BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
Октябрь 2017
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Вс
« Сен    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  

Чествания по случай 137 години от Освобождението на България

Честваме 137-мата годишнина от Освобождаването на България. Патриарх Неофит ще оглави панихидата и благодарствения молебен по повод на Националния празник.


Патриарх Неофит отслужи благодарствен молебен за 3 март

За шеста поредна година Националният военноисторически музей отваря вратите си на националния празник. Специалната изложба „Трети март – три войни – три съдби” ще бъде показана само днес.
Тя представя Освобождението през съдбата на три офицерски фамилии . Музеят обявява свободен достъп и до своята постоянна хронологична и външна експозиция.

“Трети март” е едно от най-често срещаните имена на улици в България. И докато в цялата страна текат официалните чествания по случай 137 години от Освобождението на България, проверихме как отбелязват празника живеещите на улица “Трети март” в столичния квартал “Филиповци”.

Въпреки че “Трети март” е най-голямата улица във “Филиповци”, няма нито една табела с името й. Само от къщата на семейство Божилови се вее националният флаг и звучи българска народна музика. За тях отбелязването на празника се е превърнал в традиция, а символиката на улицата е допълнителен повод за гордост.

“Улицата може би дава само малко самочувствие, защото по принцип повечето главни улици са 3 март”, казва Милети Божилов.

Според него, който не помни своята история, няма бъдеще. За това той и днес ще събере цялото семейство, за да преподаде урок по родолюбие.

“Традицията трябва да се спазва, както ние я спазваме – на 3 март посрещам семейството, искам да седна, да се съберем и да отбележим деня на Освобождението”, обяснява Милети.

А за сина на Милети днешната сбирка на семейството е възможна само заради една причина. “Благодарение на едни много смели хора, които преди доста време са направили нещо много голямо за нас – да ни осигурят този живот, който имаме ние в момента”, казва Иван.

Родолюбивото семейство е категорично, че заветът на “тоз ден бурен, шуми и препраща славата му дивна като някой ек от урва на урва и от век на век!”.

Историята на “Златната” църквата в Шипка

Храмът – с камбани, отлети от гилзите

Хиляди граждани от страната и чужбина посещават всеки ден храм – паметника ,,Рождество Христово”, в град Шипка. Той е построен в памет на руските войници и български опълченци, загинали през освободителната Руско-турска война. В знак на признателност към героите тази сутрин беше отслужена тържествена света литургия.0303_carkva Shipka2

Изграждането на храмът „Рождество Христово” е започнало през 1885 г. Средствата за построяването му са набрани чрез дарения – предимно в Русия. Инициативата е била на граф Игнатиев и Олга Скобелева,
майката на генерал Михаил Скобелев. Земята пък е дарена от жителите на Шипка.

Архимандрит Уницифор: Храмът е построен с дарението на руския народ. Той е е построен не от руската държава, а от комитет от известни руски интелектуалци, така да се каже , начело с Олга Скобелева, които събират пари за построяването, но храмът е в този вид, в който го виждате, е от 1902 година благодарение на тези хора.

Днес в църквата „Рождество Христово” 24 мраморни плочи с имената на руските воини и български опълченци напомнят за героите, загинали за свободата на България при боевете на връх Шипка. Тленните им останки лежат в 17 каменни саркофага в криптата на църквата.

0303_Unicifor otecАрхимандрит Уницифор: Хората, които са загинали тук и са погребани тук, за да ни има нас като народ.

Всички 17 камбани на храма са отлети от събраните в района на Шипка гилзи. 0303_carkva Shipka3Най-голямата тежи 12 тона и всеки ден напомня за подвига на героите. Затова хиляди български и чужди туристи идват тук в знак на признателност.
— Това е много свещено място,нещо като наследство от нашите братя – руснаците, – казва Илия Славов.

А златните кубета на храма греят и днес в целия си блясък за да припомнят на поколенията за славната битка на Шипка.
http://bnt.bg/news/obshtestvo/istoriyata-na-zlatnata-tsa-rkvata-v-shipka

Знаменосецът на Самарското знаме

Пиринският край е освободен едва през 1912 година, но десетки доброволци от този район са участвали в Руско-турската война. Те са получавали ордени и медали за храброст, а един от тях -Ангел Герчев е бил почетен знаменосец на Самарското знаме.

Почетният знаменосец на Самарското знаме е пра-пра дядо на кмета на Разлог Красимир Герчев. За опълченеца кметът разказва, че е от неврокопското село Старчища, днешна Гърция, че през 1870 година е преследван от властите за революционна дейност и е принуден да емигрира в Русия. 0303_Anton Gerchev2При избухването на Руско-турската война постъпва в българското опълчение. Сражавал се в битките при Стара Загора и Шипка и е бил винаги в първите редици.
Красимир Герчев, потомък на знаменосец на Самарското знаме: Най-интересното е, че от 1885 година когато Самарското знаме бива, така да се каже, снето от бойни действия, в историческия музей е било прибрано за съхранение той е официалният знаменосец на Самарското знаме.

Ангел Герчев е бил почетен знаменосец на Самарското знаме близо 20 години, носител е бил два пъти на престижното отличие Георгиевски кръст „За храброст”.
Красимир Герчев, потомък на знаменосец на Самарското знаме:Неговото дело е увековечено в паметника, който е издигнат в Санкт Петербург и неговия лик и знамето там е инплантирано като статуя така, че той е признат.

За Красимир Герчев българи като неговият пра-пра дядо са обичали родината и са дали и младостта и живота си за нейното освобождение. А да си потомък на достоен българин, добавя Красимир, е отговорност.
0303_krasimir GerchevКрасимир Герчев, потомък на знаменосец на Самарското знаме: В момента трудно може да си представим как човек оставя семейство, родители всичко и отива да се бие за една кауза в смисъл за свободата на България.

Потомъкът на почетния знаменосец на Самарското знаме признава, че за него личност като Ангел Герчев е пример. Гордее се, че може да разказва за делото му на децата си.