BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
август 2019
П В С Ч П С Н
« юли    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

Чужденци дават името на шедьовъра „Българската мадона“

На днешния ден, 1 февруари, през 1882 година в село Флорош, в семейство на бежанци се ражда Владимир Димитров. Бъдещият Майстор завършва начално училище в Кюстендил. Сменя няколко професии. Става бояджия, после писар в съда. Там откриват таланта му да рисува. По време на Балканската и Първата световна война е художник на фронта. През 1923 година работи в Италия. От 1924 до 1951 година живее в кюстендилското село Шишковци.

Михаил Калдъръмов е автор на няколко поетични книги. Носител на много литературни награди, дълги години уредник и шеф на художествената галерия „Владимир Димитров-Майстора“ в Кюстендил. Изследовател на творчеството и живота на гениалния художник. Наскоро издаде сборника „Почит към Майстора“, в който стиховете и импресиите са вдъхновени от творби на великия живописец. Работата върху него продължава три години и си е направо Божа работа. Един творчески сън, ритуал, духовно пречистване, празник, по време на който авторът се моли само едно – да не свършва. Книгата вече е представена на много места у нас и в Българския културен институт в Братислава. Поводът – 130-ата годишнината от рождението на художника.
Сред десетките картините на Майстора, които са вдъхновявали поета Калдъръмов, най-високо блести „Българска мадона“. Магнетизмът на този портрет винаги ме е карал да затаявам дъх, казва той. Направен е в естествен ръст и е рисуван между 1920-1930 година. В началото се е казвал „Мома от Шишковци“. През 1958 година творбата представя българското изобразително изкуство на световното изложение в Брюксел. Там именно ценителите и специалистите възхитени от шедьовъра му дават новото име „Българската мадона“. За съжаление моделът, 16-годишната Дафина от с. Шишковци, заболява от туберкулоза и умира. Съвременници на художника разказват, че на погребението завалял пороен дъжд – сякаш цялата природа станала съпричастна на трагедията. Потресен от загубата, Майсторът паднал на колене и дълго време не могли да го вдигнат от калната земя… Неговото милосърдие и хуманизъм просто нямат равни на себе си.
Преди няколко години Михаил Калдъръмов среща един от най-ярките модели на Майстора. В галерията влиза висока, стройна старица с побелели коси и одухотворено лице: Аз съм Стана, казва. Сякаш ток ме удари, връща се в спомена поета. – Бях прекарал толкова часове пред нейните изумителни портрети, а сега самата Стана, живата легенда, стоеше пред мен. Искам да ги видя още веднъж, каза. Може да е за последно. Помогнах й да изкачим стълбите до второто ниво на галерията. Застанахме в мълчание. Единият портрет е направен на фона на златна пшенична нива. Било е жътвено време, сякаш чух отново песента на жътварките. Погледнах крадешком към Стана, една сълза се търкулна по лицето й – една капка светлина от далечната младост, завършва емоционалния си спомен Калдъръмов.
В кюстендилската галерията се пазят разказите на още модели на Майстора. Всички те говорят за него като за свят човек.
Баба Тодора Каменова днес може би единственият жив модел. Тя е над 80 години, витална българка с бистър ум и чувство за хумор, много обича да разказва за големия художник. Явно той присъства трайно в живота на всеки, който е имал шанса да докосне него и творческата му вселена.
Майстора е типичен пример на творец, подчинил изцяло себе на изкуството. За него материалният свят не съществува, разказва Калдъръмов. Той има грандиозната цел, да създаде национална по дух и форма живопис, свързана с най-ценното, най-значимото от вековните народностни пластични традиции. На тази идея посвещава живота си.
Художникът е бил пълен вегетарианец, аскет с благородна душа и извисен дух. Благодарение на неговите „нестандартни“ и „необичайни“ творчески решения се поставя началото на новата българска живопис. Той преминава границата на видимото и надниква в „оная неосветена част на изобразяваната природа, където е нейната най-висша духовност и поетичност.“
Със своето новаторство Майстора предизвиква гнева дори на своите преподаватели от Рисувалното училище. Те го подлагат на остра критика с рецензии и язвителни бележки в пресата. И добре че двама достойни представители на обществения и културен живот Сирак Скитник и Гео Милев застават в негова защита и с високите оценки, които дават на творчеството му принуждават „критиците“ му да млъкнат.
Според Михаил Калдъръмов-Майстора старателно затваря вратата и не допуска никого в интимното си пространство. То остава загадка дори за най-верните му приятели. Затова съществуват само легенди. Една от тях е, че е бил влюбен в Стана. Напълно възможно е, но само можем да предполагаме, твърди изследователят. Вярно е, че тя е рисувана много от художника, сякаш е изваяна. Разказват, че като млад писар е преживял голямата си, неосъществена любов. Девойката умира също от туберкулоза. Но всичко това е недоказуемо и неговият съкровен свят си остава една загадка, една тайна и това, несъмнено придава допълнително очарование на живота му.
Когато Майстора умира, в джоба му намират само…10 лева. Той напълно е загърбил материалното. Без съмнение е могъл да бъде богат художник, след голямото призвание, което получава приживе. Творбите му са не само в страната, а и в чужбина, но не парите са целта му. Няма свой дом, животът му преминава в различни квартири. Могъл е да живее в столицата, но избира село Шишковци, Кюстендилско, което по думите му е „Столицата на рая“. Защото художникът е бил наясно, че само ако се потопи в народния живот и изпита неговите възторзи и болки, ще може да осъществи голямата си творческа мечта. Парите, с които е разполагал от време на време, е раздавал на бедните. По своята човечност Майстора няма аналог в световното изобразително изкуство. Благ и сърдечен творецът, той се раздава през целия си житейски път. Изобилстват много случки. Калдъръмов разказва само една. Художникът имал уговорка със своя ученик Стоян Венев да пътуват заедно от Кюстендил до София. Но по пътя до гарата раздал всичките си пари на бедните. Застанал пред гишето, но се оказало, че няма стотинка. Тогава под предлог, че е възникнало нещо по-важно, той се „отказал“ от пътуването.
Никой не може да каже с точност колко картини е нарисувал Майстора, твърди изследователят. Негови творби има в частни колекции, има и в чужбина… Най-голямата сбирка е в Кюстендил – над 1000 произведения – живопис, графика, акварели, рисунки… Едно респектиращо културно наследство, с което може да се гордее всеки цивилизован народ.
Получил ли е геният подобаващото признание по света, питат се неговите почитатели. Според Калдъръмов Майстора спокойно може да се нареди сред най-големите имена в световното изобразително изкуство. Преди демократичните промени кюстендилската галерия е популяризирала творчеството му в различни страни на света. В днешно време тази дейност е твърде оскъдна: за 23 години – едно гостуване в Москва.
Част от живота на художника минава в Америка. Отива там по покана на своя меценат Джон Крейн, с когото се срещат през 1923 година на изложението в Рим. Художникът участва с 21 рисунки. Договорът с американеца е за четири години. Парите, около 150 долара, които ще получава всеки месец, са за пътувания до европейските музеи и галерии. Там той ще се запознае с изкуството както на класиците, така и на модерните по онова време Сезан, Гоген, Ван Гог, Матис, Шагал, Емил Бернар, Пикасо и др. По-късно Майстора ще открие връзка между творчеството на европейските модернисти и изкуството на нашите народни майстори: същото богатство на колорита, същата полихромност на багрите… Интересно е да се знае, че двумесечният му престой в Америка не е дал никакво вдъхновение за творчество и той се връща почти разочарован. По силата на договора му с Джон Крейн, обаче България губи между 200-300 произведения. Днес те са предимно в частни галерии зад океана, тъжно констатира Калдъръмов.

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2014-02-01&article=480607