BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
октомври 2020
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

За Крим и руският Император

Към средата на ХIХ век Англия и Франция все по-активно завземат пазарите на Османската империя и я поставят под свое влияние. Руският император Николай I не успява да се договори с Лондон за разделяне на сферите на влияние в Близкия изток и затова прибягва към пряк натиск върху Турция, за да запази своите икономически интереси на Черно море и да укрепи влиянието си на Балканския полуостров. Англия и Франция, от своя страна, способстват за изострянето на конфликта, разчитайки на откъсването на Крим и Кавказ от Русия.

Непосредствен повод за войната е спорът за контрола над светите места в Йерусалим. За да укрепи своята власт след преврата на 2 декември 1851 г., френският император Наполеон III иска от Турция да го признае за суверен на светите земи. Позовавайки се на Кючуккайнарджийския договор от 1774 г., Русия оспорва френските искания. Когато през май 1853 г. Портата отговаря с отказ на искането на руския посланик княз Александър Меншиков за признаване правата на гръцката църква върху светите места, а също за привилегиите на православните християни в Турция, император Николай I заповядва на руските войски да завземат васалните на султана Молдова и Влашко „като залог, докато Турция не удовлетвори справедливите искания на Русия“. На 21 юни (3 юли) руските войски влизат в дунавските княжества. Англия отговаря с изпращане на военен флот в Дарданелите, където вече има френски кораби. На 23 октомври 1853 г. войната започва.
Военни действия се провеждат и на Балканите, в Кавказкия регион, Балтийско море и Тихия океан, но основната част на конфликта се развива на Кримския полуостров. Затова тя оставя в историята като Кримска. Първоначално турците постигат няколко успеха на Дунавския фронт под командването на Омар паша. В Кавказ успяват да се противопоставят на руснаците с помощта на чеченски мюсюлмани. Николай I изпраща военни кораби, които в Синопското сражение на 30 ноември 1853-а разгромяват част от турския флот, закотвен в пристанището на Синоп. Това дава повод на Англия и Франция да обявят война на Русия, като към тях по-късно се присъединява и Сардинското (Пиемонтско) кралство.
Руският император смята, че Австрийската империя ще запази неутралитет, но
Виена подкрепя ултиматума на Англия и Франция
Русия да се изтегли от Дунавските княжества. В резултат през юни руската армия вдига обсадата на Силистра и до септември се изтегля от Влашко и Молдова, като това де факто премахва формалната причина за конфликта. Съюзниците обаче предлагат и неприемливи за Русия условия, които Николай I отхвърля и войната се задълбочава.
През септември 1854-а съюзническите войски под командата но френския маршал Сен-Арно дебаркират в Крим и обсаждат Севастопол – база на руския черноморски флот. Руснаците потапят своите ветроходни кораби, които са безпомощни пред параходите на съюзниците, за да блокират пристанището, и използват оръдията и екипажите им за усилване на отбраната на града. Обсадата на Севастопол продължава почти една година. Ожесточени сражения се водят и на сушата, където при Балаклава, Алам и Инкерман съюзниците благодарение на по-модерното си оръжие успяват да нанесат поражения на руските войски. Легендарна остава прословутата атака на английската лека кавалерия при Балаклава. Въпреки героичната отбрана, ръководена от адмиралите Нахимов и Корнилов, градът пада на 9 септември 1855 г.
Освен в Крим военни действия с различен мащаб се провеждат в Азовско море, Балтийско море, Бяло море и в Тихия океан (района на Камчатка и Сахалин).
Руският император Николай I умира през март 1855 г. и на трона се възкачва неговият син Александър II. Той се съгласява да започне преговори за мир в началото на 1856-а, след като Австрия заплашва да се присъедини към коалицията срещу Русия. В Париж е свикан конгрес, който завършва с Парижкия мирен договор от 30 март 1856 г. Една от тежките клаузи за Русия е забраната за притежание на военен флот в Черно море. Империята загубва влияние и престиж, защото съгласно друг текст от договора вече не е единственият покровител на християните в Османската империя.
Кримската война се разглежда като първата „модерна война“ с използване на технологични новости като железници и телеграф и параходи. Тя е и първата война, широко документирана с фотографии. На нея са посветени „Севастополски разкази“ на Лев Толстой, който участва в нея в поемата „Атаката на леката бригада“ на английския поет Алфред Тенисън и десетки картини на британски, френски и руски художници. Същевременно тя е и една от най-кървавите войни на ХIХ век. Загубите на съюзниците възлизат на 374 000 убити, а на руските – 143 000.
Поражението на Русия кара император Александър II да предприеме редица реформи и преди всичко отменяне на крепостното право. Благодарение на тях Русия започва да преодолява своята изостаналост и само след две десетилетия да потърси реванш във войната от 1877-1878 г.

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2014-03-21&article=486036