BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
октомври 2020
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

1000-годишнината от смъртта на Св. Методий се отбелязва с тридневни тържества през 1885 г.

„Днес сме в надвечерието на великия всеславянски празник – хилядогодишнината от смъртта на св. Методия. Още от няколко дни насам се забелязва една трескава деятелност и се съглеждат големи приготовления в столицата на свободното наше отечество. Градът навсякъде се приготвя прилично да посрещне празника, но особено зданията, в които ще става празнуванието, се украсяват с венци и знамена – емблема на светлата радост, която пълни сърцата на българското население. Всеки час в града пристигат скъпите гости, нарочно избрани и изпратени за празника. Гостите идат не само от Княжеството, но и от полуосвободената Южна България и от новопоробената Добруджа. Само от Македония няма гости и няма да има, защото на македонските българи е запретено да са българи и да считат за център на народния български живот София…

Навсякъде из града се забелязва движение, тичане и бързане, навсякъде вече празнично настроение! Всички с нетърпение очакват да дойде денят, с който ще се изпълнят цели хиляда години, откак ние сме християни, от съществуванието на нашия книжовен язик и нашата азбука. И денят, тоя многознаменатален за нас ден настъпва.

Полицията извести още в петък, на 5 април, гражданите да се снабдят с нужните стоки за ядене, защото в следющите дни на празника всички дюкяни, месари и хлебари ще бъдат затворени, както и стана.

В петък, след пладне, градът почна да приема празничен вид и се появи необикновена живост и радостно настроение, навсякъде се срещаха вънкашни представители за празника; домовете на главните улици и площади вече се украсиха със знамена, училищните здания и домът на Народното събрание се накичиха в зелено, венци и множество дребни и големи флагове. Цялата столица представлява тържествено зрение, навсякъде развяват се гордо българските знамена. Никога София от Освобождението насам не е представлявала такова тържествено и великолепно зрелище.

Черковното бдение на 5 срещу 6 април вечерта стана едно чудно нощно тържество. Народът се стече в съборната черква на това вечерно предпразненство. През утринта в събота на 6 април времето беше доста хубаво, та спомогна за празника. На литургията в църквата и после на молебена в Народното събрание присъства необикновено множество. В църквата държа реч иконом поп Тодор. След това шествието тръгна от там за зданието на Народното събрание. Безброен народ пълнеше буквално всичките улици през дето шествието вървеше, и то с един натиск, какъвто само у нас става. Всеки искаше да влезе в сградата. Цилиндър и калпак, фрак и голтак, старо и младо, всичко беше една маса.

В Събранието за значението на празника и за заслугите на Солунските равноапостоли говориха митрополит Климент и Н.В. Княз Александър I. Обряда на водосвета и словата не траяха дълго време и се свършиха с проглушителното „Ура!“ и изгърмяването на известно число топове. Народът през деня ликуваше и празнуваше.

Вечерта на 6 април освещението не сполучи, защото времето беше дъждовно. На обяда, даден от града в чест на гостите, бяха поканени около 400 души. Наздравици се пиха от кмета, Н. Височество, д-р Янкулов, руския дипломатически агент, г-н Кояндер, и др. В тези наздравици се поздравиха гостите и Н. Височество, описаха се заслугите на Солунските братя, спомена се Русия, г-н Кояндер пожела развитието и напредъка на българския народ, г-н Петко Каравелов прочете депешата, с която се поздрави руския цар. Н. Височество предложи, и събраните одобриха с ентусиазъм, щото бъдещият български университет да носи името на Св. Кирила и Методия. Г-н Вацов прочете депешите из Самара (Русия) от Киевските и Московските студенти, от които първите жертвуват известна сума за бъдещия университет. Г-н П. Пешев – представител от Севлиево – пи за здравето на г-н Славейков, най-старият последовател по учителството на Св. Методия; г-н Лазаров, представител от Търново, пи за здравето на г-н Каравелов, и г-н Т. Китанчев, представител от Анхиало и бивш Солунски учител, се отказа да пие, когато родината на Св. Методий тъжи и страда, когато между представителите той не забелязва пратеник от Македония. В същата вечер се подписаха пожертвования за откриване български университет.

На 7 април, вследствие на дъждовното време, парадът се отложи за сутринта. В 2 часа през деня се извърши насаждане на дванадесет фиданки в Класическата гимназия. Присъстваха множество граждани, ученици и ученички играха хоро, веселиха се, тържествуваха чак до вечерта. Към 6 часа вечерта всичките ученици с песни ходиха да поздравят Негово Височество, стария учител дядо Славейков, г-н Цанков и г-н Каравелов. Последния те дигнаха на ръце, след като той им препоръча за идеал свободата на целокупна България. На 7-и вечерта имаше концерт.

В понеделник, 8 април, времето беше много хубаво, извън София стана преглед на войските, мало и голямо беше се стекло да гледа. През деня, след като представителите се фотографираха в една група с Н. Височество, от страна на правителството се даде обяд на представителите. Пиха се пак много наздравици. След обяда се изигра българско хоро, в което взеха участие Князът и г-н Петко Каравелов. От Народното събрание, начело с музиката, представителите поздравиха Н. Височество в двореца, гдето играха с него хоро. От двореца представителите пак с музиката ходиха да поздравят господата Каравелов и Славейков. Пред домовете на двамата пак се игра хоро, вдигаха ги на ръце.

Празниците се завършиха с литературна вечеринка дадена от Книжовното Дружество в Народното събрание; говориха господата В. Д. Стоянов, М. Балабанов и д-р Моллов. Певческий хор от Юнкерското училище и от гимназията заслужиха ръкоплесканията на присъствующите.

Така се заключи тридневният празник и славянски Великден.“

В. „Търновска конституция“ и „Отечество“, април 1885 г.

Св. Методий е роден през 815 г. в Солун, в семейството на византийския друнгарий (морски офицер), подстратег и управител на Солунска област Леон (роден в Солун и вероятно от гръцки произход), известен в българската историография като Лъв и жена му Мария (вероятно славянка). За детството на Методий се знае малко. Той получава добро домашно образование. Постъпва на военна служба, след това е управител на една византийска област, населена със славяни и гърци. Не намира удовлетворение в това поприще, напуска службата и през 851 г. се подстригва за монах в манастира Свети Полихрон в Мала Азия. Смята се, че именно в този манастир тогава е съставена глаголицата – първата славянска азбука. Това Методий прави заедно с брат си и завършва в 855 г. В края на 860 г. братята са изпратени от византийския император с църковна и дипломатическа мисия при хазарите. През 863 заминават за Велика Моравия, където водят борба с немското църковно и духовно проникване. На път за Рим минават през Панония, където обучават ученици на славянско богослужение. На духовен събор във Венеция защитават правото на всеки народ на писменост и богослужение на своя език. В края на 867 пристигат в Рим, където папата признава официално славянските богослужебни книги и славянската литургия. Там през февруари 869 г. Константин Философ умира и Методий се връща в Моравия. Ръкоположен е за архиепископ на Панония. Под натиска на немското духовенство е осъден и затворен (2 1/2 г.) в баварски манастир. През 873 папа Йоан VIII го назначава архиепископ на моравци и панонци. Води активна просветна, църковна и книжовна дейност. Между 882 и 885 г. Методий превежда от гръцки на старобългарски език с помощта на свои ученици пълния текст на Библията, съчинения на Константин-Кирил, Номоканона и Патерика. Малко преди смъртта си Методий посочва за свой приемник, като ръководител на школата, и като архиепископ на Моравската църква, изявения си ученик Горазд.

През 885 г., на 6 април, след една неспокойна, трудна, пълна с лишения и борба проповедническа дейност, Свети Методий Славянобългарски умира във Велеград, където е и погребан – според житието му – „лежи във великата моравска църква, от лявата страна, в стената зад олтара на света Богородица”.

http://glasove.com/svetyt-ot-vchera/50068-1000-godishninata-ot-smyrtta-na-sv-metodij-se-otbelqzva-s-tridnevni-tyrjestva-prez-1885-g