BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
октомври 2018
П В С Ч П С Н
« сеп.    
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  

Тончо Русев: Превръщането на една песен в шлагер е загадка

– Г-н Русев, наистина ли съчиняването на музика е най-абстрактното творчество?

– Има нещо вярно. След толкова написана музика до ден днешен не мога да си дам отговор как става. Това е особено състояние на духа, на чувствата, които човек изразява. Така че действително е абстрактно. Но в нашата музика – забавната, е по-конкретно, защото пишем за даден певец по определен повод.

– А не става ли и обратното? Написвате музиката и към нея се нагаждат текстът и изпълнителят?

– Може. Но моят опит ми говори, че най-хубавите песни стават върху литературна основа. Интересувам се от всичко, което става в българската поезия. И, право да ви кажа, в последно време тя малко ме тревожи. Абдикирала е от присъщата й чувственост, някакъв особен практицизъм прониква в нея. Трудно ми е да го обясня… И няма ритъм.

– Млади поети предлагат ли ви творби?

– Почти всеки ден получавам предложения. Затрупан съм. Даже днес жена ми бърше праха в кабинета и пита: „Какъв е тоя куп!?“ Стихотворения много, но не всяко става за песен.

– Сигурно и певците ви търсят често?

– Не мога да се оплача. По-малко контакти имам с новите, но то е нормално. Младите търсят композитори от своето поколение.

– Каква е разликата между поколенията композитори?

– Не мога да кажа, нямам предвид конкретни млади композитори. Но знам, че е скъсана връзката, приемствеността между стари и млади. Няма връзка, която да показва, че от едно място извира музиката, от България. Видях отблизо развитието на песента в бившите социалистически страни. При тях няма такава внезапност. Има плавност, преминаване от едно състояние в друго, спазвайки традициите на предишното поколение.

– Как си обяснявате този разрив?

– Как да си обяснявам, освен че новото време иска нови изразни средства, нови форми. Но не всичко ново превъзхожда старото. Има ново по-добро и ново много по-лошо. И друго има, страни като Чехия, Унгария, бившата ГДР имат традиции от векове. Една Прага е била люлка на музиката през ХVІІ-ХVІІІ век, един Дрезден – също.

– Но все пак вие имате големи постижения и днешното музикално възпитание почива и на създаденото от вас.

– Може и да не почива. Изворът, от който те пият вода, е далеч от България. Имам предвид англосаксонската музика, на която сляпо подражават. Но ако човек внимателно следи англосаксонската музика, ще установи, че там има много солидни автори. Докато тук се гони моментният ефект.

– Към него причислявате ли и чалгата?

– Чалгата е отделна тема в музиката. Тя дойде на мястото на естрадата, макар че съществуваше и преди като проява на недобър вкус. Но поради своята комуникативност започна да заема все по-големи и по-големи пространства. И дълбоко грешат тези, които смятат, че ще мине и замине. Въпреки че тя се изгради върху непоносимо слаби текстове и изпълнители дилетанти. Но в нея се влагат големи средства. Защо да крием, че е много важно за изкуството да има някой, който меценатства, подкрепя финансово дадено направление в музиката, в театъра, в литературата.

– Така ли? Аз пък си мислех, че само във футбола е важно.

– Аааа, и в чалгата е важно. Там се наливат много пари, понеже тя обслужва основно хората с пари.

– А забелязвате ли, че все пак има някакъв окуражаващ порив да се слуша и народна музика?

– За мен от всичките видове музика народната е най-висшата. А нашата е феноменална. Оттам трябва да се започне. От насаждане на любов към нея у младото поколение, любов към извора на живота. Наистина през последните години има интерес към фолклорната музика. Правят се и много експерименти с нея, обаче засега те са несполучливи. Т.нар. кавър версии са нещо ново у нас. Тепърва ще си пробиват път, докато другите страни и в това отношение имат традиции. Няма и автори, които да направят кавър версии на народните песни, автори еднакво обучени и в забавната, и в народната музика.

– Как става така, че една песен се превръща в шлагер, а друга с подобни достойнства – не?

– Това е една от загадките в музиката. За да стане една песен шлагер, трябва да има много ярка мелодия. Практиката доказва, че шлагери стават песни, написани върху литературна основа, а не по обратния път. Да има и един изпълнител, който да понесе тази песен на крилете на таланта си. Все пак всичко зависи от автора. Ето един Сашо Петров например е много талантлив. Той се е посветил само на песенната поезия, което го прави особено силен. Той може и по готова музика да напише стихове, което е голям майсторлък.

– С кои изпълнители сте изпитали най-силно магията на съвместното творчество?

– Ако изреждам имена, ще забравя някой и ще стане лошо. Но ще спомена за работата с певици от ранга на Лили Иванова, Йорданка Христова, Богдана Карадочева, Петя Буюклиева, Веселин Маринов, Васко Найденов… Това е щастие за пишещия музика, защото те могат към това, което им се дава, да прибавят нещо от себе си и песента да стане още по-хубава.

– Споделете нещо за детството си в Бургас?

– Детските ми години бяха най-хубавите, най-веселите, най-безпроблемните. Започнах да свиря още като като ученик в прогимназията в духовата музика. На 24 май ставаха големи манифестации. Голямо беше съперничеството между отделните гимназии как ще се представят пред трибуната, на която стояха нашите учители, видните личности на града. Свирех с музиката и като минавах пред трибуната, надигах инструмента високо – да се чуе чак до небето как свири Тончо Русев. И сега ще ви кажа нещо за първи път в интервю. За самодейността. Имаше много солидна самодейност с качества на професионализъм. В Бургас имаше един ансамбъл на Атанас Манчев, в който се свиреха невероятно трудни неща. Имаше огромен успех сред населението в целия край. Аз съм щастлив човек в едно отношение – че съм попадал все на музиканти, които знаеха повече от мен и можех да се уча от тях. Имал съм срещи, които са дали отражение на цялата ми творческа дейност, като Йосиф Цанков, Морис Аладжем, Димитър Ганев – хора, от които можеш да черпиш като от кладенец вода чиста.

– А вие самият имате ли ученици, последователи?

– Нямам ученици, но около мен гравитират няколко млади композитори, които наблюдавам как с любопитно око гледат какво върша аз. Често ме имитират, но това е период, през който човек трябва да мине. Ако не друго, поне ме радва усещането, че съм уважаван от тези млади хора.

– Какви напътствия им давате?

– Да бъдат верни на своята душевност, да пишат популярна музика с нейните средства, да бъдат запеваеми, комуникативни, да не пишат самоцелни песни, които да задоволяват само авторските им амбиции.

– Възможно ли е да се превъзпита публика, деформирана от пошла музика?

– Е, не цялото население е доминирано от чалга и пошли изпълнения. Вече много ярко се обособяват групи от хора, които обичат симфонична музика, други – хорова, трети – камерна, джазова или танцова. Музиката има сто разновидности, така че не може чалгата да измести всичко и да протържествува.

– Електронните медии отделят ли достатъчно внимание за популяризиране на стойностната музика?

– Те са в голям дълг към музиката и в частност към качествената музика. През последните години поради криворазбраната демокрация у нас започнаха да правят кой каквото си иска. Редакторите си пускат песни, които на тях им харесват, без да се съобразяват с обособени национални качества на музиката, без да се съобразяват, че тя трябва да облагородява човека. Много са подвластни на „модите“… Ролята на музикалните редактори е много отговорна, но не всички осъзнават това и някои я карат, както те си знаят. Няма защо да си кривим душата, евтината слава и евтиният ефект се гони навсякъде и това пречи на развитието на музиката.

– Какво пишете в момента?

– Няколко песни по стихове на Евтим Евтимов, на Петър Караангов, на Калин Донков и на една поетеса – Павлина Стаменова от Разград. Днес дадох една песен по нейни стихове на сина на Мишо Белчев. Миналата вечер се запознах с това момче на концерта на „Ритон“ – толкова одухотворено. Седнах и написах една балада, нарича се „Бялата лястовица“. Изпратих му го по имейла. Сега ще си чакам присъдата.

– Вашето име се свързва най-често с това на поета Евтим Евтимов.

– Е, големите майстори са си големи майстори. Едно негово стихотворение или на Караангов е от висок ранг.

– Евтим Евтимов е много сръчен в този жанр.

– Той се е специализирал. Особено в темата вино и жени. „Каква жена, каква камбанария, застанала пред моя млад олтар, защо ли да се правя на светия, когато съм раждан за звънар…“ На концерти цялата публика я пее заедно с Веско Маринов. Така се случи, че съм написал 94 песни за него. Не знам дали в световната практика има такъв случай – за един солист да напишеш 94 песни.

– Никога ли не ви е разочаровал?

– Засега не, в бъдеще не знам. Държи се приятелски, професионално и с голямо уважение.

– Нима някой се държи неуважително към вас?

– А, сигурно има. Но аз съм преустановил широките си контакти. С малко хора общувам, подбирам си приятелите и те са много малко – истинските ми приятели, на които мога да разчитам и те на мен. А преди – запознаеш се с някого, сприятелиш се и започваш да правиш глупост след глупост.

– Така ли беше през мрачния тоталитаризъм?

– Не беше чак толкова мрачно. Голяма слабост на нашите естрадни певци е да се правят на малтретирани и репресирани. Те станаха популярни тъкмо през този период. И богати – с къщи, вили, коли… Това време е минало-заминало и няма да се върне. Но да се отрича всичко направено тогава е недостойно.

Нашият гост:

Роден е през 1932 г. в Бургас. Завършва Музикалната академия, специалност тромпет. Работи като оркестрант в симфоничните оркестри на Бургас, Перник и Софийската опера.

Един от основателите на оркестъра на Сатиричния театър, на Биг бенда на БНР, на оркестрите „Балкантон“ и „Спектър“.

Негови песни са изпълнявали Лили Иванова, Йорданка Христова, Богдана Карадочева, Петя Буюклиева, Васил Найденов, Веселин Маринов и др., както и чуждестранни звезди като София Ротару, Филип Киркоров, Дагмар Фредерик, Фара Мария.

Написал е над 1000 песни, (вкл. и за деца), музика към театрални спектакли, филми, мюзикли. Песните са му издадени в САЩ, Англия, Франция, Испания, Италия, Гърция, Турция, Русия и др. Носител на множество национални и международни награди.

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=4694406