BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
юли 2019
П В С Ч П С Н
« юни    
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  

Фанете тогоз! Истината за предателите на Левски

Броени дни преди отбелязването на годишнината от обесването на Васил Левски издателство „Труд“ и вестник „168 часа“ подготвиха за своите читатели изследване, съдържащо неизвестни до този момент факти от живота на Апостола.
Книгата „Предателите на Левски“ е дело на журналиста Росен Янков, който дълги години проучва живота на Апостола и е публикувал не една статия, посветена на него.

Изданието анализира и поставя акцент върху последните месеци от живота на Апостола. Най-голямо внимание е отделено на часовете преди залавянето му на 27 декември 1872 г. 62-а дни преди тази дата, на 26 октомври, е извършено първото предателство на Левски, което е документирано черно на бяло. Но той е предаван още десетки пъти – в ареста, пред съда и дори под бесилото.

Авторът обаче не се ограничава само с историята за предаването на Дякона. Той разсъждава и за предателските нагласи на хората като цяло.
Освен че поднесената информация е изключително любопитна, трябва да споменем и това, че книгата е написана много увлекателно.
Изданието поставя началото на нова поредица книги с разследвания, дело на издателство „Труд“ и в. „168 часа“.

„Предателите на Левски“, 232 с., цена: 7.99 лв.

Откъс:

Първа глава
Научно доказано:
Левски е предаден!

„Фанете тогоз!“ е изречено в ловешкия
конак късно следобед на 26 декември 1872 г.

На Коледа през 2012 г. се навършиха 140 г. от залавянето на Васил Левски. От точно толкова години у нас се водеше спор дали Апостола е бил предаден. Всъщност това е най-дългият научен спор в България. Съвсем просто изследване на релефа в една местност близо до Ловеч би могло да даде силен, дори решаващ аргумент в този спор. Такова изследване обаче никога не е правено. Било защото за съвременниците през XIX век и за близките им потомци истината е била очевидна без измервания, било защото в следващите десетилетия случилото се с Левски в тази местност се подценява, било най-после защото споменът за самото място избледнява и накрая почти изчезва от историческата памет.
Дълго отлагано – цели 25 години! – това изследване най-после бе направено през декември 2012 г.
Васил Левски е бил предаден!
Всички ние обаче си го знаехме, нали? И то още от читанките – че Левски е предаден от поп Кръстьо. Дължим това убеждение на Иван Вазов и на Захари Стоянов. Всъщност обаче то е литературно предубеждение. Точно като идеята, че Крали Марко е бил юнак, е едно типично фолклорно предубеждение.
Тезата за предателството се гради още от деня на извършването му. Също оттогава обаче тя се и подкопава, за да стане с годините най-горещо защитаваната и най-страстно оспорваната теза в нашата история. По нея се води и най-дългата обществена дискусия в България.
В първите десетилетия се налага мнението, че предателят на Левски е именно поп Кръстьо. То обаче има и сериозни противници. След 1944 г. те някак изчезват, тъй като с антицърковния си патос тази теза е станала много удобна за властта. Но още с краха на комунизма през 1990 г. махалото се люшва назад и поп Кръстьо почва да печели почитатели освен сред духовенството и сред своите земляци от Ловешкия край. Покрай това и самата вяра в предателството започва да се разклаща като развален зъб и някой ден ще ни я изкъртят.
Никак няма да ни заболи. Дори изпитаме облекчение, че ето, не сме народ от предатели, а за своята гибел Левски си е бил виновен сам. Било е злощастна последица от една случайна среща с две заптиета, при която той постъпил непредпазливо, самонадеяно, безразсъдно.
Разбираемо обяснение, удобно и изгодно за всички. Не и за Васил Левски, но пък нали той си няма знаен гроб, в който да се обърне пред очите ни.
Щом обаче от само една среща с две заптиета зависи дали е имало предателство, отговорът може би се намира тъкмо на мястото на тази среща. А и нали се знае с точност къде се е състояла тя – на Пази мост.
А това пък какво е?
Драматургът Константин Илиев задава този въпрос в статия през 1987 г. във в. „Народна култура“. Той е авторът на пиесата „Великденско вино“ – разтърсващ моноспектакъл на поп Кръстьо с глухоням клисар. Илиев е може би хилядният автор след Вазов, който сравнява Левски с Христос и бесилото му – с кръста на Голгота. Това е най-високата възможна, сублимната метафора в българската литература.
В статията Илиев изтъква, че има такъв мост. И разсъждава върху един епизод на него с участие на Апостола от 26 декември 1872 г. Авторът е родом от близкото село Горно Павликене и като дете е играел около моста. Илиев смята, че Пази мост пази отговора на въпроса за предателството.
За ранните биографи на Левски то е безспорен факт и те не си правят труда или не се досещат да го проверят по надлежен начин и на моста. За късните това вече е било невъзможно, освен всичко друго и защото местността е изменила облика си, а и паметта за самия мост се е изтрила.
Установява го самият Илиев. През 80-те години той пита в музея на Левски в Ловеч къде е мостът. Оказало се, че дори специалистите там не знаели. Имало местност с това име, но за мост не подозирали. Петнадесет години по-късно и аз ходих да разпитвам за моста с намерение да пиша статия. Лутах се 3 часа все по указания на местни хора. При това подбирах да ме упътват все възрастни ловчанлии, с памет за старите имена на местности.
Ако се движиш с кола от Ловеч за Севлиево, Пази мост е на няма и 10 метра вляво от пътя, но не се вижда заради гъстия храсталак. Една бабичка с крава ме заведе съвсем до него, за да ми го покаже. Разгърнах шубраците и го видях – мост от зидан камък, здрав, с идеална дъговидна арка, под която можеш да стоиш прав. Не ми се вярва да е от времето на Левски. Онзи мост ще да е бил дървен, но нали и сегашното Къкринско ханче е реплика.
Старият път през моста едва личи. Отдолу е минавал буен поток, който отдавна е пресъхнал. Мястото е обраствало с дървета и храсти и мостът е потъвал мълчание. Сега дърветата в този гъстак са поне 40-годишни.

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=3253199