BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
август 2020
П В С Ч П С Н
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

Зевзек черпи с “любовно вино”

Мелник е прочут със своите пирамиди, възрожденски къщи и прекрасно вино. Но много посетители го приемат и като Мека на механите. Десетки са заведенията в най-малкия ни град. Но едно от тях е превърнато от своя собственик в храм на веселието. Той пък е чорбаджията, който ръководи и участва в обслужването. Негови камбани са чановете, които бие, за да усетят гостите му силата на българския дух. „За мен техният звън е символ на българщината, на човещината и на истината“, признава 70-годишният механджия Илия Гърчев. Ако искате да усетите духа на някогашната истинска кръчма и да ви обслужи баш кръчмар, то си струва да отидете в Мелник.

При бай Илия няма да ви се размине и уханието на шкембе чорбата. Въпреки неодобрението й от някогашния министър-председател на Великобритания Уинстън Чърчил. Той е казал: „Европа свършва там, където започват да ядат шкембе чорба“. „Всеки има право на мнение. И аз не харесвам много неща в добрата стара Англия. Но същият Чърчил си е поръчвал „мелнишки еликсир“ всяка година, пиел е виното ни като истинско биле“, твърди бай Илия. Той е винаги на работа с бяла риза – символ на уважението му към клиентите.
Никак не е случайно, че наследственият гостилничар е кръстил заведението си „Хубава кръчма“. Отвън има не повече от 5-6 маси, толкова са и вътре. Келнери са собственикът и двамата му синове. Между печките е царството на съпругата му Македонка. Илия от години привлича наши и чужди туристи с прочутото си „Любовно вино“. „След първата глътка хората започват да се обичат. Малко магарешки трън в напитката на боговете върши голяма работа. Влюбените после чупят креватите, та хотелиерите искат да ме съдят“, смее се Гърчев. Често обаче пред кръчмата му се струпват и възрастни хора, които посягат към бутилките с любовен еликсир. Сериозно признава, че тази напитка си остава най-голямата реклама за заведението му. „С това вино ще ме запомнят, ако не с друго“, убеден е той. Негово верую е, че не само човек, но и кръчмарят се учи цял живот, винаги трябва да е наясно с настроението на клиентите си. А то, настроението, идва с чувството за хумор и усмивката, убеден е Гърчев. Кръчмата му е окичена с десетки забавни табели, които подканят и съветват туристите. Както стана вече дума, негово ноу-хау си остава „любовното вино“. А табелата гласи дословно: „Прекрасно любовно вино. Правено под зоркото наблюдение на винен технолог. Любовното вино чупи легла наистина“. Бързият специалитет тук е: „Студени кебапчета и топла бира“. Климатикът пък е: „Вънка студено – вътре студено, вънка топло – вътре топло“. Кръчмарят моли учтиво потенциалните си клиенти: „Елате при нас, помогнете, събираме за „Мерцедес“. Гърчев предупреждава туристите, че „виното не иска снимки, иска купуване“, както и че в „овчето мляко не се усеща участието на коча“. „Животът е кратък, кръчмата е вечна“, уверява в писмен вид зевзекът. Той не обръща внимание на критиците, които смятат, че надписите му са неграмотно написани. „Аз търся усмивката и чувството за хумор в хората, а не пълния член и граматиката“, отсича той. В неговата кръчма супите са „мехлем“, бобът е „масло“, шкембе чорбата е „кеф“, скарата е „разкош“, сиренето е „муци“, в менюто има и „умни агнешки главички с голям мозък и дълъг език“. Често стряска гостите си с призива: „Топла бира, студени кебапчета“.
Бай Илия е наредил в кръчмата десетки чанове над бара. Кожи от различни животни допълват интериора, направил е закачалки от рога аранжирал е бакърени съдове по стените. В кръчмата редовно се среща с атрактивни личности. Когато родното кино е в апогея си през последните десетилетия на миналия век, работи като шофьор във филмови продукции. Оказва се на една ръка разстояние от режисьорския стол на Людмил Стайков и камерите на Венец Димитров. Никога няма да забрави лакърдиите с Петър Слабаков, Стефан Данаилов, Джоко Росич, Невена Коканова, Стефан Мавродиев, Йосиф Сърчаджиев. „Бог ме дари с възможността да срещна тези изумителни хора. След като открих кръчмата, след снимки всички се изсипваха в нея. Освен кинаджиите идваха поети, бизнесмени, политици. Въртели сме гозби и сме точили вино за поета Евтим Евтимов, за Влади Въргала, за Фънки, за Жорж Ганчев, за Георги Мамалев, за Слави Трифонов. Да не се хваля, но някои от тях и досега ме наричат свой приятел“, разказва кръчмарят. Пази си и скъп спомен от „великия“ поет на любовната лирика Евтим Евтимов – снимка с него, а на гърба има остроумен и любопитен автограф: „На големия поет Илия Гърчев от неговия личен кръчмар Евтим Евтимов“. Посрещал е стотици поети, артисти, бизнесмени, политици. „И сирийски бежанци да дойдат, и тях ще нахраня така, че ще останат доволни и никога няма да забравят идването си тук“, кълне се бай Илия. Не спестява обаче критиките – особено към чужденците. „Гърците са капризни, а французите в последните години са пълна скръб като клиенти. Четири души опитват с една лъжица супата“, чуди се той. Но за кратко. И е готов да посрещне нови гости и стари приятели.

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=&article=513341