BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
септември 2019
П В С Ч П С Н
« авг.    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  

Венелин Коцев излъга, че ще кумуваме. Оженихме се ние.

С Лена Левчева,поетеса, разговаря Пенчо КОВАЧЕВ

– Кога и как се запознахте с Венелин Коцев и какъв пост заемаше той тогава? В края на 60-те години на миналия век беше вторият човек след Тодор Живков.

– Пост – ученик. Председател на Централното ръководство на ученическата организация ЕМОС. Запознахме се през 1945 г. на съвместна забава с Втора софийска мъжка гимназия – момчетата със зелените фуражки и моята Втора девическа – с омразния монограм по баретите и якичките ни.

– Как се оженихте?

– Това е една романтична история. Влюбихме се. Венелин бе неустоим красавец. И според тогавашните ми представи – умен, ерудиран, идеалист. При едно мое недомислие го излъгах, че не го обичам вече. Не ми повярва и измисли странен начин да се сдобрим. Помоли ме за още една среща, наши приятели искали да им кумуваме. Хванах се, но в гражданското избутаха нас напред и той каза, че ние ще се женим. Трогнах се и се разписахме. Качихме се на Витоша, на хижа „Тинтява“. Вън беше адски студ, но в стаичката пламтеше циганско кюмбе…

– Какво семейство бяхте?

– Щастливо. Две влюбени деца. Ето една мила случка, показателна за тогавашния Венелин Коцев. Вечеряме и той ми казва: „Оженихме се спешно и не ти признах един грях към тебе. В моя род всички оплешивяват много, много млади. Виж колко рядка е косата ми.“ А какви страшни причини ни разделиха?!

– Какъв човек беше Венелин Коцев? Споделяше ли с вас истории и случки от работата си, от взаимоотношенията си с Тодор Живков и с другите ръководители на България?

– Вярваше, че комунизмът ще спаси света. С колегите отношенията му бяха добри. Споделяше с мен. Някои действия на БКП го шокираха, но имаше илюзията, че с времето ще се тръгне в правилна посока. Логиката на поета Христо Радевски в стихотворението „Води ме, Партио, води ме“:

„Аз вярвам, че си права, когато съгрешиш дори…“

– Как се чувствахте в живота на управленския елит? Другарувахте ли с жените на другите държавни мъже?

– Новоизлюпен елит… Разговарях с приятните му другари и съпруги, от неприятните се дистанцирах.

– Колко години живяхте с Венелин Коцев?

– Седем. Преживяхме доста зловещини. Започна национализацията и го пратиха в Добруджа. Посрещам го с прегръдка, а той: „Не, недей! Не знаеш кого прегръщаш. С насочен пистолет принуждавах селяните да си дадат земицата.“

И плаче. Той беше от учителско семейство от с. Литаково, Ботевградско. Знаеше какво е за селянина имотът му. Но не можел да не изпълни партийната задача. Как ли не го убеждавах, че не е за партиен функционер, но той го чувстваше като измяна на идеологията.

– Защо се разделихте?

– Почина детенцето ни Чавдар, ненавършило и три годинки. Рухнах съвсем. А и репресиите към непослушните другари бяха в ход. Изпратиха го в Будапеща като организационен секретар на Световната федерация на демократичната младеж (ФМДЖ).

И компромисите му там го повлякоха като лавина към бездна. Лавината връхлиташе и мен. Веднъж – тръгвайки за клавирен концерт, пред входа на „Дуна-Сало“, дипломатическия хотел, в който живеехме, виждаме момченце. С тънички, но чисти дрешки, а крачетата му боси, в дървени налъми. При този студ!

Понечих да му дам пари, но то не взема. Гордо! Хващам яко ръката му, натиквам я в ръката на Венелин, казвам му да не я изпуска и тичам обратно. Свалям сак с чорапи, пуловери, лакомства, пари, мятаме се вколата и хвърлям сака в босите му крачета. А Венелин: „Заради твоята благотворителност закъсняваме за концерта. Вредна е, не изостря класовите противоречия.“ Чува ли се какво говори? Класови противоречия!? На власт са, а унгарските деца живеят в нечовешка мизерия.

Нея вечер окончателно реших, че е неспасяем и трябва да се разведем. Върнах се в България и подадох молба за развод. Но преди това Иван Башев, тогава министър на културата, на път за Париж ни гостува и остави романа“Тютюн“, от който беше във възторг.

На връщане ме пита за мнението ми, а аз – не, не аз, като да бе някой друг, който изстреля от моите уста думите: „С този мъж по едни стълби да се разминем, той ще се обърне след мен…“

Поради този ужасен гаф запомних случката и щом се запознахме с Димитър Димов, си помислих, че тогава съдбата сякаш ми е дала знак за Ирина.

– Вие бяхте ли на кастинг за ролята на Ирина? След като режисьорът Никола Корабов избира Невена Коканова, тежко ли преживяхте загубата?

– Отдавна я бях преживяла, още като съпруга на Димов. Не съм се явявала на пробни снимки. Димов бе поискал от професора ми във ВИТИЗ Любомир Тенев да му препоръча актриса за филма. Така се и запознахме с Димитър Димов. А филмът се проточи във времето и доста след развода ни го пое режисьорът Никола Корабов.

– Какви бяха отношенията ви с Коканова? Каква беше тя като човек и актриса?

– Изключително благородна. И нямаме актриса, която би била по-добра от нея за Ирина. С Невена се запознахме доста след филма. Събра ни поезията. Прочетох си името в афиш за рецитал на Невена Коканова по български поетеси. Режисьор – Павел Павлов. Приятел и фен на стиховете ми. Не можех да повярвам на очите си. Мара Белчева, Багряна, Дора Габе, Блага Димитрова, Станка Пенчева, Ваня Петкова… И накрая моето име! Някой да си позволи този жест?!

Та аз бях в черния списък на забранените поети.

– Защо ви включиха в този черен списък?

– Първата ми стихосбирка „Ти си ми гост“ бе удостоена с унищожителни критики. „Как не бива да се пише“ – от Наташа Манолова. В официоза „Литературен фронт“ на цяла страница – „В мрачната лагуна на субективизма“ от Атанас Благоев, в „Пулс“ – не помня от кого, и още някои мънички, дежурнички… Спектакълът бе в НДК, по случай честването на 1300 г. България.

Людмила Живкова беше дала картбланш на Невена за репертоара, но въпреки това едно ченге, те нарочно ходеха в еднакви шлифери, се заяде за стихотворението ми „Никъде“:

Тази дума в речника защо я има?

Никъде е някакво къде.

Само че е неизвестно.

Сещаш ли се колко е вълшебно

да повярваш на това –

понесат те вкоченясъл, плачат,

а ти пак за някъде си тръгнал.

Шест прекрасни вечери в НДК! Стози рецитал Невена пропътува цяла България. Придружаваха я режисьорът Павел Павлов (днес вече и голям писател) и водещият Атанас Свиленов. Така тя ми направи наживо огромен тираж, какъвто нямат всичките ми пет стихосбирки. После ми разправяше, че е увеличавала броя на стиховете ми, как ги е изпълнявала на официални приеми, как затворниците в „Кремиковци“, а те бяха политически се разбунтували на „Разговарям с тъмничаря“:

Като няма друг, с когото…

И той с мене разговаря,

като няма друг, с когото…

Аз цигарата подавам,

той с кибрита си я пали.

Тъмничарю, тъмничарю,

ключът, дето ти държиш,

само мене ли заключва…