BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
август 2019
П В С Ч П С Н
« юли    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

Завръщането на Балканските крале

През последните години и в Румъния, и в Сърбия, и в Албания наблюдаваме промяна в отношението на обществото и висшите държавни институции към членовете на кралските фамилии и историята им. Тоталитарните клишета и пропагандни манипулации са забравени, отстъпили са място на едно съвременно мислене и спокоен поглед върху тази важна част от историята на Балканските държави монархията. Но видно е, че България и българските институции доста изостават в това отношение. Било поради недобро познаване на фактите, било заради някакви преувеличени притеснения, било поради неспособност старите внушения да бъдат надживени и оставени в миналото. Каквато и да е причината, тя не е оправдание за бездействието на институциите, дори за мълчанието им, когато става дума за връщането в Родината на тленните останки на цар Фердинанд, например. Всички знаем старата мъдрост: „Народ без история е народ без бъдеще”. Можем да я продължим и така народ, който не уважава миналото си и историческите си личности, не уважава себе си. Очевидно нашите съседи добре си дават сметка за това и събитията, които бяха организирани, водят към един ясен извод ‒ респект към историята и държавността. Тази държавност, която е характеризирала монархическите периоди в развитието на страните и която толкова много липсва днес у нас. Понякога един народ трябва и може да намери стабилна опора и мотивация в миналото си. Още повече, когато то е богато с примери на държавност и родолюбие. Нали затова е историята ‒ да черпим от нея мъдрост и сила. Елемент на тази мъдрост е именно отношението към нашите владетели. Независимо от оценката, която една или друга пропагандна машина им е поставяла като етикет. Времето е това, което в крайна сметка решава. Но уважението към самата институция, която тези владетели са представлявали, това вече възпитава поколенията, формира ги като граждани и създава усещането за общност с достойнство. Обратното води до разруха, разпиляване на обществена енергия, принизяване на институциите, в крайна сметка обезверяване на народа и… разпад на държавността. Познато, нали? Особено с днешна дата. Но всеки сам прави своите изводи. Нека просто разгледаме фактите.

Цялата статия: