BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
февруари 2019
П В С Ч П С Н
« ян.    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728  

Археолозите са разкрили огромна базилика в община Крушари

100 години след като е описан от науката, древноримският град Залдапа става видим и достъпен. Археолозите вече са разкрили огромна базилика, община Крушари пък е готова с нов, асфалтиран път до там.

Залдапа е истинско богатство за археолозите, което тепърва ще разкрива своя мащаб и значение.

Къде изчезват стените на римския град – разказва поредицата “Пътуване в миналото” на Мария Чернева и оператора Красимир Стоичков.

Над Добрич, до Крушари, Гугъл буквално дава очертанията на един огромен град. На място обаче може да се видят само очертанията на огромна църква. Тя за сега е единствената, разкрита от археолозите.

Йото Валериев – археолог: В момента се намираме в късноантичния град Залдапа, който не беше проучван в последните 100 години по археологически път. Основно по иманярски път.

Учените за съжаление стъпват в Залдапа непростимо късно. Години наред иманярите си работят необезпокоянвани. Привлечени от обещаващата история на римския град, влязъл достойно в аналите с цял император бунтовник.

Костадин Костадинов – директор на исторически музей – Добрич: Виталиан е този, който прославя Залдапа. Наричан е късния Спартак, защото той вдига на бунт точно федератите или тези военизирани групи от население, които са били заселени по границата на империята със задача да я пазят. Но не им се е плащало достатъчно добре. Виталиян е бил техния командир и този човек не ги предава и решава да ги защитава до последния си дъх. Вдига бунт тук и обсажда Константинопол на два пъти, провъзгласява се за император. Е, това може би, обяснява намерените в базиликата червени колони от кралска бреша. Но не и огромните й размери.

Археолозите вече втора година не успяват да очертаят пределите й.

Йото Валериев – археолог: Установихме, че и в западна посока наличие на атриум пак към тази църква – да – което значи още по-голяма и увеличава размерите на църквата, като тя в момента е 38 дължина, но с този атриум може да достигне почти 50 метра дължина.

Такава огромна църква трябва да е поне епископска и като такава тя наистина присъства в епархийските списъци. За този район, това е доста странно, но си има добро обяснение.

Костадин Костадинов – директор на исторически музей – Добрич: Малко да кажем имперски ПР. В 5 век, когато този край е подложен на опустушителни нападения от страна на хуните, една голяма част от местното население е била принудена да избяга и до голяма степен мала Скития е обезлюдена. Правителството в Константинопол тогава решава да предприеме една много нестандартна стъпка, правят т.нар. скитско изключение. На специален събор, църковен, вземат решение да се даде възможност на почти всеки един голям град в Малка Скития да има своя епископ, защото хората са вярвали, че с епископа имат и божията подкрепа, и закрила и по този начин няма да бъдат изложени на варварски нападения.

Така в края на 5 век тук отбелязват демографски ренесанс и разкошът на базиликата е напълно оправдан. Както и на невероятно красивия олтар.

Йото Валериев – археолог: Ние имаме вече около 150-200 мраморни детайли, които са били част от тази палмета с ажурни прорези т.е. олтарната преграда.

Днес Залдапа изглежда като град в нищото. Но не и преди 1500 години. Тогава долината е прорязана от пълноводни реки, около крепостните стени на Залдапа също. От там и името – Залдапа или “много вода”. Но мястото на града, построен в 4 век под управлението на Константин Велики е избрано чисто стратегически.

Костадин Костадинов – директор на исторически музей – Добрич: Районът е много възлов и стратегически, защото когато от север и североизток тук са нахлували варварски племена, тук в този регион са били първите крепости, първата и втората отбранителна линия на римската империя, с които се е целяло спирането на варварската инвазия.

А и крепостните стени е трябвало да поберат населението на множество неукпрепени селища наоколо. Това обяснява големите му мащаби. С множество къщи и улици, които до неотдавна са били видими.

Йото Валериев – археолог: Карл Шкорпил през 1906 година заварва една коренно различна обстановка от в момента. Зидове, личащи си на места между 3, 5 до 7 реда камъни.

Добри Стефанов – кмет на община Крушари: Стените до около 50-55 година са били забележими отдалеч, обаче в него период в нашия район тук започва масово строителство и част от къщите са взели за основи камъни от стените, които са били на крепостта.

А сега сателитните снимки отразяват очертанията на къщите и улиците в негатив – виждат се само улеите от липсващите каменни стени. Бая къщи са излезнали от Залдапа, която е към 250 декара. Работа за стотици години напред, смятат археолозите.

Въпрос: 250 години ви трябват, за да разкопаете целият град?

Йото Валериев – археолог: Целият град, като той има и предградия, около него има и селища.

Въпрос:Ако вървите с този темп?

Йото Валериев – археолог:- Да.

Затова не биха върнали нито един доброволец, казват, че може да намерят работа за всеки. Конкуренция на иманярите привлечени от нелепи слухове.

Йото Валериев – археолог: Тук едно преданията е, че има златен файтон, който ние вече ще го намерим, се очаква.

Златен файнтон няма. Златни монети – също. Единствено златна е историята на Залдапа и невероятният залез.

http://bnt.bg/news/nauka-i-tehnologii/pa-tuvane-v-minaloto-drevnorimskiyat-grad-zaldapa