BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
октомври 2020
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

Живеем в динамично, несигурно, но при всички случаи интересно време

„Ако си в добро здраве, в един хубав слънчев ден и ако много обичаш някого, който ти отговаря със същото, можеш спокойно да кажеш, че си щастлив“, казва Кирил Маричков.

Роденият през 1944 г. музикант става известен с легендарната българска група „Щурците“.

С преустановяването на активната творческа и концертна дейност на една от най-влиятелните рок групи на XX в. в България, Кирил Маричков се отдава на солови проекти и обществени ангажименти, като първият му самостоятелен опит е саундтракът на култовия филм „Вчера“, включващ песента „Клетва“.

По-късно издава два солови албума („Зодия Щурец“ и „Искам да кажа“), в записите на които участват както гост музиканти, така и останалите членове на „Щурците“.

Понякога се събира с колегите си от групата за отделни концерти или за кратки турнета, като например „40 години Щурците“ през лятото на 2007 г. по повод на 40-годишнината от създаването на състава.

От 2013 е член на супергрупата „Фондацията“.

Групата се събра в началото на 2013 г. и още през октомври направи турне в Северна Америка, което обхвана градовете Лос Анджелис, Лас Вегас, Сиатъл, Сан Франциско, Чикаго, Ню Йорк, Бостън, Торонто и Монреал.

Поводът за разговора ни е предстоящият концерт на „Фондацията“, който ще се състои на 2 април в зала 1 на НДК от 19:00 ч., а организатор на събитието е продуцентска къща „Артишок“.

За това в какво време живеем, какво прави българинът щастлив, чии мелодии вълнуват душата на големия музикант и какво си пожелава да му се случи не само в професионален, но и в личен план – разказва Кирил Маричков в интервю на Наталия Такова от Vesti.bg:

– Какво беше момчето Кирил Маричков на 20 години?
– Момче на 20 години.

– А на 50?
– Момче на 50 години.

– Променило ли се е светоусещането Ви към днешна дата, г-н Маричков?
– В сравнение с кога? В сравнение със „светоусещането“ ми когато съм бил на 20 години или с това, когато съм бил на 50? Доста общ въпрос. На него не може да се отговори с няколко думи и ако наистина трябва да се отговори сериозно, първо трябва подробно да обясня какво светоусещане съм имал като 20 годишен, след това как се е променяло през годините и накрая – какво е сега. За целта трябва да проведа дълъг разговор (сеанс) с психоаналитик с включен диктофон, а може би и да се подложа на детектор на лъжата (Смее се).

– За младите артисти сега е време на възход за българската музика и шоубизнес, колегите ви от ФСБ пък го определят като „Вълче време“, навлизайки по-дълбоко в смисъла на духа на времето днес. Вие в какво време мислите, че живеем?
– Живеем в динамично, несигурно, но при всички случаи интересно време.

– Какво изгубихме и какво спечелихме като народ през последните 23 години?
– Лошото е че през тези 23 години станах с 23 години по-стар. Хубавото е, че ми задавате този въпрос, който нямаше да може да ми зададете във времето от преди тези 23 години, а ако все пак сте имали смелостта да ми го зададете – никой никаде нямаше да публикува нито вашия въпрос, нито моя отговор.

– Вашата равносметка. По-добре ли живее сега българинът?
– И се разхождам аз по улицата под звуците на непрестанен хленч и ропот, загледан в множеството препълнени с хора заведения и фаровете на безброй преминаващи автомобили. А според изследване в над 60 държави българинът е най-нещастният човек в света. Така се чувствал?! „А дали е така – кой ще ви каже” както пее Васко Найденов. Аз лично смятам, че голямото противоречие идва от въпиещата липса на справедливост и от това, че свободната воля се е превърнала в своеволие и безотговорност.

– И как изобщо човек може да живее добре. Каква е, например, Вашата формулировка на щастливо прекарано време. Как и с кого?
– Най-елементарният отговор е, че ако имаш много пари, живееш добре. Наистина, както е казал Достоевски – бедността не е порок, а истинска свинщина. От друга – пълно е с богати хора, които са нещастни. „Формулировка” за щастливо прекарано време нямам, но се чувствам добре с жена ми, когато заедно гледаме морето с лунната пътека в някоя хубава лятна вечер и слушаме „музиката” на вълните.

– Колко му трябва на човек да бъде щастлив според Вас?
– Някой беше казал: „Едно „Ферари“ с цвят червен“ и една яхта. Това добре. Аз обаче мисля, че ако си в добро здраве, в един хубав слънчев ден и ако много обичаш някого, който ти отговаря със същото, можеш спокойно да кажеш, че си щастлив.

– Една мелодия, която Ви успокоява?
– Вече казах – „музиката” на леки морски вълнички, ромон на бистър поток, лек ветрец в листата на дърветата и … тишина.

– А онази, която вълнува най-силно?
– Все още „Бийтълс“, „Пинк Флойд“, „Лед Цепелин“ – това от рока, но също така Бетовен, Прокофиев, Макс Брух.

– Коя е съвременната група (от българската или пък от световната сцена), която вярвате, че ще остави дълбока следа в музикалната история?
– Тези които споменах – със сигурност. Но ако под съвременни разбирате групи от последните 10-15 години, със съжаление трябва да призная, че не вярвам някоя от тях да остави „дълбока” следа в музикалната история.

– В началото на 2013 г. с Дони, Иван Лечев, Славчо Тошев и Венко Поромански основахте „Фондацията“. Колегата ви Иван Лечев ми разказа, че идеята е била на Дони, но ми е интересно откъде идва самото име. „Фондация“ сякаш най-често свързваме с осъществяването на благотворителна дейност. Има ли скрит замисъл и послание в наименованието на групата?
– Да, наистина идеята беше на Дони вдъхновена от поредицата на Айзък Азимов. Ние много харесахме името, защото – да, ние сме „Фондация” за хубава и качествена българска музика, която раздаваме на хората. А знаете ли, че не само ние сме се вдъхновили от Айзък Азимов. Това се е случило и със Стив Джобс. Той пък е се е повлиял от романа „Аз, Роботът” ( I, Robot ) при създаването на своите „Айфон” ( iPhone ), „Айпод” ( iPod ) и „Айпад” ( iPad ).

– Предстои един голям концерт на групата в началото на април. Какво могат да очакват почитателите Ви от всички вас като шоу? Иван Лечев ми подсказа, че ще има изненади на сцената, свързани с необявени имена. Можем ли вече да открехнем завесата повече?
– Както казва Иван: „Няма да чуете нито една непозната песен.” Ще изпеем повече от 20 парчета главно на нашите си групи – „ФСБ”, „Дони и Момчил”, „БТР” и „Щурците”, но в нови различни аранжименти. За нас е голямо удоволствие да правим това и вярвам, че ще бъде удоволствие и за публиката. И не очаквайте аз да пея само песни на Щурците, Дони – своите и т.н. Изненадата е и в това кой какво пее.

– Разбрах, че билетите за концерта са пред изчерпване. Какво си пожелавате да се случи след 2 април с групата, нови начинания и проекти, може би?
– Наистина имаме намерение да каним гости като ще започнем с тези от групите, в които сме участвали или продължаваме да свирим. Обмисляме и това да запишем албум с вече нови на „Фондацията” песни.

– А в личен план – какво си пожелавате?
– Пожелавам си да съм здрав и да си запазя гласа както съм го запазил до сега, за да мога да правя това, което правя най-добре – да пиша песни и да си ги пея.
Автор: Наталия Такова