BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
декември 2018
П В С Ч П С Н
« ное.    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

Симеон Втори: Бях премиерът злодей, днес съм добрият цар

– Сир, продължавате ли да играете роля в политическия живот на България?
– Бих определил ситуацията шеговито: ако от 2001 до 2005 г. бях премиерът злодей, днес съм възрастният добър цар. Много хора идват да се съветват с мен, а аз винаги се старая да защитавам България пред чуждестранните си гости. Разбира се, поддържам връзки с някои политици. Предавам опита си на по-младите.

– Със смъртта на вашия син Кардам наследник на българския престол става внукът ви Борис. Какво бъдеще виждате за монархията в страната си?
– Не харесвам термина „наследявам“. Бях цар, оставам такъв в някакъв смисъл. Някога, когато живеех от другата страна на Желязната завеса от България, хранех надежда. Днес перспективите са различни. Изглежда ми някак неистинско да кажа, че внукът ми ще ме „наследи“. Ще ме наследи за какво? Монархията не беше върната в България. Не харесвам идеи без реални измерения. За Борис трябва да се измисли различна формула, която да му позволи да съхрани историческата традиция. Снаха ми Мириам ми каза, че той скоро започва да учи български.

– Грешка ли беше, че станахте премиер?
– Не обичам да се връщам към миналото. Взех решението, защото вярвах, че така ще бъда най-полезен на родината си, която тогава беше в особено сложен период. Резултат има: днес България е член на ЕС. Със сигурност президентският пост има повече прилики с този на суверена. Но какво ли не сториха политическите ми противници, за да ми попречат да го заема. Те обаче попаднаха в още по-лоша ситуация, когато станах премиер, защото притежавах реалната изпълнителна власт. Успях да направя добри дела за страната.

– Като говорим за история, смъртта на вашия баща Борис Трети през 1943 г. само няколко дни след среща с Хитлер тъне в мистерия. Знаете ли повече днес?
– Не, през годините никакви доказателства не се появиха, затова и не мога да гадая. Логично е обаче смъртта на държавен лидер на 49 години, в отлично здраве, във вихъра на световна война да дава храна за размишления. Нищо обаче не доказва, че официалната версия – инфаркт – е грешна. Моят баща без съмнение е бил под огромен стрес. Изправил се е срещу Хитлер, отказал е подкрепа за войската му, отказал е да депортира евреи.

– Някога представяли ли сте си, че ще се върнете в София един ден?
– Абсолютно никога. Не просто не вярвах, не допусках дори, че децата ми ще могат да стъпят в България. Сбърках, подобно на Кремъл, което е известна утеха за мен! Ако през 1955 г. някой ми беше казал, че ще се върна у дома, щях да го пратя на психиатър. Всичко, което се случи след 1989 г., е невероятно. В нито една държава на Изток монархията не се върна, въпреки че принцовете получиха публичност. Под въздействието на САЩ нашите сънародници избраха републиканския режим. Аз приех тази действителност. Не обичам крайностите. Политиката изисква да се познава историята и да се учат нейните уроци. Светът е такъв, какъвто е.

Прочети цялата статия тук: http://www.cross.bg/bulgariya-boris-smurtta-1472875.html#ixzz3fPX4hALY