BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
юни 2019
П В С Ч П С Н
« май    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930

Емил Димитров: Сънувам сцената, искам да се върна…

ГЕОРГИ ТОШЕВ, АВТОР И ВОДЕЩ НА “НЕПОЗНАТИТЕ” ПО bTV

Когато в началото на тази година планирах филмите в поредицата „непознатиТЕ“, бях категоричен, че искам да припомня на по-младите българи кой е Емил Димитров. Без да подозирам, че през 2010 г. се навършват 5 години от смъртта му и 70 години от рождението му (23.ХII).

Заедно с режисьора Станислав Тодоров- Роги, оператора Росен Даскалов-Тийчъра, режисьора на монтажа Явор Веселинов и продуцента Румяна Цанчева вярвахме, че има какво да кажем на зрителите на Би Ти Ви. Така започнахме да събираме пъзела на един разпилян, но уникален човешки живот. Помогна ни сина на Емил – Емил Димитров – младши, който създаде фондация „Емил Димитров“, и неговата съпруга Жаки. Включи се и внукът на естрадната легенда – Мартин.

Днес в „непознатиТЕ“ по bTV ще се излъчи филмът за Емил Димитров, наречен „Само един живот…“. За да си спомним за него и музиката му!

В този филм има разкази на хора, които са били до Емил. Има непоказвани кадри и снимки с него, много музика. Преди да се създаде този филм, се зарових в архиви, изчетох откъси от наши разговори с Емил Димитров, запазени по стари тефтери и касети. Отново потънах в музиката му.

Преди години режисьорът Стилян Иванов ме покани да направим заедно филм за Емил Димитров по БНТ. Приех лекомислено, без да подозирам какво ми предстои. Нямах достатъчно информация кой е човекът, изпял „Моя страна, моя България“. Знаех откъслечни факти, пикантни истории, имах някои от плочите му, бях посетил 2 концерта и направил 3 интервюта. Не подозирах обаче, че когато прекрача прага на къщата му в Княжево, ще науча толкова много нови факти за един невероятен живот.

Бях изненадан, че Емил Димитров е единственият български изпълнител, който събира 80 хил. души на концерт в Русия през 1968 година на стадион „Динамо“ в Москва. Повече от публиката на „Ролинг стоунс“ в руската столица! Не можех да повярвам, че изпълнителят на „Арлекино“ и „Джулия“ има над 10 хита в европейските класации, приятелства с Далида, Шарл Азнавур и Адриано Челентано, но и че никога не е приет за член на Съюза на българските композитори. Затова пък е член на Френския съюз на композиторите!

Сега, в навечерието на неговия 70-годишен юбилей, си позволявам да публикувам записки от нашия предварителен разговор преди снимките на единствения документален филм, посветен на живота на Емил Димитров, в който той участва. Тогава режисьорът Стилиян Иванов ме предупреди, че Емил се уморява от дългите разговори. Вече беше покусен от инсулта. Едната му част беше парализирана, но говореше добре. Паметта му беше жива, пълна с истории. Очите му – малко тъжни.

Къщата в Княжево, позната от снимки, беше позагубила някогашния си блясък. Запомних обаче чувството за хумор на Емил, иронията и самоиронията. Той не се оплакваше. Приемаше с достойнство съдбата си. Мечтаеше… Ето част от записите ми.

– Липсва ли ви сцената?

– А ти как мислиш? Сцената не ми липсва, аз я изстрадвам. Сънувам я! Понякога, когато се чуя по телефона с Бубата (певицата Богдана Карадочева – бел. авт.), аз й казвам, че пак ще се върна на сцената. Тя внезапно млъква, след което започваме да фантазираме какво ще направим заедно. Смеем се….(Замисля се) Тя може и да се върне, но аз приключих…

– Предстои ви концерт?

– Да, но на него други ще пеят. Аз съм болен. Приемам го спокойно. Ще ги слушам. Цял живот съм пял, сега ще слушам. Аз съм добър слушател. Внимателен. И снизходителен. Пропускам грешките на пеещите. По-важно е чувството.

– Но вие може още да композирате, да създавате песни за други изпълнители?

– Аз съм егоист, не си давам така лесно песните. Шегувам се, разбира се. Да, бих могъл да пиша песни за други изпълнители. Може и за някои млади, ако харесват песните ми.

– Търсят ли ви млади изпълнители, искат ли съвети от вас?

– Обаждат се. Съвети не искат, защото те мислят, че знаят всичко. Не им се сърдя. Аз също не си спомням да съм искал съвети от по-старото поколение естрадни изпълнители у нас. Харесвам съм песните им, но съвети… Не, съвети не съм искал. Сега младите имат много повече шансове за изява – телевизии, вестници, списания.

– Бихте ли ги посъветвали нещо?

– Да не разчитат само на медийните си изяви, а здраво да работят.

И винаги да пеят

на живо! Винаги!

– Някой помогна ли ви в началото на вашата кариера?

– Може би Васко Андреев(автор на тесктовете на най-емблематичните песни на Емил – бел.ред.) е най-важният човек за моето музикално израстване. Аз съм малко мързелив, разпилян… С музиката се оправям, защото ми идва отвътре. Но с организирането на турнета, хотели, коли, хонорари, график за снимки, записи… Не мога! Васил много добре се справяше. Мариета също имаше този талант да планира. Затова така ми липсват сега… Те май са се наговорили едновременно да ме изоставят. Затова нямам кариера сега. Останах сам. Може ли една цигара?

– Не трябва да пушите!

– Аз решавам какво трябва и какво не. Синът ми Емил не ми дава да си пийвам водка, а аз обичам водка с лед. Не прекалявам. Знам, че съм болен. Виж, Жаки, съпругата му, е много по-толерантна към мен.

– Като че ли ви е все едно колко дълго ще живеете?

– Идва момент в живота на човек, в който дълголетието е въпрос на избор.

– Предстои ви концерт, започваме снимки за документален филм. Казахте ми вчера, че в главата ви се въртят идеи за нови песни…?

– Чудесно е, че все още има хора, които се интересуват от Емил Димитров. Това наистина е интересно…

– Хората ви обичат, песните ви са евъргрийни.

– Ти вярваш ли, че някои от песните ми ще останат и след като ме няма?

– Сигурен съм, че повечето песни ще останат.

– Може би… Знаеш ли, имам няколко песни, които много обичам, но някак си те не станаха хитове. И това ми тежи понякога.

– Какво друго ви тежи?

– Тежи ми, че животът се промени, че хората нямат нужда от музика така, както имаха преди… Не съм носталгично настроен, но сега като че ли всички бързат. Нямат време за себе си, за близките си, камо ли за музика…

– Не ви ли се е искало да напуснете България преди години?

– Не. Много странно, но не… Не съм искал да напусна родината си. Странно е. Обичах да пътувам, но още повече обичах да се връщам тук

– А защо останахте в България?

– Защото съм изпял „Моя страна, моя България“! Вие представяте ли си точно аз да замина и да не се върна… Толкова много хора ще бъдат разочаровани и излъгани…Особено в онези години, преди 10 ноември. Истината е, че никога не съм имал необходимост да замина, без да се върна. Да, много неща в България не ми харесваха. Но пък се чувствах спокоен, защитен , обичан. Имах работата, която обичам, имах публиката, имах възможности да си почивам, да общувам с хора, които ме разбираха най-добре.

– Разбираше ли ви публиката през всичките тези години?

– О, да! Публиката не само ме разбираше, но ме подкрепяше, обичаше, искаше… За разлика от хората, с които живях и допусках много близо до себе си, публиката никога не ми изневери… Моята публика ми дава сили да продължа да живея.

– Каква е връзката ви днес с нея?

– По -слаба, защото нямам концерти, но ми се обаждат хора. Поздравяват ме, питат как съм. Интересуват се от мен, от здравето ми.

– Как гледате на недоброжелателите?

– Те не ме интересуват. Винаги ги е имало. Те обаче не са моята публика. Мен ме интересува само моята публика. Другото е за хора, които нямат работа, занимания, успех. Нали съм над тези неща?

– За какво мечтаете днес?

– Това, за което мечтая, няма как да се сбъдне…

– А то е?

– Да изляза пак на сцената!

Коментари:

Baня Ценова: Невероятен глас песни който винаги и повсяко време могат да те развалнуватАз съм горда че в моят град се е родил такъв талант и невероятен човек
Некоректен коментар Понеделник, 20-ти Декември 2010

Мария: За нас Емил Димитров остана завинаги на сцената-уникален ,чаровен, талантлив, обожаван, достоен.Спечели обичта и признанието на българският народ .Българите можем само да се гордеем с него ,а новото поколение изпълнители -и да научи нещо.
Некоректен коментар Понеделник, 20-ти Декември 2010

ако зажалиш некой ден: Отврат.Отврат.
Некоректен коментар Понеделник, 20-ти Декември 2010

me: НЕПОВТОРИМ, ЕДИНСТВЕН, ЧАРОВЕН, ДОКОСНАТ ОТ БОГ И ОБИЧАН ОТ МИЛИОНИ. КОЛКО ИМА ДА СЕ УЧИ ДНЕШНОТО ПОКОЛЕНИЕ……..
Некоректен коментар Понеделник, 20-ти Декември 2010

Freedom: Ако си дал на гладния дори трохица хляб от своя хляб. Ако си дал на скитника дори искрица огън от своя огън. Ако си дал на милата от своето сърце. Ако си дал на чуждите живот от себе си. Ако си дал, ако си дал, ако си дал от себе си, не си живял, не си живял на празно. Припев: Никой не може да ти отнеме обичта, обичта на хората. Никой не може да ти я вземе любовта, любовта към хората. И никой и нищо не ще ти отнема вярата в тях, вярата в тях, вярата в тях. Ти закъсняваш понякога истинно, но винаги идваш, идваш при нас.
Некоректен коментар Неделя, 19-ти Декември 2010

иванов: НЯМА КАК ДА НЕ СЕ ПОКЛОНИМ ПРЕД ТОЗИ ВЕЛИК ИДОЛ,КОЙТО ОСТАВИ СЛЕД СЕБЕ СИ ДЪЛБОКИ СЛЕДИ С ТВОРЧЕСТВО,ПЕСНИ,ИЗЛЪЧВАНЕ.НЯМА ТАКИВА,ВСИЧКО Е ПРЕХОДНО ВЕЧЕ.ПЕСНИТЕ МУ ЩЕ ЗВУЧАТ ПРИЯТНО ЗАВИНАГИ .