BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
септември 2020
П В С Ч П С Н
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930  

Рождение на св. Йоан Кръстител


На 24 юни църковният календар отбелязва рождението на св. Йоан Кръстител. Денят е наричан още летен Ивановден или Еньовден. По времето на управлението на цар Ирод (управлявал Юдея от 30 г. преди Рождество Христово и 3 г. след Рождество Христово) в град Хеврон живеел един свещеник, чието име било Захарий, а жена му – Елисавета е братовчедка на света Ана (майката на св. Богородица). Захарий и Елисавета били праведни, но в напреднала възраст и нямали деца. Но се молели, Бог да стори с тях чудо и да им даде син, както дал рожба Сара. Един по време на служба, пред Захарий се явил ангел, който го възвестил, че ще му се роди син – синът му ще бъде велик светец и предтеч на Изкупителя на човечеството. Но, свещеникът се смутил и не могъл да разбере думите на божия пратеник, затова архангел Гавриил го наказал – да мълчи и не може да говори, докато не се сбъдне това, което му казал, защото не е повярвал. Онемяването било едновременно и знамение и наказание за свещеника. Шест месеца след като Гавриил възвестил Захарий, бил изпратен от Бога в галилейския град Назарет за възвести на Мария, че тя пък ще бъде майка на Спасителя – Иисус Христос. Когато Елисавета родила сина се събрали съседите и роднините, по местен обичай на осмия ден трябвало да се даде име на младенеца и всички смятали, че той трябва да носи името на баща си. Но, майката казал, че детето ще се казва – Йоан. Традицията повелявала детето да вземе името на някой роднина и никой в рода на Захарий не се наричал Йоан. Затова близките се колебаели да изпълнят воля на Елисавета и запита ли бащата – той написал на дъсчица: “Йоан му е името”. В същия миг се развързали устата и езикът му и той проговорил (името Йоан означава благодат Божия). Заченат с Божията намеса, св. Йоан e наречен Кръстител или Предтеча защото прокара пътя на неговото учение сред юдейския народ и той пръв започвал да покръства на юдеите във водите на р. Йордан. Много българи наричат празника Еньовден (най-силният ден в годината, денят на слънцето). Според народните вярвания на този ден „слънцето играе или трепти“, когато изгрява. Народните лечители твърдят, че събраните в ранно утро на Еньовден треви са най-лековити. Хората се изкачват по високите хълмове, гледат своите слънчеви сенки и по тях гадаят за здраве. От този ден слънцето започва бавно „да умира“ и годината да клони към зимата. А набраните за зимата билки трябва да са „77 и половина“ — да има за всички болести и за „болестта без име“. От растенията, които се събират най-силно се почита т.нар. еньовче, според народните вярвания то лекуват безплодие, прогонват зли духове и от него се прави и силна отвара за магии – любов и омраза. В някои краища е разпространен обичая – еньовска китка или венец. Набраните билки рано сутрин се връзват с червен конец – най-често за всеки член на семейството има китка, наричат си по именно и се оставят да пренощуват на открито. Сутрин по състоянието на китката се гадае за здравето на този, комуто е наречена. Разпространен е обичая еньовски китки и венци да се окачват на различни места из дома и така да се прави заклинание за цялата къща и семейство, като в някой села пък след отделните семейни ритуали, тревите и цветята, набрани на празника биват събрани и увити в един, голям, общ еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Венецът се пази и се използва за лекуване.