BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
Ноябрь 2017
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Вс
« Окт    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930  

РОДЪТ НА ИВАН ВАЗОВ

Печално, бащино огнище,
печалний граде, роден мой,
любима люлко, пепелище
на скъпи радости безброй,

към теб душата ми стреми се,
въздиша — твой нали съм син?
И днеска виждам пак: дими се
над нисък покрив бял комин.

Там — наший дом благословени,
там кътът роден, кътът мил,
магнит за спомени свещени,
където аз съм се родил;

де майка млада с грижи мили
обсипвала ме и с любов,
де растох и набирах сили
за бурите да съм готов:

и дворчето ни дълго, тясно,
чучура с бистрата вода,
и чемишира виждам ясно,
и люлеката край зида.

Аз виждам и школото мило
белнàло се на оня рът,
душа ми детска закърмило
с любов към бога и светът:

зад него — Трапето, де млади
играли сме по голий хълм,
и вази виждам водопади
балкански, чувам ваший гръм!

И тебе, манастирьо, сгушен
в планински рай със твоя бор —
рай сенчаст, тих, приют радушен
на воля, хлад и птичи хор;

и тебе там, засипан замък,
и вас над него, върхове —
о Остро бърдо, Петков камък,
Амбарице, де ветрове

отнасяли са мойта шапка,
на гости колчем идях вам:
при ваший вид сърце ми тряпка,
душа ми пее като в храм!

О горди планини, де мощни
орли се вият в син простор,
във ваште пазухи разкошни
аз пак прониквам с жаден взор.

Не вий, не вашта красота ли
да съм певец причина бе?
И таз любов у мен запали
към родната земя, небе?

И всичко, всичко скъпо мене
сега го виждам отдалек —
поема сладостно виденье,
с душа ми свързано навек!

Иван Вазов, 1919. Сопот.