BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
Декабрь 2017
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Вс
« Ноя    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

Рецепта за шарен асеновски козунак

Мария Иванова и банатските българи от Асеново

Мартенското време пощипва голите клони на овошките с обещание за цветна премяна. Котката потреперва сгушена на перваза. Сънената низина гърчи снага, а погледът няма къде да се спре, няма къде да почине. Асеново лениво се отърсва от зимната дрямка. Пътят ни води към следващата история, разказана от наследници на банатските българи, пазители на старите традиции, на обичаите, храната и езика.
Дано никога не забравим, защо сме се върнали при корените си.

В малката кухня на Мария Иванова е уютно и топло, непознати аромати гъделичкат обонянието ми, повдигайки похлупака на голямата тенджера. Жените приказват, потропват със съдове, отварят шкафове, вадят прибори от долапите. Докато се отпускам от аромата на ястията и приятното шушукане, мислите ми се връщат в детството, в кухнята на моята баба и историите за нейната майка. За жените от рода, които преди празник се събират около огнището и замесват тестото за великденския козунак. Така както се замесват и днешните ни истории за село Асеново, за леля Мария, за обичаите на банатските българи преди Възкресение.

„Сега в селото има около 250 човека, православни християни и католици. Обезлюди се последните години. Хората търсят прехрана в големите градове, тук няма какво да правят.” Кметът Петър Иванов разказва историята на банатските българи и село Асеново от създаването му до днес. „След погрома на Чипровското въстание през 1688 година българи бягат във Влашко и Унгария, установяват се в областта Банат с позволението на Мария Терезия, тогавашна императрица на Австро-Унгария. Тя им разрешила и по-голяма самостоятелност. Там битуват около 200 години след Освобождението на България, обаче търсят начини да се върнат в родината си. През 1892 година 86 фамилии, пристигат в Асеново, избират мястото защото тук имало вода, а и почвата била плодородна. Пътували предимно през зимата, защото когато Дунав е замръзнал лесно се преминава. Така се установяват в Асеново. След 1920 година има още една вълна преселници, хора от Балкана, бягащи от две села, в които имало големи пожари, слезли от там, за да търсят друго място за домовете си. Преди тях селото е било само от банатски българи.”

Благослов и почит

„Сутринта на Великден, преди изгрев слънце се ходи на гробища, почитат се мъртвите. След това отиваме на църква, където се носи благослова – козунак, яйца и калбаси. Докато не се приберем от църквата с благослова никой не сяда на масата. По време на пости нашите баби са готвили само постни ястия, дори съдовете си търкали с пясък да не са блажни”, разказва баба Марийка Вълкова, докато отпива от виното. „После се приготвят козунаците, калбаси, готви се пушено месо и печена кокошка, точат се листата. След църква цялото семейство се събира около масата и празникът започва.”

Ароматът на традиционна гозба е като майчина приспивна песен.

Мария Иванова нетърпеливо се включва в разговора „Моите козунаци са прочути, всички ме познават с тях. Миналата година от пролетта до есента съм измесила 11 чувала брашно. Правя козунаци с мак, с локум, със стафиди, със сирене. Те са характерни за банатската кухня, много от ястията ни са допълвани от унгарската и румънската кухня. Пушеното месо също е по-различно, него приготвям с картофи, моркови и пъщернак. Пазя го от Коледа за Великден. За да се съхрани през всички месеци има специален начин на приготвяне. Осолява се, докато е топло, стои една-две седмици, след това се закачва в комина и се пуши около една седмица на огън. Пушекът го съхранява и го запазва за по-дълго време. Кухнята ни е разнообразна, много пъти е била животоспасяваща в тежките години. С няколко шепи брашно и един-два картофа често се е изхранвало цялото семейство. Приготвяме различни ястия от тесто – шумере, галушки, гриенице, питчето, крофенки, тачки. Моите деца също знаят рецепти от банатската кухня, сами искат да се учат и учат и децата си. На Великден трапезата трябва да е пълна, за да е пълна и годината.”

Разговорът се оживява и в него се включва някоя от другите жени, с рецепта или съвети, които е запомнила от своята майка, а от времe на време подхвърлят нещо към кмета. Всички в селото към него се обръщат и за раждане и за погребение. Живеят като едно голямо семейство.

„Зимните празници при нас започват от 1 декември, оттогава се прави Лучен календар или Календар на времето и до 24 декември в него се записва всеки ден, каквото е времето през деня, такава ще е годината след това. Така се гадае – кое ще е добро за житото, за животните, така се определят и различните сезони. Това е начин да се свържем с природата. Там търсим отговори на много въпроси, там са надеждите ни за благодат и добра реколта през годината.” Мария Иванова пази толкова информация за живота на своите баби и дядовци, говори, разказва, а историята й като песен се лее, ту тъжна и провлачена, ту весела и забързана.

Айдат да се пребереми,

българе куйет се звеми.

Ръкъ с съкъ дъ с дъдеми,

У идно дъ зъпейеми…

Банатска песен посветена на копнежа на българите да се завърнат по родните си места.

„Вярата ни е крепяла. 250 години хората са живеели в чужди земи и винаги са се уповавали на вярата. Затова като пристигнали в Асеново, първо параклис направили и една стая, в която да се събират децата и да се учат да четат и пишат на български”.

Приказки за прощаване и традиции

Говори и пак запее, толкова живот, и болка, и радост има в нейните истории. Приказки за тежки сватби и прощаването на младата невеста с рода. Окичена с дарове и сплетена на леса, коленичила пред баща си за благословия.

„Всичките ми дъщери искаха да се омъжат според банатската традиция и аз така се омъжих, традициите ни са нещо, с което от люлката съм закърмена. Моята баба е родена отвъд пределите на България, но говореше български, казваше, че страхът от връщането на старото място ги е накарал да търсят друго място за семействата си. Тук са намерили извор с бистра вода и тук са вдигнали домовете си. Къщите им били по-различни, покривите островърхи, дворовете големи. Носиите им пъстри, красиви, нашити, цялата история на банатските българи е съшита в дрехите, които носят. Имали сме много интересно минало, затова толкова искам да възстановим занаятите, които са типични за нашето село – метларство и кошничарство. Асеновци са плели кошници не само от върба или тръстика, а и от ръж. Увивали снопове ръж и след това ги оплитали в кошници, в тези кошнички слагали хляба да втаса, казвали им хлебни кошнички. Ще се опитаме да възстановим тези занаяти, да върнем живота на старите обичаи, на песните и традициите, но най-важно е да имаме вяра, тази която е крепяла и нашите предци, нея първо трябва да опазим”.

Продукти: 1 л прясно варено мляко, 15 яйца, 600 гр. свинска мас, 7 с.л. натрошена мая, 3-4 лимона, 1 кг захар, 25 захарина, 4-5 кг брашно.

Приготвяне: Квасът се замесва с половината мляко, 2-3 яйца, 6 с.л. мая. Замесва се средно тесто и се оставя да втаса. През това време се разбиват останалите яйца. В млякото се сипват половината свинска мас (или 300 гр. краве масло) и захарта. Оставя се на топло като от време на време се разбърква докато се разтопи всичко. След като квасът се вдигне се прибавят всички продукти – млякото със захарта и мазнината, настърганите кори от лимони, захаринът (разтворен в 50 гр. вода). Брашното се прибавя постепенно и по малко. Хубаво се смесва. Към него се прибавя разтворената червена боя за сладки, толкова, че сместа да добие розов цвят. Омесват се бялото и розовото тесто и се оставя да втаса, след това всяко от тестата се разделя на четири части, като белите са по-големи, разточват се леко. Плънката може да бъде различна – от смлян мак разбит с жълтък, счукани орехи с канела, локум, натрошено сирене, стафиди, сушени плодове или трендафил със захар. Съдовете, в които ще се пекат козунаците се намазват с мас или краве масло.

Навиване на козунаците: Бялото тесто се раздърпва около 1 см. и по него се разтегля розовото, поръсва се със захар и се добавя плънката. Навива се стегнато на руло и се поставя в съда за печене, оставя се да втаса, около час-два. Намазва се с разбито яйце. Може да се поръси със сусамено семе. Ако печете в електрическа фурна, трябва да е загрята до 250 градуса. След като се сложи козунака се намалява на 200 градуса за 10 минути. След това се пече на вентилатор около 35 – 45 минути, на 175 градуса.

http://eleonoragadjeva.com/authors-book-page/more-articles-list/vkusat-na-zavrushtaneto/