Валерий Латинин: Славянски камък

BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
януари 2021
П В С Ч П С Н
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

Валерий Латинин: Славянски камък

В библиотека “Славянска прегръдка” – гр. Варна, бе издадена поетичната сбирка “Славянски камък” на руския поет Валерий Латинин. Донски казак, той носи борческия дух на дедите си и жаждата за справедливост и това намира израз в неговата поезия. Съдбата на Русия, на славянството, на страдащия човек, притиснат от глобализма, съхраняването на историческата памет и противоспоставянето на съвременното робство чрез Божието и човешкото слово и дело – това са част от мотивите в поезията на Валерий Латинин. Започнал своя път от армията, преминал през трудния път на възраждане на казачеството, той си остава поет-войн – патриот и антиглобалист. Затова на всеки, комуто душата не е закърняла, ще се сторят близки словата:

И как да опазиш безволен народ,
приел да го смятат за плячка,
когото в безбожен жесток период
днес новите варвари мачкат?

Редактор на книгата е Елка Няголова. Оформлението – на Валерий Пощаров. Стиховете са преведени от: Галина Иванова, Дафинка Станева, Елка Няголова, Милена Лилова.
Книгата продължава невидимата нишка, свързваща поета с България – и чрез саможертвата на дедите му през 1878 и 1944 г., и чрез преводите му на български поети, и чрез съпричастността му към съдбата на славянския свят. http://literaturensviat.com/?p=84214

ГОВОРЯЩИЕ КОРНИ
«Фили-пп», и «Фели-кс», и «Фили»
К «филистимлянам» привели.
Есть в этом слове и «з-емля»,
И «сте-ны» древнего «кр-емля»,
И птица «Феникс», и «Фенист»,
И «ст-ол», и «исти-на», и «лист»,
Там – «Па-лести-на» – белый стан,
И «Тим-офей», и «Емельян»,
И хитрый «лис», и «Елис-ей»,
И «стим-ул» «по-ис-ка» корней!

ГОВОРЕЩИ КОРЕНИ

„Фили-пп“ и „Фели-кс“ и „фили“
от „Филистимци“ не дели!
Към сродство с думата „з-емя“
„Сте-ни“ и „кре-мъл“ се стремят
и с птица „Феникс“ и „Фенист“
и „ма-са“ , „Исти-на“ и ‘лист“.
Включи и „Па-лести-на’ там
И „Тимофей“ и „Емельян“,
„Лис-ица“ с „Елис-ей“ река
Са с корен сроден, ще река!

Поезията на Валерий Латинин е като лаборант, който проверява кръвната група на честта. Навярно защото при самия него чувството за чест е основополагащо в казашката му природа. Тази особеност формира и основното тематично ядро в поезията му. И дали говори за Донската степ или за израненото Отечество, дали се взира в тежките въпроси за пъпната връв на човека и родословието му, за Каиновия белег и руските Ивановци, дали казакът притихва в очакването на любимата, или вниква в библейските повели „Не убивай!” и „Възлюби!” – все едно, чувството за чест е като гръбнак за неговия лирически герой – държи го изправен! Навярно точно поради това поетът е избрал стегнатия, дори на места аскетичен израз, ударна фраза, която обаче не граничи с декларативността, а по-скоро напомня на глас, преодолял конвулсиите на болката и укрепнал от волята да изрече тежкото, но лечебно послание. Тогава поетът проговаря залпово, слага пръст враната – нека боли!- но изрича тежката присъда или признанието…

Със стиховете в тази си книга Валерий Латинин се завръща в България. Или може би, следвайки стъпките на староверците-казаци по нашите земи, на своите деди, свързали съдбата си с Шипка, Плевен и Силистра, или може би – прокарвайки своя личен път през драматичните завои на общата ни история, поетът търси и намира опорния градивен камък на темела – паметта за род и език, за съобщност, диктувана от кръвта.
Неговият „Славянски камък“ е част от градежа на нашата Славянска литературна и артистична академия. Стиховете му следват пунктира на един нов проект на Академията, наречен: „Език мой – мое Отечество”. А преводаческият екип в тази книга (Галина Иванова, Дафинка Станева, Елка Няголова и Милена Лилова) са постигнали онази неусловна смислова и поетическа спойка, която прави зида здрав и устойчив.
И нека добавя към своята славянска прегръдка за богатира и едно: „На добър час към душите на българските читатели, Поете!”
Елка Няголова

★★★★★★★★★★★★★★★★★★★★★★★★

СЛАВЯНСКИ КАМЪК
На Е.
В живота не е безнадеждно всичко,
Не всички са забравили добро и чест.
И камъните воденични си приличат,
но камъкът славянски ги препъва често…

На някого се струва той химера,
а кремъкът му не тъй твърд наглед.
Но този камък е любов и вера.
И Бог желал: да устоим на него!

Стоим така, разтворили обятия
за всички хора, всичките земляни,
които в пазва не таят проклятие,
втвърдени, от предателства пияни.

Във този камък – мъжество и вярност.
И камъните воденични – победени са,
докато жива е душевността славянска,
готова нова жертва да даде!

★★★★★★★★★★★★★★★★★★★★★★★★

МОГИЛИТЕ НА ДОБРУДЖА
Из Добруджа – навсякъде могили,
подобно стражи по земята българска.
Навярно великани тук са минали,
когато са дошли, са ги запълнили.

Навярно тук почиват древни скити
и вижда се дори и след столетия –
високи са могилите, с прикрити
следи на воини славни и напети.

Преминали през земните скрижали,
към небесата те са се стремили.
И своята мечта са завещали
на нас – наследниците свои мили!