BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
август 2019
П В С Ч П С Н
« юли    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

Борис III милееше за България

Преди 120 години – на 30 януари 1894 г., в София, се ражда синът на княз Фердинанд – Борис. Кръстен е както от православен, така и от католически свещеник, тъй като династията на Сакскобургготите е немска, но Фердинанд е владетел на православна България. С раждането си Борис е обявен за княз Търновски, като идеята е да се подчертае, че Третото българско царство уважава предишните династии.

Борис слага царската корона едва на 24 години, след абдикацията на баща си през октомври 1918 година. Това е един от най-трагичните периоди в нашата най-нова история. Цар Борис III сяда на престола след поражението ни в Първата световна война и когато България е изправена пред поредната национална катастрофа. Като български владетел цар Борис III (1894-1943) е преживял съдбовни изпитания – два атентата срещу него, три преврата и две войни. Пътят му като държавник наистина е много трънлив.

Младият цар фактически царува, но не управлява до преврата от 9 юни 1923 г. От края на Първата световна война до преврата почти цялата власт е в ръцете на правителството, начело със земеделския лидер Александър Стамболийски. Много от решенията си министрите вземат въпреки волята на монарха. Цар Борис, за разлика от баща си Фердинанд, е човек, който умее да прави компромиси, да лавира, да търси най-доброто решение. След 19-то майския преврат през 1934 г. у нас се установява безпартиен режим. Той е свързан не толкова с фашистките идеи, колкото с авторитаризма.

От гледна точка на науката терминът монархо-фашистка диктатура, който бе насаждан от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. и с който бе характеризирано управлението на цар Борис III, не е състоятелен. В България имаше организации, изповядващи фашизма, но самият монарх в никакъв случай не може да бъде определян като фашист.

След 1935 г. царят взима в ръцете си цялата власт. Борис III се е страхувал еднакво и от Сталин, и от Хитлер. За него Англия е била майката на монархиите и затова той е свързвал съдбата си с Англия. В разгара на световния конфликт Борис изрича основния принцип на тогавашната ни външна политика: „Винаги с Германия и никога против Русия“. Благодарение на умението си да лавира между Великите сили, царят успява да реализира тази своя политика. С помощта на Германия и на СССР през 1940 г. той договаря и подписва т. нар. Крайовска спогодба. С нея в териториите на България отново се връщат земите от Северна Добруджа, които са отнети след Първата световна война. Борис вече е наричан от народа си „Обединител“.

Спогодбата обаче има своята цена. С изключителни дипломатически маневри Борис запазва неутралитет възможно най-дълго и неколкократно отклонява натиска на Германия за влизане в Тристранния пакт, но на 1 март 1941 г. България е принудена да се присъедини към него. Въпреки това царят застава твърдо зад решението си българските войници да не бъдат пращани на фронта. Макар България да е съюзник на Германия и да е част от Тристранния пакт, страната не скъсва дипломатическите си отношения със Съветския съюз и не праща войски на Източния фронт. Освен това няма как да не се отбележи и ролята на монарха и на двореца за спасяването на българските евреи, което е прецедент за съюзник на нацистка Германия.

За разлика от баща си, Борис III не е желаел България да участва във война. Добре известни са думите му: „По-добре черен хляб, отколкото черни забрадки“. Той не е страдал от грандоманщината на Фердинанд за Велика България на всяка цена. Царят обаче е покрусен, когато разбира, че мирът между Хитлер и Сталин, сключен чрез Мюнхенската спогодба от 1938 г., е мираж и през септември 1939 г. те влизат във война, с което се дава началото на Втората световна. Царят обаче не вярва в победата на нацистите и всячески се е опитвал да избегне пакта с Германия, но все пак на 1 март 1941 г. България официално става съюзник ни хитлеристите. Драматичен за Борис III е и 13 декември 1941 г., когато Царство България под натиска на Тристранния пакт обявява война на Великобритания и САЩ. Царят обаче успява да опази народа от една унищожителна война.

Борис умира на 28 август 1943 г. след среща с Хитлер. Смъртта на 49-годишния български владетел, който се радва на относително добро здраве, е неочаквана и идва в доста смутна вътрешнополитическа и международна обстановка. Затова е нормално, че слуховете за принудителната му кончина плъзват още в деня на смъртта и продължават и до днес. Но до момента няма официални доказателства, че той е бил убит. Борис III оставя много добър спомен за себе си. Той винаги се е стремил да бъде сред народа. Пътувал е скромно – с една кола, шофьор и адютанта си. Повечето българи са уважавали и обичали монарха. Неслучайно поклонението пред тленните му останки е продължило няколко дни. В историята няма „ако“, но ако царят беше жив, може би историята на България щеше да се развие по малко по-друг начин.

http://www.vsekiden.com/146612