BG diaspora.
Культурно-просветительская организация
болгар в Москве.

Девиз
Наша цель – поиск добрых сердец и терпеливых воль, которые рассеют навязанный нам извне туман недоверия и восстановят исконную теплую дружбу между нашими народами в ее подлинности и полноте.
декември 2019
П В С Ч П С Н
« ное.    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  

Преглед на историята на кино в Добрички окръг

Част първа – начало, развитие, възход

През 2015-а българското кино навърши 100 години. Нека погледнем къде беше и къде е сега седмото изкуство в нашата област. Каква нужда имаха от него преди и каква имат сега.
България е може би последната европейска държава, в която прониква изобретението на братя Люмиер. Преди нас са Румъния и Югославия. Първата кино-прожекция у нас е в град Русе на 27 февруари 1897 г. А в края на месец май 1911 г. от Русе някакъв немец с устройство, наречено ГРАНД-ЕЛЕКТРОБИОСКОП, прави обиколка по панаирите из България, като престоява един месец и в Добрич, след което отива във Варна. Добрич е един от първите градове в България, където стъпва след официалната си премиера първият български филм „Българан е галант“ – на 13 октомври 1915 г.
По спомените на Хараламби Ламбов, първите масови по-редовни кинопрожекции се състояли в бирарията „Бригадиру“, 1920 г. Заведението се намирало до храма „Св. Георги“. Немите филми вървяли върху импровизирани екрани от бял чаршаф. През 1923-24 г. е открит първият киносалон „Сплендид“, строен от най-богатия добричлия – Желяз Абаджиев. Този салон после е включен в сградата на централното читалище. Прожекциите се съпровождали с изпълнения на градски хор с диригент Наню Бъчваров. Вантов и Щерев били добричките „кинаджии“, които по-късно станали и собственици на салона.
Роденият през 1860 г. Ташо Ташев, починал през 1925 г., построил кино „Модерен салон“ в Добрич, където по-късно бил настанен Драматичен театър „Йордан Йовков“. Сградата изгоряла през 1969 г.
Знаменитата и значима 1940 г. – възвръщането на поробена Южна Добруджа в пределите на България. На 10 септември кинематографът влиза в освободената земя с българските войски, пише в пресата.
След това нещата се развиват с бързи темпове:
До 1944 г. в окръга има четири кина – две в Добрич и по едно в Балчик и Каварна. През 1950 г. всички частни кина стават държавни – изборът на материал е в ръцете на правилните хора.
„До 9 септември в нашия град имаше няколко частни кина. Те бяха огнища за разпространение на блудкави, реакционни, криминални филми, чрез които тровеха душите на младите хора, събуждаха в тях най-долните човешки инстинкти. Частните кинопритежатели трупаха огромни печалби. Народната власт помете както частните кинопритежатели, така и целия арсенал от вредни филми на бунището. Киното беше поставено в служба на народа. То се превърна в могъщо средство за агитация и пропаганда на великата правда на нашето съвремие, от него звучат призивите за мир и мирно строителство, то възпитава най-висшите добродетели в човека: трудолюбивост, честност, преданост към Партията и народа, другарство и взаимопомощ“ („Светъл път“ – в помощ на агитатора и пропагандиста, изд. на Градски комитет на БКП, Градски народен съвет и Градски комитет на ОФ – Толбухин, края на 50-те години)
Летен кинопарк е построен през юли 1956 г. на пустеещо място по ул. „Васил Коларов“ в Толбухин. Помагал колективът на кино „Родина“. Около екрана по стените са засадени декоративни растения, има два фонтана, статуя, градинки с райграс. Вложени са само 45 000 лева, като са реализирани 40 000 лева икономии. На всяка прожекция повече от 700 граждани „прекарват тук в горещите летни и есенни дни приятен и полезен културен отдих“.
Статистиката показва, че в Толбухински окръг през 1957 година филми са гледали 2 142 965 зрители, а през 1959 г. вече има 43 кина – пет в градовете, четири стационарни в селата, пет районни и 29 подвижни. В селата без електроснабдяване се обслужва населението един път в месеца с пътуваща машина.
1966 г. има 95 кина, вкл. 9 градски и 86 селски, от които 54 стационарни. Дават по четири прожекции на седмица за възрастни и две за деца.
1965 г. има над 95 кина; прожектирани са 30 250 филма с 3 621 000 зрители. Най-много почитатели има седмото изкуство в село Дропла – 50 000; Гурково – 44 000; Нова Камена – 42 000. След прожекциите се правят обсъждания на видяното – 1965 г. Има 2 248 обсъждания с 286 700 души на филми като „Вълчицата“, „Крадецът на праскови“, „Старци берат хмел“, „Бащата на войника“.
1962, 23 февруари – открито е кино „Добрич“ – 680 места плюс 350 в малката зала; оборудвано с машини 70 и 35 мм; широк екран; първа прожекция – българският филм „Царска милост“; архитект-проектант Косьо Христов от Варна.
1968, 7 декември – открито е кино „Родина“ – 1 100 места плюс 400 места в малката зала; оборудвано с машини 70 и 35 мм; широк екран, първа прожекция – руския филм „Лебедово езеро“; архитект-проектант Витлием Чалъков.
Трети Национален преглед на анимационния филм – в лятно кино „Родина“ 13 юли 1972 г. – 16 най-нови филма на Студията „София“. Най-добрите се представят наесен на Варненския кинофестивал.
25 години социалистическа кинематография в България. Тържествено събрание на киноработниците от Толбухински окръг на 21 май 1973 г. в кино „Родина“. Показва се фотоизложба с портрети на изтъкнати работници. Цитира се, че от 4 през 1948 г. кината в окръга вече са 103 с 22 970 места, а окръгът е на едно от първите места по средна посещаемост и гледане на български и съветски филми.
На 15 януари 1974 г. в кино „Родина“ лекция „Идеологическата диверсия в киното“ изнася Божидар Михайлов от списание „Киноизкуство“. Организирана е от секция „Кинофотолюбители“ при клуба на дейците на културата и окръжния клон „Кинефикация“. „Лекторът проследи етапите, в които се изявява идеологическата диверсия на западното кино от вулгарно-антикомунистически прийоми до префинените средства, с които си служат някои западни творци“. Последвали лекции „Съвременната тема в българското кино“, „Нови явления в съветското кино“ и др. от гост-лектори като з.а. Григор Вачков, з.а. Георги Черкелов, Иван Андонов, Катя Паскалева, Доротея Тончева, Цветана Манева…
30-годишнина от социалистическата революция – 20 август 1974 г. „Редица тържества с кинопрожекции на късометражни научно-популярни филми, показващи различни страни на тридесетилетието на свободата. Най-предпочитани сред населението са „Корени“, „Майка Парашкева“, „Срещи с учителя“. До 9 септември с.г. по два пъти седмично се показват филми на открито – младежката площадка в парка“. (По същото време се провежда и Пеещо езеро’74)
30 август 1979 г. – 20 години с изкуството на екрана. Трима младежи тръгнали с каручки и „Славянки“ по пътищата из селата – Симеон Иванов, Илия Колев и Васил Златев. Имат 144 на сто приходи. Към тях работят и млади колеги – Мустафа Бюралов от село Дяково и Михаил Нончев от Лозенец.


ИЗ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ:

През 1956 година особено активна дейност развива околийското подвижно кино 25 на кинотехника Господин Колев с помощник Любен Сарафов. То обслужва 25 села от селсъвети Паскалево, Овчарово, Коритен и Телериг. „Нито силните зимни студове, нито липсата на превозни средства можаха да спрат кинотехниците да изпълняват редовно плана за кинопрожекциите. По сняг и дъжд, те обхождаха селата и изпълниха плана за първото тримесечие на тази година със 140 на сто.“
Престоят обикновено е един ден във всяко село. Посещенията са колективни, а изборът на филми е на кооператорите. След много прожекции се организират обсъждания, оживени разисквания, изнасят се доклади. (в. „Добруджанска трибуна“ /ДТ, 7 април 1956 г.)
През 1962 г. Толбухин се сдобива с широкоекранно кино (кино „Добрич“). „Необикновено красивата сграда е кацнала като птица, прилетяла от далечни страни. Едно богатство за културния живот в града. С фасада от стъкло, железобетон и стъкло в бяло и гълъбово синьо, киното е дело на архитект – проектанта Косьо Христов. По външно и вътрешно оформление сградата е единствена в страната. Прекрасен предизборен дар от Народната власт.“ (ДТ, 24 февруари 1962 г.)
„Ако посетите Добруджанския селскостопански институт край Генерал Тошево, ще ви посрещне в киното „Отдих и култура“ любезно Йордан Сафридов, усърден киномеханик. Сега киното е широкоекранно, с 260 места, с най-модерна техника. Прожектират се художествени, детски, научно-популярни филми. Киното получи звание „Национален първенец“ сред профсъюзните кина на Националния преглед на най-доброто кино през 1962 г.“ (Цоньо Мустаков, ДТ, 16 май 1963 г.)

ОТ ИЗВОРА:

Със своите спомени из историята на киноразпространението в Толбухински окръг ни преведоха с каручки и „Славянки“ четирима киномеханици, работили на прожекционни машини от 60-те години до наши дни – Продан Кренчев, Григор Григоров, Димитър Петров (Малкия Митко) и Николай Паскалев.

Димитър Петров: Аз знам, че 1936 или 1937 г. в изгорелия театър е била първата прожекция в Добрич на „нормален филм“ – тоест със звук.
Николай Паскалев: Първата прожекция в Русе е била 1895 г. на ням филм. Нямало е звук – само една демонстрация на картините. Пред екрана е имало артисти и музиканти, които съпровождали киното, за да бъде по-развлекателно. Май месец 1911 г. идва гранделектробиоскопът и това е от първите проходилки на киното. После почват да пускат филмите със звук, но от грамофонна плоча, което било много трудно за синхронизиране с действието на екрана – плочите се надрасквали или филмът се скъсвал и спирал, от което се загубвал синхронът между говор и картина. 1932 г. се произвеждат новите филми, при които звукът е вече записан върху лентата заедно с надписите. Такива прожекции е имало в София.
В Добруджа се прожектираше кино в зали, в заведения, в театър и даже на открито с подвижни пътуващи киномашини. Отначало филмите бяха на 16 милиметрова лента, а след 1944 г. минахме на широколентово кино в някои по-големи градове и села.
Григор Григоров: В нашето село Козлодуйци още 1949 г. всички си събраха пари и си купиха руска киномашина. Пратиха човек на обучение за киномеханик. Първите години децата гледахме кино почти без пари – 30 стотинки беше билетчето. През 1954 г. одържавиха частните кина и почнахме да плащаме 80 стотинки.

Какви филми се показваха – сигурно доминираха съветски?

Продан Кренчев: Най-много се посещаваха индийските филми – в края на 50-те и началото на 60-те години. Имаше много, а „Господин 420“, „Бродяга“, „Два акра земя“ бяха най-гледани. Бяха интересни, натурални, нямаха политика – представяха техния живот, какъвто е. Руските филми много се гледаха в онова време. Българските, като започнаха да излизат, също имаха много посещения.

Имало 95 кина в Толбухински окръг, зрителите били три милиона на година. Вярно ли е това?

Димитър Петров: Всяко село имаше кино. Колкото до зрителите, със сигурност са били толкова – отчитат се билети. Даже са били повече, защото вкарвахме много без пари – деца, познати.
Продан Кренчев: Аз бях в село Нова Камена и обслужвах шест села с една подвижна киномашина, натоварена на каруца. Всеки ден пътувахме. Имаше си каруцар, който караше коня, и касиер. Тогава още нямаше читалища по селата и прожектирахме във фермите, за да се съберат повече хора. Понякога от ТКЗС-то плащаха прожекциите за цяла година и показвахме филми навън на открито за цялото село. Имаше много места и барче, можеше да си пиеш биричка… След прожекциите се организираха обсъждания – кой какво е научил от филма, какви впечатления са му останали. Някои даваха препоръки да се правят още филми на същата тематика. Имаше интерес, защото по селата това беше единственото развлечение за младите.
Григор Григоров: Прожектирали сме и по оборите. В единия край на едно дълго помещение са животните, в другия – зрителите. Всеки си идваше със столчето. Нямаше други развлечения, само киното – и то един или два пъти в седмицата. Аз съм монтирал много машини – от 1964 до 1972 г., обучавал съм механици – например за Дропла, ДЗС-Кремена. Имаше профсъюзни кина – в Добруджанския земеделски институт; в ДЗС-Рогозина, Каблешково и други.
Продан: Задължително пращаха на обучение киномеханика, трябваше да е правоспособен, защото инак не може да му се търси отговорност.
Григор: Филмовите ленти едно време можеха да се запалват. Имаше случай в Спасово. Вървял руски филм, скъсал се на едно място и от лъча, който осветява лентата, се запалил. Клапата паднала, но не затваря хубаво и бяха обгорели ръцете и лицето на механика, защото той рискувал, за да не запали салона и кабината. Старите ленти бяха и чупливи, но след това измислиха новите, които не се палеха и чупеха, и бяха превъзходни. С тях се работеше добре. Първата жена киномеханик в окръга е Иванка от Карапелит. 1962 г. вече бе на работа, ходих да й помагам да оправи машината.
Аз започнах да работя като техник 1964 г. и някъде до 70-а получавахме киномашини от завода в София, след което го закриха. Получавали сме по 12-15 наведнъж и ги пръскахме по селата. Липсваха киномеханици, затова събираха по десетина желаещи и инструктори от София идваха за месец да ги обучат. Имаше и деветмесечно обучение след средно образование в столицата, с три месеца стаж по софийските кина. То се правеше в голяма база, до сегашния ЦУМ, с добри специалисти – инженери. После събориха това училище, направиха някакъв техникум, но нямаше вече нужда от киномеханици. Сега пък хич.
Митко: Кинаджията беше един от най-големите хора в селото – наред с кмета, попа и даскала. Е, то нямаше поп тогава, имаше партиен секретар. Тези бяха най-уважаваните хора. Като дойде кинаджията с каруцата в село, децата поемат коня и го водят да му дадат или люцерна, или слама, да го нахранят. По-възрастните гледат механика и го напиват често още преди прожекцията, та машината я пуска помощникът.
Григор: Във всяко село механикът имаше доброволен сътрудник, който поема работата – да пренавие филма, да пусне машината, затова той само продаваше билетите, пускаше филма и отиваше в кръчмата.
Продан: Беше закон след прожекцията, във всяко село, да се пусне грамофонът през усилвател и да се направи забава, за да танцуват младите.

Разкажете още някакви интересни случки от практиката си?

Митко: В село Димитър Ганево имаше киномеханик, който се казваше Иван Стефанов. Викаха му Буртата. Понякога го сменях, докато живеехме там. Той ми е разпрявал своя случка. Забравил да пренавие филма и като го пуснал, на екрана всички образи излезли обратно – с главата надолу вървят нагоре към тавана. Като видял това, той слязъл в салона при зрителите и питал дали някой е видял нещо подозрително. Отвръщат му, че по-рано деца играли покрай екрана. „Значи те са пипали“, казал Буртата и викнал двама души да обърнат екрана. В това време горе в кабината неговият помощник Марин пренавил филма и като пуснали отново лентата всичко се виждало нормално. А долу зрителите се възмущават каква беля са направили децата – да обърнат екрана.

Имаше ли цензура, някога рязали ли сте части от лентата под нечие давление, както във филма „Ново кино Парадизо“?

Паскалев: В града нямаше, но по селата като дойде кадър нецензурен, закривахме обектива. На любовни сцени обикновено, дето малките не трябва да ги гледат…

КИНО ФОРУМИ, ПРЕГЛЕДИ И ФЕСТИВАЛИ:

1959, август – Месец на българския филм – по случай 15-годишнината от Деветосептемврийския преврат, Национален преглед за най-добро кинообслужване
Преглед на анимационния филм (1972 – начало, 1986 – последно, 12-о издание)
Празници на съветския филм (1970) – в 37 селища
Преглед на кино сатирата – първо издание (1972)
Вечери на туристическия филм в Албена (1972)
И така, киното пътувало из толбухинските села и градове до края на 70-те с големи успехи, при постоянен разцвет и неугасващ интерес.

http://www.antimovski-han.org/article.php?id=854