BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
февруари 2019
П В С Ч П С Н
« ян.    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728  

Бащин занаят

Има истории, които чакат да бъдат разказани…

Лятото се чувства у дома в планинската прегръдка на Жеравна. Играе на криеница с лястовиците, почуква по дървените капаци на старите къщи и се спира до чешмата на площада да отоли жаждата, като палаво хлапе след дълга игра. Спирам се пред дървената порта на бъчваря Христо Христов. В двора на старата бащина къща е хладно и уютно, плочника е постлал снага под шарената сянка на асмата. Котката доволно глади мустаци в навеса до пещта и преде тънки истории за живота в Жеравна.

Децата на занаятчията до обяд ходили гладни,

след обяд били сити.

„Дядо ми Христо бил бъчвар, той имал двама сина – баща ми и чичо ми, тях също посветил в занаята. Дядо бил голям майстор на дикани (приспособление, с което се отделя зърното от житния клас). Преди жътва двамата с баща ми тръгвали и седмици наред обикаляли селата от Сливен до Котел. Някъде ремонтирали старите дикани, другаде изработвали нови. Навсякъде ги посрещали като скъпи гости, оставали в къщата на домакина, докато изпълнели поръчката. Накрая като си тръгвали, стопанина питал за цената и как предпочитат с книжни пари или с жълтици да се разплати. Дядо отговарял „искам книжни пари да ми дадеш, да не тежат на добитъка“, мислил човека за магарето, ако беше взимал жълтици, сега още щяхме да живеем с тези пари“.

Най-важното

„Така израснал със занаята и бащa ми, посветил живота си на дървото. Години наред двамата с чичо бяха единствените майстори бъчвари в Жеравна, сега съм само аз. Започнах от любопитство, като всяко дете, което играе в краката на баща си с инструментите, с които майстореше буретата. Харесвах мириса на дърво и подрънкаването на маталните обръчи и до днес с това свързам детството. С мерак гледах как баща ми работи и под ръцето му излизат най-красивите съдове от дърво. Интересен ми беше целият процес. Недоумявах как от един голям дървен труп, само с чук и ками, дървото се превръща в малки парчета, след това в още по-малки. Само с две ръце, без никакви машини. След това идваше етапа на сушене, който е един от най-важните за изработването на здрава бъчва. На тавана на къщата ни по цяла година съхнеха бор,бук, дъб, акация и черница. А баща ми беше признат майстор, можеше да изработи всичко от дърво, от съдовете и лъжиците за хранене, до големите бурета за съхранение на вино, на ракия, на месо през зимата. Търсеха го от близо и далеч и името му се славеше не само в Жеравна и околността. За мен беше чест и дълг да продължа занаята. Учех се внимателно и с желание, повтарях десетки пъти един процес, докато не стане идеално. След като пораснах, след петнадесетата си година, започнах сериозно да се занимавам с бъчварство в бащината работилница. Заедно изработвахме буретата, ставахме по тъмно и в работилницата, от сутрин до вечер. Баща ми почина през 90-та година, оттогава работя сам. Повече от 30 години се занимавам със занаята“.

Най-скъпото

„Всичко, което знам съм научил от своя баща, но нещо, което вече много рядко се прави и съм запомнил от старите бъчвари е начина, по който се изкривяват дъските. След като са подредени една до друга и стегнати със стоманено въже в отвора се пали огън. В малък съд се подреждат тънки дръвчета и се запалват. Баща ми знаеше точно колко трябва да се нагреят дъските и започваше бавно да стяга стоманеното въже. Правеше го старателно, докато просвета между дъските изчезне и бъчвата стане като от едно парче дърво. Сега аз сварявам дъските, след това ги подреждам върху специално направено от мен приспособление и с помощта на два винта започвам да ги извивам. Преди да започна работа правя подробни изчисления свързани с обема, с особеностите на дървото, от което ще се изработва съда и литрите, за да се получи най-добрата бъчва. По-малките бурета се правят по-трудно, там нещата са много по-прецизни. Например за едно и също време, някъде около седмица, правя буре от 5 литра и от 100 литра. Най-често имам поръчки за изработане на бурета за вино и ракия. Съобразявам се с желанието на клиента, но за мен най-хубавите бурета се правят от дъб. Вкусът на виното в дъбово буре е неповторим. За ракия може да се използва и черница или акация.

След като се изпълнят всички операции и преди да се използва бурето се пълни със студена вода. Остава така няколко дни, след това се наливат виното или ракията. На всеки три години бъчвата, в която е отлежавало вино се разглобява и се почиства“.

Историите на бъчваря се редят една след друга, появяват се от миналото като картина на стар майстор и оживяват пред погледа ми. Денят бавно се обръща към вечерта, а сенките изморени се прибират под стобора. Христо Христов говори и показва един след друг металните инструменти, с които работи.

„Това е най-скъпото, което имам. Всички са завещани от дядо ми и баща ми, пазя всеки като очите си. Мога да напълня една стая с тези инструменти, изхранвали няколко поколения занаятчии. Сега аз имам две дъщери и няма на кого да предам занаята“.

Елеонора Гаджева, текст
Емил Бонев, снимки

http://eleonoragadjeva.com/authors-book-page/more-articles-list/bashtin-zanayat/