждат лозя с него и днес маврудът присъства навсякъде, има голяма конкуренция между избите.

С памида сега също се прави менте – винпроми изкупуват от него и го продават като каберне или мерло – купаж, който не е обявен на етикета. По закон в купажирано вино, ако един от сортовете е до 15%, може да не се обявява на етикета. Но кой ще ти провери дали в някоя бутилка мерло има 15% памид или 30-40%?
Така някои производители си поевтиняват продукцията, защото изкупната цена на памида е към 40 ст. на килограм грозде, а на кабернето – към 60-80 ст., според мястото, реколтата.
Поради това памидът все още не е заплашен от изчезване, лозари поддържат лозя с него, защото дава високи добиви (около 2 тона от декар), но гроздето отива за купажи с каберне и мерло, при това без потребителят да разбере.

От друга страна, ако някой производител реши да бутилира памид, той не се стреми да направи леко вино, а технологично го мъчи да стане по-наситено, с по-висок градус и така се разминава с основното качество на памида.
Затова в България като леки вина доминират домашните. Има празна пазарна ниша, която няма кой да запълни.

Памид (Pamid)
Стар сорт грозде, отглеждан още от древните траки.
Сорт памид. Този изглежда малко по-черен от горния. Има около 20 разновидности. Снимка: фирма за посадъчен материал Кортен

От него се получава леко, светлочервено трапезно вино, със свеж вкус. Сортът е особено подходящ за млади вина, не е подходящ за стареене. Използва се и за купажиране с други сортове. Подобни на памида сортове има навсякъде на Балканския полуостров и другаде в Югоизточна Европа и чак до Кавказ. В Турция сортът се нарича „съръ чибук” (жълта пръчка – поради цвета на лозата), в Сърбия и Македония се нарича пловдина. Сортът е устойчив на суша, студ и гниене, но много лесно се рони.

Трапезно вино – общо наименование, което включва и обикновени вина, и качествени вина от по-висока категория. Изискванията на българските нормативи за трапезно вино са само да е произведено от грозде от разрешени или препоръчани сортове лози, да има алкохолно съдържание най-малко 9 процента и минимално съдържание на винена киселина 4,5 г на литър. Трапезното вино може да бъде младо или отлежало, купаж от различни вина или само от един сорт, с определен произход, географско означение и т. н.

Трапезно вино с географски указания – По сегашните нормативи у нас към тези вина се отнасят трите наименования “резерва“, “премиум” и “премиум резерва“. Възможно е вина от тази категория да се окажат по-добри от качествени вина от определен район. Лозето, реколтата и технологията са определящи.

Качествено вино от определен район – Категория вина, за които са предвидени други допълнителни специфични наименования – “Специална резерва“, “Специална селекция“, “Колекционно“, “Барик“, “Премиум оук“, ГНП (Гарантирано наименование за произход) и ГКНП (Гарантирано и контролирано наименование за произход).
Тези вина произхождат от точно определен лозарски район или масив, чието име служи за означаване на виното. Качествата им се дължат на георгафската среда, местни условия и производствени традиции.
По принцип, по-високата категория вина не означава непременно, че те са по-хубави. У нас често се случва по-евтини вина от по-ниска категория да превъзхождат по качества по-скъпите.