BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
октомври 2020
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

И Паисий пишел дамаскини

Уникална книга дамаскин на възрожденския книжовник Тодор Пирдопски е била спасена от търг на „Сотбис“ и върната в България преди дни, писа преди ден „Стандарт“.

Всяка глава в творбата от ХVIII в. е илюстрирана от самия него с евангелски сцени. Написана е в т.нар. бисерен стил – всяка буква е ръчно рисувана. Дамаскинът е изнесен преди години нелегално от България. На 9 юни 2010 г. „Сотбис“ го пуска на търг. Върнат е след изключително сложна операция, в която участват много експерти.
Защо книгите дамаскини са толкова ценни за колекционерите? „Стандарт“ попита експерта историк доц. Елка Дроснева.
–––––––––-

Названието на дамаскините като литературен жанр идва от името на първия автор на подобни съчинения – Дамаскин Студит – гръцки писател от XVI век, чието произведение „Съкровище“ е преведено на български език от епископ Григорий Прилепски в манастира „Св. Троица“ в Атон. Първите дамаскини включват само преводи на негови произведения на Дамаскин Студит. А по-късно, след средата на XVII век, се комбинират с преводи на произведения на други автори. През XVIII век част от дамаскините излизат от рамките на църковната практика и често се превръщат в четивни сборници. Те са написани на достъпен, говорим народен език и имат увлекателен начин на изложение. В тях се поместват творби от най-различен жанр и с разнообразна тематика – на новогръцки автори, старобългарски такива, различни жития, поучения, апокрифи, исторически съчинения, религиозни разкази, повести, „мъдри“ изречения и други.
Дамаскинарите съзнателно си поставят за задача да пишат на прост разбираем език. Той, разбира се, е далеч от литературния български език от ХIХ век, но вече не и архаичният църковно-славянски. Книгите навлизат сред широките народни слоеве и стават тяхно достояние. Самите дамаскини започват да се създават от хора, произлезли от народа и живеещи сред него –

монаси, селски свещеници, даскали

светски лица. В дамаскините се появяват нови теми и идеи, предвестници на произведения с ново съдържание. Те се откриват в преработките, които дамаскинарите правят на преводните слова, и в оригиналните добавки към преводния текст. В тези преработки и добавки са отразени някои черти от българската действителност, поставени са актуални обществени и нравствено-възпитателни въпроси. Например в сборниците на един от най-изтъкнатите дамаскинари – Йосиф Брадати, е изобразен робският живот, дават се съвети за отпор срещу насилственото потурчване, прави се опит за обяснение на причините, довели до османското владичество, критикува се леността на духовенството, поставя се въпросът за народната просвета и се изтъква необходимостта от поучителни книги на говорим език, изобличават се лихварството, пиянството, и особено силно – суеверията.
Известни български дамаскинари са още даскал Недялко и синът му Филип, Аврам Димитриевичи, Теофан Рилски и Никифор Рилски, представители на Рилската дамаскинарска школа, поп Йовчо, поп Петър, поп Пунчо от село Мокреш, Ломско, поп Тодор Врачански, йеромонах Роман, Никифор от Арабанаси. И, разбира се, даскал Тодор Пирдопски, чиято книга

засечена за търг в Лондон

сега стана център на общественото внимание. Смята се, че автори на дамаскини са били Паисий Хилендарски и Софроний Врачански в младите си години.
Доколкото част от тези книги са писани на ръка и са украсявани с винетки в стила на традиционната църковна книжнина, те представляват определен интерес за ценителите на древната славянска литература.

http://www.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/i_paisiy_pishel_damaskini-230239.html