В първия ден на новата година църквата почита паметта на св. Василий Велики. В народния календар Васильовден се нарича Сурваки – заради обичая сурвакане.

Според традициите, децата обикалят къщите и с дрянови сурвачки пожелават здраве и благоденствие на стопаните и на къщата. Домакините даряват сурвакарите с кравайчета, сушени плодове, дребни пари и лакомства. С пожеланията си сурвакарите трябва да прогонят нечистите сили, които върлуват по време на Мръсните дни и да предпазят хората от тях.

Празничната трапеза на Васильовден е богата и блажна. Сред задължителните блюда са свинска пача и петел или пуйка. Пече се и баница или пита с дрянови късмети. На масата се слагат орехи, мед, жито и ошав. Задължително трапезата се прекадява с тамян, за да се прогонят злите духове. Смятало се, че това време на годината е най-подходящо за предсказване на бъдещето и на този ден се извършват някои гадания.

Вярвало се е, че ако ядките на орехите са едри и здрави, то през цялата година семейството ще е здраво.

В някои райони нарязват на дванадесет колелца кромид лук, който е каден, слагат сол на всяко и ги наричат на всеки от дванадесетте месеца. На сутринта проверяват: ако солта от колелцето се е стопила, то този месец ще бъде дъждовен, ако не е, времето през този месец ще бъде ясно и сухо.

Около огъня или трапезата се гадае за предстоящи сполуки през Новата година. Този, чиято пъпка от дряна пукне и отскочи най-високо, ще бъде здрав през годината.

Кихне ли някой, приема се за добър знак и на името на кихналия се нарича първото родено напролет домашно животно. С вода, в която е натопен дрян, моми и жени мият косите си, за да са здрави и лъскави. НДТ