BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
октомври 2020
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

Фонд „Хр. Касъров” основава българско училище в Одрин

Христо Стоянов Касъров (р. ок.1812, Копривщица – 1892, Букурещ) е търговец и общественик.

Още като дете семейството му се изселва в Одрин, където той усвоява кожухарския занаят и впоследствие натрупва състояние. Заема видно обществено положение в града и активно участва в живота на българската колония.

Той е представител на българите пред турските власти и има почетното звание „вилает чорбаджия”.

Христо Касйров има голямо семейство – четирима синове и една дъщеря. След Кримската война материалното му положение силно се влошава и Касърови се изселват в Букурещ. Там активно подкрепя инициативите и дейността на Българската добродетелна дружина.

Янако Христов Касъров е втори син в семейството, също търговец. Образованието си получава в Копривщица при Найден Геров и в гръцко училище в родния си Одрин.

През 1856 г., заедно със семейството си, той също се установява в Букурещ, където успява да спечели добро състояние от търговия с дървен материал. За кратък период от време Янако загубва съпругата си и единствената си дъщеря.

Янако Касъров никога не е живял в своето отечество, но винаги се чувствал българин.

Оставя цялото си състояние на баща си и братята си, като условието е те да дарят голямата част от имуществото за построяване на българско училище в родния му Одрин.

През 1884 г. бащата Христо Касъров изпълнява желанието на своя син и подарява семейната им къща в града за училище. През същата година чрез кантората на Евлогий Георгиев той внася в БНБ 48 хил. франка. С този капитал е основан благотворителен фонд. Волята на дарителя е годишните лихви на капитала да се превеждат чрез Българската екзархия на Одринската българска община и с тях да се поддържа учебното заведение.

Специален принос за опазване на завещания имот и капитал има Евлогий Георгиев. Първоначално в къщата, подарена от Касърови, се помещава Българското централно основно училище в Одрин. По–късно тя се заема от Девическото педагогическо училище.

Над вратата на сградата, по инициатива на българската община в града, е поставена плоча с надпис „Българското училище „Касъров”.

Волята на дарителя започва да се изпълнява веднага с образуване на фонда и до Балканските войни (1912-1913) лихвите от капитала редовно се превеждат. Екзархията отпуска допълнително средства. След 1912 г. лихвите започват да се натрупват към капитала, като през 1926 г. фондът вече разполага с 89 078 лв.

Поради невъзможност приходите да се ползват за училището в Одрин, през 30-те години на XX век Светият синод започва да ги отпуска за стипендии. Така се запазва общият дух на дарението – средствата да послужат за просветното издигане на българите. Със стипендии от фонда учат по 1-2 стипендианта в Софийската духовна семинария.

В края на 1945 г. капиталът достига 293 179 лв. и носи годишен приход от 13 190 лв. Фондът прекъсва благотворителната си дейност след 1945 г.

Дейността на фонд „Христо Касъров“ е представена в енциклопедията на дарителството „Дарителските фондове и фондации в България 1878 – 1951 г.“

http://www.vesti.bg/pari/blagodetelstvo/fond-hr.-kasyrov-osnovava-bylgarsko-uchilishte-v-odrin-6008261